Преподавателите във ВУЗ първи по корупция
(в.СЕГА) - 2003/9/11
Най-често искат подкупи преподавателите в университетите, следват ги митничарите, полицаите и съдебната власт. Това сочат резултатите от поредния корупционен мониторинг на социологическата агенция "Витоша рисърч" и "Коалиция 2000", обявени вчера. Направени са две национално представени изследвания. Едното е сред цялото население над 18 години, а другото - в средите на бизнеса.
Именно според първото изследване преподавателите в университети са оглавили класацията на професионалната група, оказваща най-силен корупционен натиск. Делът на хората, които заявяват, че университетски преподаватели - пряко или косвено, са искали или показвали, че очакват да получат пари, подарък или услуга, е нараснал почти двойно. Това значително покачване на негативните оценки извежда тази професионална група на първо място сред всички останали служители, е записано в изводите на изследването. През октомври 2002 г. едва 12 % от запитаните са отговаряли, че университетски преподавател им е искал подкуп, а сега тази цифра е 21,5 на сто.
В тази печална класация веднага

след преподавателите са полицаите, митничарите и лекарите.

Тези три професионални групи са събрани в разлика от 2 на сто. Следват ги бизнесмените, адвокатите, служителите в администрациите на университетите, министерствата и съдебната власт. После идват прокурорите, съдиите и общинските служители. Прави впечатление падането в класацията на съдиите и прокурорите, и особено на адвокатите, които водеха в предишното изследване.
Малко по-различна е класацията на професионалните групи по корумпираност в представата на хората.
На въпрос кого считате за "въвлечен в корупция" 76,9 на сто от анкетираните отговарят митническите служители. Веднага след тях излизат съдиите с 61, 8 на сто. Следват полицаите, прокурорите, адвокатите, народните представители, следователите и министрите. За разлика от предишните изследвания, се отчита повишаването на стойностите при полицаите, данъчните и лекарите. Заслужава да се отбележи фактът, че при настоящото проучване са регистрирани едни от най-високите стойности за МВР, вузовските преподаватели и министрите от началото на мониторинга през февруари 1999 г.
Нивата си запазват адвокатите, народните представители, политиците, журналистите и учителите. Последните две групи продължават да се считат за най-малко корумпирани.
Проследяването на по-дългосрочната тенденция показва, че
някои от професионалните групи

имат вече изграден образ на "силно корумпирани",

за разлика от други, които действително оказват значителен корупционен натиск, твърдят авторите на изследването. Така към първите се числели политиците, министрите и народните представители, с които гражданите контактували рядко и на практика в много малко от случаите е регистриран реален корупционен натиск. Представата за тях като подкупни в голяма степен остава традиционно висока. Подобна била и ситуацията при прокурорите, следователите и съдиите. Това се обяснявало с дискусията около съдебната реформа и с широкото медийно отразяване на темата за подкупността на магистратите.
Другото обяснение за това разминаване било, че 48 % от хората се информирали за корупцията от медиите, а още над 20 % - от разговори с близки и бизнес-партньори, а не от собствен опит.
В представата за разпространение на корупцията по институции се наблюдава покачване при почти всички, с изключение на президентството, агенцията за приватизацията и МВР. Най-осезателно е нарастването при митниците, прокуратурата и следствието. Те, заедно с МВР и здравеопазването, продължават и да водят класацията.

Корупцията трайно се установява на четвърто място
сред важните проблеми в обществото.
Само за 2 месеца значението й се е увеличило с 4 пункта и почти е доближило бедността. Според изследването в обществото започнали да нарастват опасенията за наличието и на политическа нестабилност. Правело впечатление и понижаването на значимостта на престъпността като проблем за хората.
Проблемът с корупцията се възприема като особено важен повече от хората с по-високо финансово и социално положение, което предполага, че именно те се срещат по-често с нея.
В изследването е направен пореден опит за измерване на реалната корупция, т.е. интервюираните, отговорили, че те лично са дали подкуп под формата на пари, подаръци или услуга. И при този показател се наблюдава стабилизиране на на сравнително ниско равнище.
Изчисленията сочат, че в реална корупция средномесечно е участвало 1,56 на сто от пълнолетното население, което прави 99 840 българи. Изводът е направен на основа на данните, че населението над 18 г. е 6 147 869 души и 1 на сто от извадката съответства на 64 180 човека. Така или иначе се отчита, че средномесечно се осъществяват почти 100 000 реални корупционни сделки. Това е много по-малко от началото на мониторинга през 1999 г., когато се отчитаха по 240 000 случая на даване на подкуп на месец. В същото време в сравнение с май т.г. тези случаи са нараснали с 12 000 месечно. Средната стойност на корупционните сделки е 250 лв.

Най-много са случаите, в които се признават подкупи до 100 лв.

Подобно на бизнес-средите, при които се забелязва тенденция към отказ да се дават големи суми, липсват и граждани, които през последните 3 месеца да са "плащали" над 1000 лв. за получаване на услуга. В същото време обаче от началото на годината се забелязвала възходяща тенденция към нарастване на случаите, в които се давали средно големи подкупи - от 250 до 1000 лв.
Друг извод от изследването на гражданите е, че корупцията се възприема като

ефикасен инструмент за разрешаване на проблеми.

Още по-силна е тази тенденция в проучването сред бизнеса.
Фирменият сектор отбелязва корупцията като свой основен проблем, пред неблагоприятните условия за развитие, ниските доходи, безработицата и престъпността.
Според данните се забелязва леко покачване на показателите за реална корупция в самия бизнес в сравнение с 2002 г. Тогава средномесечният брой на "сделките" с рушвети е бил около 3800 месечно, през март 2003 г. те вече са 4050, а сега са приблизително 4260. Най-голямо увеличение имат подкупите при получаване на услуги, свързани с плащането на митнически задължения и получаването на обществени поръчки. Най-масово бизнесът плаща за услуги, свързани с рутинни действия - прокарване на вода, ток или получаване на телефонен номер.

Бизнесът продължава да смята за най-корумпирана групата на митничарите.

Процентите обаче са с над 20 по-малко от 2000 г. и се забелязва трайна тенденция за спадането им с още, което показвало, че в митниците става нещо положително. Митничарите са следвани от полицаите и служителите в министерства. Интересно е да се отбележи, че и в представата на бизнесмените университетските преподаватели и служители са станали по-корумпирани.


ТАБЛИЦИ

1. Обща стойност на дадените неофициално пари и/или подаръци на служителите в обществения сектор през последните 3 месеца (в проценти)

До 100 лв 68,6

101 до 250 11,7

251 до 500 10,6

501 до 1000 9.2


2. Относителен дял на бизнесмените, предприели действия през последната година при случаи на корупция (в проценти)

Оплаквания в полицията 2,7

Подаване на жалба в съда 3,2

Обърнах се към по-висшестоящ служител 5,3

Свързах се с представител на медиите 1,6

Не съм предприел никакви действия 88,2



Go back BG Online