Има нещо гнило в тази шумна битка с дрогата
(в.СЕГА) - 2003/6/16

Няма хероинова епидемия, нейният пик е бил през 2000 г., пласираният в България хероин е с толкова ниска концентрация, че е възможно да не създава физическа зависимост, употребата на дрога у нас е с пъти по-ниска от страните в ЕС, продава се предимно произведен в страната амфетамин, предлаган уж за екстази, ромите са една от най-рисковите групи, нагнетява се изкуствено напрежение в обществото, за да се правят определени институции на важни и значими, отделни организации да печелят пари от външни донори, а пък едновременно институциите и организациите да получават пари и от бюджета.
Ето тези "скверни" тези бяха хвърлени в пространството онзи ден на българо-британска конференция под егидата на българският министър-председател Симеон Сакскобурготски.
Посочени бяха и цифри в тяхна подкрепа - например, че хероинът у нас струва колкото в Англия - 40 лева за кантарен грам, че се вдига долната възраст за първа употреба, че в София и Пловдив 50-60 на сто от употребяващите хероин са роми, че продаваната твърда дрога в страната в момента е с 4 на сто концентрация на наркотичното вещество.
Иначе въпросният форум трябваше да стане място, на което да бъде отчетен първият етап от съвместен проект с Великобритиния и да бъде представена националната стратегия за борба с наркотиците и плана за действие. Той дори бе поздравен със запис на британския премиер Тони Блеър и събра на едно място министри, шефове на служби и на организации, занимаващи се с дрога - митници, финансово разузнаване, клиники, НСБОП, президентски и премиерски съветници, и т. н. Горепосочените тези обаче се оказаха по-силни и

предизвикаха бурен отпор

Лекари и психолози се изреждаха да твърдят, че е абсолютно доказано, че хероинът създава трайна физическа зависимост, независимо от концентрацията и че всяко друго твърдение е не само невярно, но и опасно. Че е сигурно, че се увеличава броят на хероинозависимите. Че няма сигурни данни, че ромите са рискова група в наркоразпространението. Че проблемът с дрогата се задълбочава.
Тези скандали явно тепърва ще се задълбочават. Още повече, че и двете спорещи страни признаха, че няма нито една сигурна методика, която да изчисли например колко са хероинозависими или пък колко наистина се нуждаят от лечение.
По-важното в случая е обаче, че отново бяха повдигнати

въпросите, които трябва да бъде изяснени най-после

- наистина ли една малка държава като България не може да се справи с няколко наркобоса и наркотрафиканти;
- каква е истинската картина с наркоразпространението и не се ли драматизира излишно тя;
- не е ли малко смешно цялата престъпност в страната, всеки взрив, убийство и дори псувня да се обясняват с борба между някакви наркогрупировки;
- какво значи хората, които се "борят" с наркобизнеса и наркоразпространението да са повече дори и от самите наркомани;
- докога този проблем ще се бори с обществени съвети, национални стратегии, екшън планове, концепции, консултативни съвети, а всъщност нищо няма да се прави на практика.
Че има нещо гнило в борбата с дрогата и в обясненията, че тя е виновна за цялата престъпност в държавата не е трудно да се види. По общи оценки в страната месечната консумация не е повече от 50 кг, като близо половината е в София. Освен това има множество средно големи градове, които изобщо не са и помирисвали марихуана, още по-малко хероин, екстази или кокаин. Както и да го изчислява човек,

наркобосовете печелят общо не повече от 5 млн. лв. месечно

Като се има предвид, че разходите и рисковете по транспортирането и пласирането им отнема поне половината от тези пари, ако се изчисли по колко се пада на наркотрафикант и наркобос (по сметките на МВР за организираните групи, занимаващи се с дрога, които били над 350), то ще се окаже, че тези хора си докарват по 2-3 000 месечно. Да не говорим, че в годишния доклад на Държавния департамент за състоянието на проблема с наркотиците в световен мащаб в частта за България е записано, че "употребата на наркотици в страната не е нараснала така драматично, както се прогнозираше".
Или казано иначе - смешна работа. В България се печели многократно повече от контрабанда, прекупвачество, финансови измами, проституция, нелегална търговия с цигари и алкохол и още куп неща, отколкото от дрога. И е наистина пълен абсурд да се обяснява всяка държавна несполука с наркотиците. Два пъти по-абсурдно е, че тази огромна държавна машина от полиция, митници, разузнавачи, контраразузнавачи, лекари, психиатри, министри, зам.министри, шефове и секретари на агенции, комитети, комисии не могат да се справят с наркоразпространението в четири-пет рискови града.
Обаче ако човек съди по шумовдигането през последните седмици

би си казал, че властта здраво е подпукала наркобосовете

Управляващите взеха решение да премахнат от закона разрешената еднократната доза наркотик, която пречела да бъдат осъждани наркопласьорите. Председателят на парламентарната група на НДСВ и председател на обществения съвет срещу дрогата Пламен Панайотов обяви, че от догодина ще бъде въведена "клинична пътека за доброволно лечение на зависимите от морфин, хероин и техните производни", за което здравната каса ще отпусне 1 млн. лв. Здравният министър Божидар Финков обеща специализирани програми за зависими в доболничната помощ, както и че наркоманите вече няма да се лекуват заедно с психичноболните в лудниците. Започнаха да валят и обещания за специални пробационни центрове за наркомани, че в затворите ще бъдет организирани специални места за зависими. Ще поживеем и

ще видим колко от всичко това ще се сбъдне

Само за няколко месеца бе сглобена Национална стратегия за борба с наркотиците и екшън план за действие. Според зам.вътрешният министър Бойко Коцев тяхната основната цел била да се неутрализират "6-те групировки", които контролирали разпространението на наркотици в България. Разбира се Коцев, както и всички в МВР обясни, че кои са тези групировки било "оперативна и класифицирана информация". Значи по същия начин може да се каже, че групировките са само 3, или пък 10. Пък и фактът, че те щели да се неутрализират чрез стратегията, която е за периода 2003-2008 г. значи ли, че още 5 години ще трябва да им "се радваме"?
Самата стратегия също заслужава анализ. Не е трудно да се забележи, че въпросният документ е събиран набързо. В официалния вариант, който вече се раздава, все още има работни текстове. Да вземем например "стратегическа задача 16" - "намаляване броя на престъпленията, свързани с наркотиците". Там е посочено, че за тази задача са необходими 27 офицери от НСБОП по прекурсорите. Под този текст пише: "Обаче колегите от НСБОП не са дали индикативен бюджет за заплатите и осигуровките за тези 27 офицера, а са оставали това "упражнение" за ФРО (вероятно става дума за финансово-ревизионен отдел)". И после: "Велков ли да им пише писмо, или НСБОП да си свърши работата докрай." Странни формулировки за официална стратегия. Но това са подробности.
В документа има "основни принципи", "глобални цели", "стратегически задачи", идеи за създаване на "мултидисциплинарни екипи" и други подобни. В раздела "анализ на положението и оценка на риска" пише, че "правоприлагащите органи осъществяват постоянно наблюдение върху структурата, методите, използвани от организираните престъпни групи, с цел предотвратяване разпространението на наркотизите и негативното им въздействие върху социалните, политически, икономически и културни сфери на живота ни". Ей това е страшното, че само ги наблюдават. При това години наред. Просто е време не за стратегии, а за практики. Останалото работи за наркобизнеса.


за каре

Имало три независими наркопазара в България

В първото национално представително изследване по проблемите на наркотиците, извършено от Центъра за изследване на демокрацията и "Витоша рисърч" се твърди, че в настоящия момент в страната могат да се разграничат три независими един от друг наркопазари.
Първият е на т.нар "меки дроги" - канабис, марихуана и хашиш. Според изследването при тях има два различни "враждебни" подпазара. По-голямата част от канабиса се разпространява от дребни дилъри, които контактуват директно с производителите и продават на приятели с ниска или най-често никаква печалба - на Запад тази търговия се наричала "приятелска търговия". Друга част от производстовто и разпространението на канабис е под контрола на организираната престъпност. Представителите на тази престъпност продавали канабиса предимно под формата на готови цигари, които се купували най-вече от подрастващите и епизодично от пълнолетни потребители. Данните сочат, че броят на потребяващите в момента меки наркотици в страната се движи между 35 и 100 хиляди.
Пазарът на хероин е изцяло под контрола на криминалните групировки, сочи още изследването. Като брой хора това се равнява на 12-14 хиляди души, които са признали употреба. Според данни от полицията и специалните служби дилърската мрежа е йерархизирана и много гъвкава. През последните две години се наблюдавала тенденцията наркобосовете да не наемат вече наркозависими.
Третият пазар е на синтетични наркотици. Те се приемат масово след 1997 г. Изследването показва, че 0,7 на сто от анкетираните признават употреба, 1 процент заявяват, че са опитвали, а преизчислено това означава, че става дума за средно 45-70 хиляди души. Според проучването имало две интересни особености при този пазар. Първата била, че в страната се продавали предимно амфетамини родно производство, което често се предлагали под названието "екстази". Объркването на двете дроги е типично не само за България. Така или иначе екстази-то е много скъпо, за да се употребава масово. Втората особеност била, че амфетамините се продавали предимно в известни в съответния район заведения, които в по-голямата си част били свързани със сив и дори чисто криминален бизнес. Интересно е, че при интервютата в проучването питаните са говорели свободно за меките дроги и за синтетичните наркотици. Така от изследването ставало ясно, че синтетичните наркотици се възприемали всъщност като "силен стимулант, подобен на енергийните напитки." Тук се сочи, че опасенията, че следващата епидемия ще бъде от синтетична дрога изглеждат основателни. Наблегнато е и на обстоятелството, че произвежданите в България амфетамини са насочени към Близкия изток и по правило са с ниско качество и че това се превръща в сериозен проблем за употребяващите.




Автор: ПЕТЪР КОСТОВ

Go back BG Online