Виктор Джакович: Въпросът е има ли смисъл за НАТО да приема България
(в.СЕГА) - 2002/3/13
Виктор Джакович е роден през 1948 г. в щата Айова, САЩ. Майка му е литовка, баща му е от Хърватия. Средното си образование изкарва в Югославия. След това завършва Индиана Юнивърсити в САЩ и постъпва на работа в Държавния департамент. Говори руски, сърбохърватски, румънски, словенски, ползва български. През 1991 г. пристига на работа в американското посолство в София, но само след три месеца го прехвърлят в Югославия, където войната вече е започнала. От 1992 до 1995 г. е посланик на САЩ в Босна и Херцеговина. После оглавява американската мисия в Словения. Карал е мандати в Москва, Найроби и Букурещ. От две години работи като директор в Европейския център за изследване на сигурността "Джордж Маршал" в Гармиш, Германия. Заедно с българския Център за изследване на демокрацията "Джордж Маршал" организира международната конференция за превенция на корупцията в София.
------------------
- Г-н Джакович, дават ли усилията на правителството да се пребори с корупцията значими резултати?
- Резултатите зависят от това доколко сериозен и искрен е ангажиментът на държавното ръководство и на обществото. Защото често ставаме свидетели на чисто риторични инициативи. Такива понякога се провеждат с оглед на външните фактори - САЩ или други международни организации. Те обаче имат само краткосрочен ефект и обикновено не водят до позитивните резултати, от които обществото се нуждае и които международната общност очаква. Така че трябва да има искрен ангажимент. Трябва да има истинско разбиране - първо, за сериозността на проблема, и второ, за това, че за да бъде явлението ограничено, трябва да се вземат практически мерки. Често се смята, че корупцията и престъпността могат да бъдат изкоренени, но всъщност това е невъзможно - тези неща са част от човешката природа. Това, което може да се направи, е тези явления да бъдат ограничени до едно ниво, на което вече няма да засягат толкова силно държавните институции.
- Какъв според вас е случаят в България - става дума за гола риторика или съществува истинска воля за борба с корупцията?
- Може би има по малко и от двете. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се признае, че има проблем.
- В последните години непрекъснато се говори за това, че службите за сигурност в България изпълняват политически поръчки, от една страна, и имат връзки с престъпността, от друга. Кой е начинът да се сложи точка на това?
- Естествено съществуването на връзки между спецслужбите и престъпния свят е нещо изключително негативно, също и изпълнението на политически поръчки в смисъла, в който вие влагате в понятието. Трябва обаче да се има предвид едно - връзката между службите за сигурност и политическите структури е нещо нормално. Спецслужбите получават заповеди от политическото ръководство и така трябва да бъде. Важното е политическото ръководство да е на верния път.
- Какви са практическите инструменти, които предлагате да използваме в борбата с корупцията?
- Първо, много важно е съдебният процес да бъде довеждан докрай. Изключително важни са качествата на тези, които взимат решенията - прокурорите и съдиите.
-------------------
Ако има случаи, в които дадени хора са обвинени за определени престъпления или провинения, но оттам нататък не се случва нищо, то това е проблем. Защото означава, че има извращаване на процеса. Той трябва да е истински. В САЩ имаме случаи на държавни служители, които биват обвинени за престъпления. При нас обаче ще е много трудно само да обвиниш някого и да спреш дотам, да оставиш обвинението висящо. Процесът трябва да бъде довеждан до своя логичен завършек, т. е. ако човекът е виновен, да си понесе съответното наказание.
--------------------
Второ, нужно е засилване на обществения диалог - хубаво е, че имате Център за изучаване на демокрацията. Лошо е, че нямате 10 подобни центъра - един за въоръжените сили, един за икономиката и т. н. С други думи, важно е да нарасне консенсусът в обществото - че неговата дума се чува при взимането на решенията как и какво да се случва в България. Накрая от огромно значение е качеството на политическото ръководство - по всички нива на управлението трябва да има истинска воля за борба с корупцията.
- В момента у нас тече дебат за това как точно трябва да се осъществява контролът над спецслужбите. Лансира се идеята да бъде създадено отделно министерство, под чиято шапка да бъдат събрани всички служби. Може ли това да помогне за решаване на проблемите според вас?
- Не съм чул за тази идея. Това е интересен подход, но България сама трябва да си реши. Това, което ние сме установили, е, че е полезно контролът над спецслужбите да се осъществява от най-високо ниво. В различните държави условията са различни, така че не бих могъл да препоръчам категорично кой е верният подход за вас. В много държави има разделение на службите - различните служби работят в рамките на различни министерства. Обикновено накрая тези държави развиват някакъв механизъм, създават "чадър", под който да бъдат събрани всички служби, защото в края на краищата последното нещо, което искаш, е отделните звена да се дублират в дейността си или пък служителите на едната служба да работят срещу служителите на другата. По-голямата координация може да бъде само позитивна.
- Как оценявате скоростта на военната реформа? Неотдавна шефът на американския комитет по разширяване на НАТО Брус Джаксън ни разкритикува, че тя се бави.
- За да се даде оценка, трябва повече конкретна информация, отколкото аз лично имам. Най-добре е да попитате американското посолство в София - там са добре запознати. Това, което мога да кажа като цяло, е, че очевидно има определени трудности при провеждането на военната реформа. Постигнали сте напредък, имате някои постижения. Но проблемите, с които се сблъсквате като държава в преход, са много големи. Ние в САЩ осъзнаваме това. Целта на програмите, които провеждаме, е, да ви подпомогнем. Знаем, че реформата не се осъществява във вакуум, а в една изпълнена с предизвикателства среда. Разбираме, че не е толкова просто да се извършат съкращенията в армията - стоят въпросите къде ще отидат тези хора, къде ще си намерят работа, колко голямо ще е икономическото смущение. Ние разбираме, че не е толкова просто. Но от друга страна, ако България ще се интегрира в международните структури, този процес трябва да бъде завършен.
- Смятате ли, че България ще успее да се справи навреме, така че да получи покана за членство в НАТО през ноември в Прага?
------------------------
- Няма "навреме", няма календар, вие сами си определяте календара. И докато той се определя от един истински ангажимент, а не от мудност, която се дължи на субективни фактори, бих казал, че сте на верния път. Би било грешка да се вторачвате в определени срещи на НАТО или в календарите на международните организации. Ако те съвпаднат с вашия календар, това е добре. Но най-важното е какво можете да постигнете вие, в собственото си общество.
------------------------
- Питам ви, защото срещата в Прага и въпросът как България ще излезе от нея става повод за все по-голяма нервност у нас. Смята се, че ще бъде разтърсващ удар за страната, ако не получим покана.
- Мисля, че ще получите признание за това, което сте постигнали до този момент. Бих напомнил, че президентът Буш при първото си посещение в Европа преди около година направи доста енергични изявления за НАТО и разширяването. Това бяха едни искрени коментари. Разбира се, НАТО ще отвърне позитивно на стремежите на източноевропейските държави, които искат да станат част от НАТО. Но не трябва да забравяте, че НАТО има 19 членки. САЩ е една от тях. За НАТО важен е интересът му като съюз - като съюз ние трябва да вършим неща, които имат смисъл за съюза. За България има огромен смисъл да бъде член на НАТО. Въпросът, който ние трябва да зададем, е има ли смисъл за НАТО в този момент България да стане член.
- Е, и - има ли смисъл за НАТО?
- Ще получите отговора на срещата в Прага. Нещото, което не трябва да се забравя, е, че не става дума само всяка страна-членка на алианса да вземе своето решение по този въпрос. След това трябва да се вземе второ, общо решение в съответствие с нуждите на целия съюз. Ние добре осъзнаваме, че НАТО вече не е чисто военна и отбранителна организация, днес тя всъщност е по-скоро политически съюз. Всяка държава, която отива на срещата, ще вземе това двустепенно решение - кое е най-доброто за самата държава и кое е най-доброто за алианса.