Руслан Стефанов: Преди групировки, а сега легални бизнесмени си купуват монопол на определен пазар
(в.СЕГА) - 2004/10/4
Руслан Стефанов е завършил макроикономика в Университета за национално и световно стопанство, София, и Университета за икономика и бизнесадминистрация, Виена. Той е координатор на проект към Центъра за изследване на демокрацията. Работи по проблемите на корупцията, сивата икономика и държавното управление, икономиката на знанието и иновации. Последните му проекти са свързани с изследване на скритата икономика в България, връзката между корупцията, скритата икономика и организираната престъпност и недекларираната заетост в Централна и Източна Европа.
- Г-н Стефанов, какъв е делът на сивата икономика като процент от цялата?
- Трудно е да се даде точна информация за размера на сивата икономика поради самия характер на явлението - участниците в нея се стремят тя да остане скрита. Ето защо наред с някои дооценки на брутния вътрешен продукт, които националната статистика прави, ние използваме и индиректни методи за нейното измерване - социологически изследвания, огледална статистика и т. н. Така се анализират секторите, в които сивият дял е голям, и се измерва динамиката му. Последните ни изчисления сочат, че делът на скритата икономика в брутния вътрешен продукт е 20-25%. Цифрите се нуждаят от пояснение. Обикновено се смята, че част от тази икономика е отразена в БВП с доизчисленията на НСИ. По наши сметки това, което остава извън обхвата на официалната статистика, е около 10% от БВП, т.е. около 3.5 млрд. лв. за миналата година.
- 10% много или малко са?
- Има няколко международни изследвания по отношение на скритата икономика. Те са противоречиви, но в тях се сочи, че 25% е висок дял на скрита икономика. Но от друга страна, това се вписва в рамките на нормалното за държави в преход - каквато е нашата.
При нововъзникващи отрасли е нормално да има скрита икономика, институциите не могат да ги обхванат в самото начало. Сив сектор има по целия свят - в нископлатените отрасли, където има висок дял на емигрантската заетост, и във високоплатените позиции, където е възможно да се укриват доходи чрез правни и финансови схеми.
- Навреме ли се заговори у нас за скрита икономика?
- Проблемът със скритата икономика излезе на преден политически план през 2002-2003 г., смея да твърдя, не и без усилията на Коалиция 2000 и центъра. Обикновено обаче, когато се говори за скрита икономика, се отчита единствено какво губи бюджетът, колко са приходите, които остават извън данъчната и осигурителната система в страната. Важен момент е, че правителството, губейки този доход, не може да доставя на необходимото качество услугите, за които сме го създали (образование, здравеопазване, сигурност и др.). Например при 3.5 млрд. лв. необложен доход, оборот, печалба и др. загубите за бюджета по много груби сметки могат да възлязат на около 1 милиард лева.
Много по-съществен проблем с наличието на скрита икономика са загубите за официалната икономиката от нелоялната конкуренция например, които, макар и трудно изчислими, най-вероятно са далеч над този 1 млрд., който губи бюджетът. Сивата икономика води до конкуренция не на база иновации и технологически постижения, а на база укриване на данъци, занижени стандарти, рекет и др. Наличието на скрита икономика говори за проблем в институциите на обществото - част от бизнеса предпочита или е принуден да следва неформални правила, отколкото да спазва формалните рамки заложени от институциите.
Ако за нуждите на по-добрия анализ разделим икономиката на бяла (официално действаща), сива (официално регистрирана, но укриваща част от дейността си) и черна (подлежаща на криминално преследване), ще видим, че сивият сектор позволява прикриването на черния и неговото по-лесно преминаване в официалната икономика.
Като част от икономиката сивият бизнес подлежи на контрол от различни държавни и обществени институции. За да остане в сивия сектор, всяко предприятие плаща подкуп, когато го проверяват - така кръгът сиво-корупция-сиво се затваря. Когато плащането на подкуп се превърне в нормална практика, сивите фирми стават лабилни, не могат да търсят защита от официалните институции и лесно се превръщат в обект на криминални интереси - по този начин черният бизнес превзема предприятия от сивия, след което с нелоялна конкуренция и натиск може да стори същото и с всеки бял бизнес. Така ефектът на скритата икономика е далеч по-голям от загубата на приходи за бюджета.
От 1997 г. досега в изследванията на Коалиция 2000 и агенция "Витоша рисърч" нелоялната конкуренция е посочена от бизнеса като основен проблем и това е обобщена оценка за качеството на институционалната рамка на икономиката.
- Много се говори от министри, работодатели и предприемачи за борба със сивата икономика. Какво е направено до момента?
- Правителствените мерки за ограничаване на скритата икономика са концентрирани в три министерства - на финансите (МФ) (скрит внос и данъци), на труда и социалната политика (МТСП) (скрита заетост) и на икономиката (МИ) (бизнессреда).
МТСП поиска регистрация на трудовите договори и въведе договаряне на минимални осигурителни прагове. МФ потърси по-добър контрол над вноса (откъдето се смята, че идва голяма част от скритата икономика), чрез договора с "Краун ейджънтс", премахването на безмитните магазини по границата, създаването на Национална агенция по приходите, намаляването на пряката данъчна тежест. МИ от доста време се опитва да се справи с лицензионните и регистрационните режими.
Като цяло мерките на МТСП имаха най-силен и видим ефект, но не бива да се надценяват. До голяма степен те имат кампаниен и административен характер, който включва и значителен ресурс от бюджета. Може да се спори дали тези мерки ще са ефективни в дългосрочен план. Изследванията на Коалиция 2000 и центъра показват, че при ударната акция и силния контрол на МТСП намаляха заетите без договори, но тези, които се подписват за 300 лв., а получават 500 (200 лв. на ръка), останаха на същото равнище и не бяха засегнати от регистрацията на трудовите договори в НОИ. Ако се занижи контролът, ефектът от тази мярка вероятно ще бъде още по-малък.
Неоспоримият дългосрочен ефект за ограничаване на скритата икономика ще дойде от намаляването на преките данъци и опростяването на тяхното администриране. От друга страна, макар да е силно медийно преекспонирано нарастването на приходите от митниците, до момента аз не съм видял ясни сметки за ефекта "Краун ейджънтс", които да показват ефективността на отделените бюджетни средства. И макар да има видими доказателства, че контролът е подобрен, цялостният ефект вероятно е далеч по-малък от пълното нарастване на приходите от митниците.
Емблематичен случай за трудностите при ограничаването на скритата икономика е неуспешният опит на МФ да затвори безмитните магазини по сухопътните граници. И макар оказаният натиск от МФ да имаше ефект към намаляване на скритата икономика, всеки вижда по улиците, че стоки, които би трябвало да се предлагат само в тези магазини, все още се продават свободно в търговската мрежа в страната.
- Икономическата среда все пак е подобрена - и според бизнеса, и според данни от статистиката...
- Да. Следва да отбележим, че взети заедно, всички мерки на правителството за подобряване на икономическата среда и намаляване на скритата икономика бяха целенасочени и имаха известен успех. За да се разрешат дългосрочно проблемите обаче, е нужно те да бъдат институционализирани в непрекъснат диалог с бизнеса и неправителствения сектор и да се разчита в по-голяма степен на икономически, отколкото на административни мерки.
- Какво включват икономическите мерки?
- По-нататъшно подобрение на бизнессредата, по-масово използване на електронното правителство, прозрачност при обществените поръчки, намаляване на осигурителната тежест. Преразпределителната тежест на правителството в България все още остава огромна - 40% от БВП минават през бюджета. Мисля, че това е неприемливо.
- Какво е съотношението в европейските страни?
- Почти същото, но в англосаксонските икономики (САЩ и Великобритания) и в т. нар. азиатски тигри и Япония процентът е по-нисък. Намаляването на преразпределителната тежест на правителството е деликатна тема, защото засяга разходите на правителството, част от които не могат да се намалят по политически причини. Трябва да се отчита и степента на развитие на съответната страна - 40% от БВП може да са приемливи за Франция или Германия (макар и там да не са), но са много високи за нивото на доходи в България.
- Кои са отраслите, в които е силен сивият сектор?
- Най-засегнати са търговията, небанковите услуги и селското стопанство. Строителството, което в момента отчита бум, е един от отраслите, в които се крият доходи и осигуровки. Този бранш е и ключов в момента за преливане на пари от черния в сивия сектор и оттам в бялата икономика. Когато имаш 50 хотела в сивия сектор, все могат да се скрият два от черния.
- Сивата икономика не е ли като корупцията - има я навсякъде и постоянно се води борба с нея?
- Подобни приказки са много опростенческо и опасно оправдание, че явлението съществува. Те не са основани на добро познаване на структурата на проблемите и могат да отклонят общественото и политическото внимание от съществени задачи. В САЩ, Франция, Германия например също има корупция, но чрез нея не можеш да получиш контрол над определен пазар, да промениш структурата на икономиката с години напред, а у нас можеш - българската икономика е малка и има такива примери.
Преди групировки, а сега легални бизнесмени имат монопол на определен пазар и печалбите, които те получават тук, не биха могли да реализират никъде в аналогични отрасли в ЕС, например. Аналогията с корупцията съществува - има я навсякъде, но у нас тя е далеч по-съществен проблем. Ако не й обръщаме необходимото внимание, застрашава да се превърне в институция, която дълго време да определя развитието на страната и икономиката ни. Много от исканите от Евросъюза реформи, включително тези в съдебната система, са тясно свързани и с настояването за по-нататъшно справяне с корупцията в страната.