Теодора Гандова: Общините сами напират да имат омбудсман
(в.СЕГА) - 2000/3/1
ВИЗИТКА
Теодора Гандова е родена на 21 април 1971 г. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Програмен директор на Центъра за социални практики. Работи от 2 г. по проекта "Граждани и администрация" на ФАР "Демокрация".
- Г-це Гандова, Центърът за социални практики е въвел институцията омбудсман на общинско равнище. Какви са резултатите от досегашния ви опит?
- Пилотният проект на нашия център за въвеждането на институцията омбудсман стартира в 4 общини в България - "Младост" в София, Копривщица, Севлиево и Сапарева баня. Целта беше чрез него да се посредничи между администрацията и гражданите при решаване на проблемите. Заимствахме английския модел на местния омбудсман, съобразявайки европейската практика с българските условия.
- Защо точно английския модел?
- Защото там демокрацията на местно ниво е най-силна и най-развита. Там прозрачността и доверието между гражданите и институциите са изключително големи и тази институция се ползва с голям авторитет сред гражданите. Докато тук ние стартирахме проекта в ситуация, в която комуникацията между администрацията и гражданите е основният проблем. От едната страна е недоверието на гражданите, че администрацията може да им реши проблемите. От другата е отношението на самата администрация към гражданите, която вижда в тях натрапници, които непрекъснато нещо искат, не знаят за какво става въпрос.
- Как посрещнаха чиновниците предложението ви в техните общини да действат омбудсмани?
- Беше трудно. Но след като видяха, че и те имат интерес, най-малкото, защото ще се улесни работата им с гражданите, ние имаме пълното съдействие от страна на администрацията. В началото на проекта най-голямата опасност беше, че омбудсманите няма да имат достъп до информацията на администрацията. За да улесним този процес и да я убедим, че това ще улесни работата й, ние успяхме да привлечем човек от общината. Резултат от това е и нашият извод, че у нас омбудсманът трябва да работи с административния секретар на общината, който пряко отговаря за чиновниците. Контактувайки помежду си, те успяват да изградят най-добрата система на комуникация.
- Какви са най-честите оплаквания пред омбудсманите?
- В община "Младост" проблемите са най-често свързани със състоянието на общинските жилища - поддръжка, наеми. В Копривщица случаите са по-често свързани с чистотата на града и с административните процедури. В Севлиево са земеделските проблеми и земята.
- Как принуждавате чиновниците да си свършат работата?
- Разчитаме на това чиновникът да не бъде принуждаван, а да бъде в равноправен диалог. Омбудсманът прави своето разследване, използвайки цялата документация на общината, и в резултат на него дава препоръки към общинската администрация. Почти всички препоръки, които до сега са дали омбудсманите, са приети и реализирани от администрацията.
- Защо общината трябва да чака да й дадат препоръки, за да си свърши работата?
- Защото за бюрокрацията е добре по-забатачени случаи, които текат от години, нямат решения и са писнали на общинските власти, да дойде някой и да се захване с тях, да ги разследва, да помисли как могат да бъдат решени. Интересен случай имахме в "Младост", където постъпи и сигнал за корупция. Омбудсманът установи, че служителката нееднократно е вземала подкупи и даде препоръка да бъде уволнена. Тя беше уволнена. Това е негативният пример.
Имаме и позитивен. Тримата ни омбудсмани - в "Младост", Копривщица и Севлиево, подготвиха предложение да се направи справочник за услугите на общината - службата, човекът, таксата и срокът, в които те трябва да бъдат извършени. И когато човек иде в общината да си свърши някаква работа, веднага се ориентира какво трябва да прави. Тези справочници бяха изготвени.
- Как сте систематизирали опита си и на кого сте го предложили, за да залегне в бъдещ закон? Известно е, че Центърът за изследване на демокрацията също работи по тази тема. Депутатите интересуват ли се от вашите резултати?
- Когато започнахме да разработваме проекта, за омбудсман почти не се говореше, думата беше непозната. По-късно Центърът за изследване на демокрацията подготви законопроект за народния защитник, както те преведоха понятието "омбудсман". Нашият е "обществен посредник", защото той посредничи между гражданите и администрацията. За да не работим в две посоки - те за парламентарен, а ние - за местен омбудсман, решихме да обединим усилията си, за да влезе тази институция у нас и да бъде адекватна на условията.
Това е важно, защото миналия месец бях в Румъния и там се срещнах с техния национален омбудсман. Той е парламентарен, съществува от 3 г., има 75 души администрация, но извън Букурещ е напълно непознат. При това 95% от жалбите към него са извън компетенциите му. Много лошо би било, ако се получи същото и в България. Затова нашето предложение е освен парламентарен, да има и местен омбудсман, а не всички жалби да се изпращат на централно ниво.
Работим много активно и с парламентарната комисия по правата на човека. Те са запознати с проекта, с резултатите, Иван Сунгарски е абсолютно отворен към идеята. Партньори по проекта сме също с Министерството на регионалното развитие и зам. министър Васил Гарнизов, който е част от екипа ни. Столична община е готова вече да въведе такава институция от следващия месец за София. От още 10 общини проявяват интерес.
Сега най-актуалният въпрос е този закон да не бъде изкуствено привнесен, без да е съобразен с условията в България.
- И кога според вас нашето общество ще се сдобие със свой защитник, посредник или както ще се нарича?
- Законът вече е готов. Надявам се до април-май да бъде приет