Партиите усетиха меда на евроинтеграцията
(в.СЕГА) - 2003/4/14
Когато преди 13 години Инициативният комитет за създаване на Европейско движение в България тръгна да организира първото честване на Деня на Европа (9 май) у нас, вратите на много партийни централи и политически формации останаха затворени. Те по-скоро се дебнеха, кой да не участвува, отколкото да демонстрират на практика иначе охотно рекламираното си "европейско" призвание и се кичеха с "европейски" епитети (кой ли си спомня днес за тях). Тогава на помощ дойде българският бизнес и само за дни бяха набрани необходимите средства, които направиха възможно в събота, 5 май 1990 г. от екраните на всички телевизори в България за пръв път да прозвучи от зала "България" Химна на Европа. Завинаги ще се запомни
самоотвержеността на Софийската филхармония
и маестро Табаков, който за броени дни направи един изключителен във всяко отношение концерт и постави началото на традицията Денят на Европа да се свързва с музиката и зала "България".
В онези бурни политически времена българският бизнес и българските журналисти създадоха първата обществена организация, която прокламира европейското призвание на България - Националния клуб на приятелите на ЕС в България - "Клубът 12+1" (защото тогава в ЕС членуваха дванадесет държави).
Щафетата пое веригата от Евро-инфо центрове, които със съдействието на самия Европейски съюз, бяха призвани да дадат широк и бърз излаз на българския бизнес на европейския пазар.
Центърът за изследване на демокрацията, опирайки се на опита си в сътрудничеството със Съвета на Европа - първата европейска организация, на която България стана пълноправен член на 8 май 1992 г., направи сериозна стъпка за трасиране на пътя на България и към Европейския съюз.
Създадени бяха редица неправителствени организации, които със съдействието на ФАР започнаха да изпълняват проекти по програми на Общността. И до днес Фондация "Развитие на гражданското общество", СЕГА (Старт за ефективни граждански алтернативи), Асоциация "Аксес", Европейската програма на Фондация "Отворено общество", "Анимус" и много други с дейността си
интерпретират в български условия
целите на съществуващи в ЕС програми и така приобщават десетки български граждани към идеалите и реалностите на Съюза.
Всички те, обаче, биха били немислими без апостолската дейност на Центъра за европейски изследвания и Българската асоциация за европейски изследвания и техния изключителен създател и ръководител д-р Ингрид Шикова. Можем само да съжаляваме, че със засилването на дейността и значението му в обществото Центърът бе подложен на серия удари от страна на държавата. Задълго бе спряно издаването на Бюлетина "Европа" - най-реномираното научно издание по въпроси на европейската интеграция у нас.
Същевременно се разви интересен процес на изграждане на неправителствени организации, работещи по европейска тематика, които на практика са
свързани с определени политически партии у нас.
Това определено се отнася както към Европейския институт и Форума за европейска политика, така и към най-новата формация - Паневропейското движение. До голяма степен това вероятно е свързано със съдействието, което оказват "партийни" фондации като немските "Конрад Аденауер", "Фридрих Еберт", "Фридрих Науман". Тук не можем да не отдадем дължимото и на фондация "Бертелсман" и фондация "Ханс Зайдел". Тези неправителствени организации от ФРГ имат през годините изключителен, последователен принос за разпространяване на ценностите и идеите на ЕС у нас, който не бе последван на практика от нито една друга страна от ЕС. Огромна работа свършиха и неколцина журналисти, както и асоциацията "Журналисти за европейски съюз".
Проблемът на всички журналисти
е обаче в липсата на информация, не просто информация за ЕС, а за отношенията на България с ЕС.
Можем да се надяваме, че Съветът по европейска комуникация ще съумее да събере, осмисли и мултиплицира положителния опит на неправителствения сектор у нас. Още по-добре би било, ако този Съвет постави началото на това, което в Европейския съюз е известно като "култура на консултация и диалог", която е в основата на самото съществуване на Съюза.
Автор: Красимир Костов , Европейско движение