Тия депутати не са от тоя народ
(в.СЕГА) - 2000/6/23
Депутатите и обществото се разминават драстично в оценките си за управлението. Това е основният извод от сравнително изследване на социологическата агенция "Витоша рисърч". Анкетирани са 163-ма депутати и 1161 пълнолетни българи.
На въпроса "Доколко сте доволни от начина, по който се управлява България в наши дни?", 56 на сто от народните представители са отговорили, че са доволни. Това мнение обаче се споделя от едва 15 на сто от населението. Огромната част от гражданите заявяват пълно или частично разочарование от начина, по който се ръководи страната. Най-неудовлетворени са бедните, социално слабите и безработните, значителна част от младежите с по-ниско социално положение, левите избиратели, жителите на малките градове и селата, представителите на малцинствата.
Драстичните разминавания между депутатите и хората продължават по темата "Степен на ефективност на държавните институции". Народните представители оценяват като най-ефективна собствената си работа. На противното мнение е обществото и дава най-слаба оценка именно на парламента. Хората смятат за най-ефективни президентската институция и медиите - печатни и електронни. След Народното събрание по неефективност се нареждат правителството, местните органи, полицията и болниците. Единствената допирна точка в мнението на депутатите и гражданите е, че поставят в дъното на класацията съда и прокуратурата.
Капитализъм или късен социализъм
Интересно е сравнението в оценките на депутатите и хората за това в кой период от изминалото столетие България е управлявана най-добре. Според 44 на сто от народните представители страната е била най-добре в периода между двете световни войни. Но според близо половината от гражданите държавното управление е било най-ефективно по време на "късния социализъм" - през 60-те, 70-те и 80-те години на XX век.
Според резултатите от проучването близо 40 на сто от общественото мнение не може да прецени и да отговори кое е било най-доброто правителство на България след 1989 г. Този факт не се дължи на липса на мнение, а по-скоро съдържа тезата "нито едно от тях", прави извод изследователският екип от "Витоша рисърч". Все пак най-много одобрение събира правителството на Стефан Софиянски, което е посочено от всеки втори от гражданите. Веднага след него се нареждат кабинетите на Костов и Ренета Инджова. Депутатите дават най-висока оценка на правителството на Костов.
Според гражданите съвременните български политици притежават качества, които съществено ги отличават от управляващите преди 1989 г. Публичният образ на днешните държавници се свързва с богатство, добри ораторски способности, корумпираност и доминиране на личните интереси над обществените. Анкетираните оценяват управляващите от времето на социализма като "по-загрижени за хората, по-честни, обичащи повече страната си и по-работливи".
Между депутатите и гражданите има консенсус, че България се управлява много по-лошо от развитите страни като САЩ, Германия и Япония. Но има разминаване при този въпрос, когато става дума за Русия. Според една трета от общественото мнение България се управлява по-лошо от Русия. На същото мнение са повече от половината депутати.
Според 74% от гражданите родината ни се управлява по-зле от съседката Гърция. Подобно е мнението и на всеки втори народен представител. Повечето депутати смятат, че България се управлява по-добре от Румъния и Албания. Но гражданите не стигат до същия извод.
"За" и "против" референдума
Близо 70% от обществото смятат, че най-важните правителствени решения трябва да бъдат одобрявани чрез референдум. И едва 30% от депутатите са съгласни с тази теза. Консенсус има по това, че трябва да бъде променена избирателната система. Над 70% от хората и депутатите смятат, че трябва да се премине към мажоритарен избор.
А повече от 50% от гражданите са привърженици на президентско или експертно управление. За разлика от общественото мнение народните представители категорично не приемат тези форми на държавна власт.
Максимална степен на съгласие между депутатите и хората има по темата "Опасност от военен режим". Няма такава опасност - отговарят и 71,4% от гражданите и депутатите.
Леви или десни?
Народните представители ясно идентифицират политическите си убеждения като леви или десни. А над половината от гражданите не могат да се определят. А между тези, които са го сторили, левите са два пъти повече от десните. Центърът печели все повече привърженици, което е за сметка на значително отдръпване от крайните политически оценки, твърдят изследователите.
Показателни за преобладаващото обществено мнение са отговорите на въпроса "Кое е по-важно: свободата или равенството?" Над половината от гражданите не приемат големите материални различия в обществото и са посочили равенството. Коренно противоположно е мнението на народните представители, които твърдят, че личната свобода е по-важна за общественото развитие, отколкото равенството между хората. Според изследователите това означава, че на следващите избори всякакви популистки ходове и лозунги от рода увеличаване на пенсиите, по-добри социални програми и други подобни, ще "хванат вяра".
Автор: ЕМИЛ РАЙКОВ