Седем препоръки към кандидат-борците срещу корупцията
(в.СЕГА) - 2000/3/11
Наскоро лидерът на СДС Иван
Костов обясни на съпартийците си,
че управляващите трябва да
поставят акцента върху политиката
и по-малко върху корупцията.
Всъщност "корупция" е преди всичко
термин от политиката. Тълкуването
на Костов е пример за свеждането на
"злоупотребата с власт за користни
цели" (което е разпространената
дефиниция на "корупция") до
малобройните случаи на
констатирани подкупи. Това обаче е
класическият начин политиците да се
отърсят от отговорността си и да
прехвърлят топката на полиция,
следствие и съд.
"Корупцията" е и трябва да бъде
приоритетна тема за партийни
идеолози и политици. Защото липсата
на адекватни политически мерки за
разширяване прозрачността и
публичността на властта е равна на
корупция. Тогава можем да говорим за
"прокорупция", т. е. за съзнателно
създаване или запазване на условия за
системна корупция и за
ненаказуемост на извършителите й.
Нейна алтернатива е
антикорупцията, която има съвсем
реални измерения и критерии:
прокарване на закон за партийните
финанси и отчетност, създаване на
институцията "омбудсман",т. е.
независим защитник на интересите
на гражданите, премахване на
бюрократичната система от
лицензионни, разрешителни и
регистрационни процедури, които
пораждат ежечасно корупция,
ремонтиране на злощастния Закон за
обществените поръчки и т. н. Тук,
разбира се, не бива да се пропуска и
въпросът за Публичния регистър,
който илюстрира трагикомизма на
усилията на мнозинството да се
изкарат борци против корупцията.
Ако желанието на политиците е
искрено, то трябва да бъде
формулирано в съответствие с
няколко ясни правила:
1. Избягване на общи разсъждения на
тема "корупция" (позовавания на
човешката природа, лошите
национални традиции, наследството
от комунизма и др.). Защото те са
манипулативни
и ясно показват, че липсва намерение
за борба срещу корупцията.
2. Корупцията трябва да се третира
като политически проблем, който
трябва да се реши предимно с
политически средства. Следователно и
посланията на тема "антикорупция"
трябва да са политически, а не
моралистични (не е хубаво да се краде)
или популистки (виновна е съдебната
власт, Татарчев, Рашков и т. н.).
3. Трябва да се прилага "тестът на
прозрачността" - засилва ли
съответната идея, инициатива или
проектозакон прозрачността, или
обратното - спуска завесата върху
сделките на тъмно. (Когато сините
депутати препоръчват засекретяване
на Публичния регистър, това е пример
за непрозрачност).
4. Никой няма да повярва, че
властите се борят срещу корупцията,
ако контролът върху тези усилия си
остане под шапката на
изпълнителната власт.
Антикорупцията е преди всичко
самоограничаване на публичната
власт, което трябва да се допълва с
овластяване на гражданското
общество, включително и чрез
създаване на механизми и процедури за
граждански контрол. Т. е. става дума
за реално сътрудничество с
неправителствените организации.
5. Партизирането на борбата срещу
корупцията е безполезен политически
пинг-понг, който дори стимулира
корупцията.
6. Антикорупционните инициативи
трябва да се лансират преди всичко в
рамките на собствената партия -
тогава електоратът ще повярва, че
действително управляващите искат
да променят нещата.
7. Политиците трябва да разкрият
собственото си имотно състояние и
доходи. Всъщност при демокрацията
това е пътят към политическото
дълголетие.
Ако сумираме горните правила, ще
разберем едно простичко нещо -
антикорупцията означава демокрация.
Но дали ще го разберат
управляващите?
* Авторът е координатор на
антикорупционната инициатива
Коалиция 2000.
Автор: Емил Ценков