Притежаването на оръжие не е проблем за българското общество
(в.СЕГА) - 2005/3/30
Денислава Симеонова, координатор на Европейската програма Център за изследване на демокрацията*

По данни на МВР в България днес има близо 312 000 регистрирани единици огнестрелни оръжия. Броят им в страната на глава от населението обаче е доста под равнището, както на съседните страни, така и на страните от Европейския съюз. В България са регистрирани 3,9 оръжия на 100 граждани, а средното ниво за ЕС е 11 на 100 души. В Скандинавските страни, които са начело по този показател, пък са регистрирани между 20 и 30 оръжия на всеки 100 души.
Независимо от това, в България все още има проблеми, свързани с огнестрелните оръжия. Някои от тях са породени от факта, че отбранителната ни промишленост бе един от стълбовете на националната икономика, а други са заради повишената несигурност в преходния период.
Проучване на Центъра за изследване на демокрацията и "Сейфъруърлд", извършено през периода юли-ноември 2004 г., проследява доколко България е преодоляла тези проблеми и какви са новите предизвикателства. Освен анализ на производството, разпространението и въздействието на оръжията, изследването представя данни и за обществените нагласи. Макар и очаквани, тези нагласи разкриват и някои

съвсем нови моменти в
отношението на българите

към разпространението и използването на оръжие.
Така например те и насилието по-рядко са определяни като основен фактор за несигурността - той е значим за едва 0,7% от анкетираните. Най-висок процент от запитаните (33%) поставят на първо място икономическите и социалните проблеми като ниски доходи, безработица, висока престъпност и политическа нестабилност.
Въпреки традициите на България в производството и износа на оръжие, в страната отсъства традиционна култура на притежаването му, за разлика от страни като Албания или Грузия например. Само 1,2% от анкетираните считат, че основната причина, поради която българинът иска да притежава пистолет или ловна пушка, е традицията. Вместо това мнозинството от тях свързват сегашните проблеми с трудния посткомунистически преход и с увеличаването на престъпността, особено на организираната престъпност. Въпреки че това мнение преобладава, трябва да се имат предвид два важни фактора. На първо място, въпросите в социологическото изследване, свързани с практиката да се стреля по празници, предизвикват някои неочаквани отговори. 12% от интервюираните твърдят, че са присъствали на стрелба по време на почерпка.
На второ място трябва да се отбележи, че за част от българите

ловът е традиционно занимание

Той е и най-често посочваната причина за притежание на легално оръжие. Разрастващата се търговия, подкрепяна от многобройни специализирани магазини, списания и Интернет страници, е достатъчно доказателство, ако не за национална култура на използване на оръжие, то поне за определен кръг от хора, които я притежават.
Въпреки че сред българите битува мнението, че много хора "се разхождат въоръжени", докато законът забранява откритото носене на оръжие на публични места, 31% от запитаните споделят, че никъде не са виждали такива хора. Според 13 % от запитаните въоръжени могат

да бъдат срещнати
на обществени места

като пазари и улици, а 11% са виждали такива в барове и дискотеки. В САЩ например се смята за опасно именно скритото носене на оръжие, т.е. в повечето щати оръжието трябва винаги да се носи открито.
По отношение на марките и видовете оръжие широко застъпено е мнението, че автомат "Калашников" е "най-доброто" оръжие в България, а пистолетите "Макаров" са най-разпространени. Най-често притежаваното оръжие според запитаните е пистолет/револвер, следван от ловната пушка.
Българите поставят криминалните групировки на първо място сред групите цивилни граждани, които притежават оръжие. Следват бизнесмените, охранителите и бившите служители на органите за сигурност. Когато стане въпрос за лично притежание, мнозинството от анкетираните не е склонно да се сдобие с оръжие, въпреки че около 25% смятат, че ако притежават, ще увеличат личната си сигурност.
Основните причини да не се купи оръжие са свързани със страха от него и липсата на пряко заплаха. Само 4% посочват "скъпата и трудна" процедура по получаване на разрешително. Това поставя под голям въпрос призиви на личности като Константин Тренчев за облекчаване на контрола върху оръжията като мярка за борба с дребните кражби и битовата престъпност.
Мотивацията на привържениците на оръжията се поддържа от "несигурните и тежки" времена и необходимостта да се защити семейството и собствеността. При разглеждане на мотивите за въоръжаване е спомената функцията на оръжието да предпазва от престъпления, особено във връзка с кражби. Много участници изразяват мнението, че оръжието не трябва да се използва, а

само да бъде
размахано пред крадците,

за да бъдат прогонени. Убеждението, че държавата не може да защити гражданите си от увеличаващата се престъпност, очевидно кара много хора, които сами не биха се сдобили с оръжие, да симпатизират на онези, които биха го направили.
Анкетираните поддържат две противоположни мнения относно системата за държавен контрол. Аргументите на либералния подход са, че държавата очевидно не се справя с насилието, следователно трябва да даде възможност на желаещите за самозащита да могат законно да притежават оръжие и да го използват в случай на необходимост. Според това мнение загрижеността за обществената сигурност е само благовиден предлог за държавата, която умишлено усложнява процедурите с цел да набира пари за бюджета. Вместо да се изразходват време и държавни средства за регулиране на оръжията, трябва да се наблегне върху справянето с престъпността и върху обучението на гражданите как да съхраняват и боравят с оръжие.
Поддръжниците на тезата "по-силна държавна намеса" смятат, че тъй като днешната престъпност е била невъзможна по комунистическо време, само силното правителство и държава могат да се справят с "хаоса". Затова е редно

държавата отново да поеме
изцяло отговорността

за оръжейния бизнес и да постави стриктни ограничения - от притежанието на оръжие до печалбите от него. Мнозинството българи смятат за разумно да се наложи по-строг контрол върху издаването на разрешителни за притежаване на огнестрелно оръжие, продажбата на оръжие, увеличаване на наказанията за хората, които незаконно притежават оръжие, засилване на контрола по границите и промени в законите, контролиращи оръжията.
Преобладаващата част от запитаните поддържат и по-строг контрол върху производството им и търговията с тях. Нов момент в изследването е фактът, че близо 40% не са запознати с усилията на правителството за контрол върху износа. За сравнение само 10% твърдят, че не знаят как правителството се справя с борбата с организираната престъпност, а 13% твърдят същото за кампаниите срещу трафика на наркотици. Тъй като същите участници са запознати с трансферите с оръжие от медиите, вероятно биха имали мнение по въпроса, ако кабинетът започне да публикува информация за износа на оръжие.
Негативните нагласи към експорта в повечето случаи са следствие от негативните нагласи към оръжието въобще, т.е. "антихуманно и

неморално е да
се продава оръжие

и "не се знае дали като го продаваме на някоя чужда армия, един ден то няма да се обърне срещу нас". Подкрепата за износа на оръжие пък е логично следствие от разбирането за неговата защитната и превантивна роля при определени условия. Широко застъпено е мнението, че страните, които имат "склонност към насилие", са неприемливи търговски партньори и че трябва да има стриктна забрана за износ към държави, подкрепящи тероризма, управлявани от диктатори или такива, в които има въоръжени конфликти.
В същото време не липсват и мнения, споделяни най-вече от хора, свързани по някакъв начин с отбраната, че държавата е отстъпила от изградените с десетки години пазари и че сегашното и предишните правителства са позволили военно-промишленият комплекс да бъде разрушен. Те смятат също, че страните с конфликти са "естественият пазар на оръжията".
От резултатите на изследването може да се заключи, че мнозинството от българите са добре информирани относно малките оръжия, вътрешното и международното законодателство за контрол над въоръженията, тяхното производство и износ в национален и в световен мащаб. Според тях разпространението на оръжия не е сериозна заплаха за сигурността в страната. Те го поставят далеч по-назад в реда от обществени проблеми като безработицата, престъпността и корупцията. Повечето граждани подкрепят заявената от правителството политика на забрана на износа на оръжие за рискови страни и смятат, че по-строгите изисквания към режима за носене на оръжие биха повишили общото ниво на сигурността в страната.

--------
* Днес в София ще бъде представен докладът "Малки оръжия и леко въоръжение в България", разработен от Центъра за изследване на демокрацията в сътрудничество със "Сейфъруърлд", Великобритания. Докладът анализира различни проблеми, произлизащи от търговията и разпространението на огнестрелни оръжия и предлага подробно изследване на обществените нагласи спрямо притежанието, разпространението и търговията с оръжие.
---------

Причини за притежаване на оръжие

За да защитавам себе си/семейството си 86,6%
За да защитавам собствеността/бизнеса си 64,2%
За лов, спорт 32,3%
Работата ми е свързана с оръжия 16,3%
За самочувствие 10,8%
Защото много други хора имат оръжие 6,2%
Колекционирам, хоби 3,8%
Това е семейна традиция 1,2%
Страхувам се от бъдеща война 1,1%
За да го продавам, бизнес 0%
Друго 1,1%
Не зная/без отговор 0,5%



Go back BG Online