Народното събрание не е образец на неподкупност
(в.СЕГА) - 2003/2/8
"Политическата" корупция през 2002 г. е намаляла, но продължават безпрепятствено масовите корупционни практики на средно и ниско равнище в държавната и общинската администрация. Това е един от основните изводи на Коалиция 2000 за корупцията у нас през м. г. Той е направен в четвъртия годишен доклад на организацията. Тя беше създадена през 1997 г. от български неправителствени организации с идеята да създаде условия за ограничаване на корупцията у нас. Коалицията е и сред основните структури, с които работи американското правителство у нас, и нейните доклади се отчитат от международната общност, бизнес и инвеститори.
"През 2002 г. корупционната ситуация в страната отбеляза известно подобрение. Повиши се и доверието в антикорупционните действия на правителството", пише в тазгодишния анализ на организацията. Според експертите й обаче "голяма част от обществеността продължава да е убедена, че кабинетът не е постигнал съществени резултати в пресичането на корупционните практики". Корупцията все още се възприема като един от най-сериозните проблеми на прехода и се нарежда

на четвърто място по важност

след безработицата, ниските доходи и бедността.
В доклада се отчита, че международната общност е оценила през 2002 г. положително "способността на страната да се справи с корупцията". За поредна година България подобрявала показателите си в класацията на Трансперънси интернешънъл (Индекс за възприятие на корупцията) - от 66-о място през 1998 тя бе посочена на 45-о място през 2002 г. измежду 102 страни. "По този показател България изпревари държави като Чехия, Латвия и Словакия и е единствената страна-кандидатка за присъединяване към ЕС, която отбелязва подобно рязко подобряване на корупционния си рейтинг", пише още в анализа.
Отчита се обаче, че при осъществяването на антикорупционната си политика правителството е колебливо и непостоянно и това можело да се дължи както на недостатъчна воля за промяна, така и "на неспособност за мобилизиране на властови ресурси за нейното осъществяване".
Не са постигнати трайни положителни резултати за ограничаване на корупцията в държавната администрация и в административното обслужване. Неоправдано се забави въвеждането на допълнителни механизми за наблюдаване на дейността на администрацията и противодействие на корупцията. България продължава да бъде една от малкото европейски страни без институция от типа на омбудсмана.
Според авторите на доклада към края на миналата година е станало ясно, че "натрупването на нерешени въпроси в противодействието на корупцията се дължи не само на неубедителните действия на изпълнителната власт, но и на

засилващата се конфронтация в политическото пространство"

"С особена релефност изпъква стремежът да се използват несъвършенствата на Конституцията на Република България и конфликтите, възникващи между трите клона на публичната власт за тясно партийни или корпоративни интереси", пише в анализа. Експертите отчитат, че съдебната система се е политизирала, а това "създава удобно прикритие за корупционни практики сред магистратите".
"Механизмите на съдебната власт се използват за влияние върху мащабната приватизация и преразпределението на националното богатство", пише още в доклада. Липсата на вътрешни и външни средства за контрол над магистратите пък създава условия за безнаказаност и води до засилване на корупционния натиск в рамките на съдебната система. В анализа се натъртва и на обстоятелството, че съдебната власт "се ползва с рекордно ниско доверие сред обществото".
Според експертите на коалицията "дестабилизационните процеси в политически план са рефлектирали и върху способността на правоохранителните органи да мобилизират своите антикорупционни ресурси". Според тях все по-очевидно става, че "е невъзможно да се осъществи коренен поврат в противодействието на корупцията без

антикорупционна реформа в самите сили за сигурност"

При тези условия се "запазват рисковете от корупционно инфилтриране на основните институции на публичната власт, както и за консолидиране позициите на организираната престъпност в националната икономика", пишат експертите.
Народното събрание е все още твърде далеч от представата за институция - образец за антикорупционна ефективност. Утвърждаването на етични правила и практическото им приложение - независимо дали това ще стане чрез закон или вътрешни правила - би допринесло за повишаване авторитета на Народното събрание и общественото доверие в работата на народните представители, се казва в доклада.


Автор: ПЕТЪР КОСТОВ

Go back BG Online