Правителството заседна на плиткото в борбата с корупцията
(в.СЕГА) - 2001/11/19
Регулиране на допустимите размери на подаръците, получавани от държавните чиновници и следенето им чрез вътрешен контрол, промени в Етичния кодекс на държавния служител, провеждане на курсове "Антикорупция" в Полицейската академия в Симеоново, въвеждане на времеви норми за обработката на стоки от митниците и съкращаване на сроковете за вземане на управленски решения при обработка на жалби и сигнали срещу митничарите.
---------------------
Това са най-запомнящите се конкретни мерки, записани в националната стратегия на правителството за борба с корупцията.
Въпросният документ се оказа приет тайнствено още на 1 октомври 2001 г. с правителствено решение номер 671, подписано от министрите на крак, а не на заседание на кабинета.
За приемането му обществото и медиите разбраха съвсем случайно на кръгла маса едва преди няколко дни, което не е чак толкова притеснително. Но ако съдим по документа, борбата на правителството с корупцията вече изглежда обречена.
Какво означава например да се определи размерът на получаваните подаръци и най-вече вътрешния контрол в тази връзка?
Може би например колегата на даден чиновник да следи последният да не получава повече от бутилка уиски и кутия бонбони взети заедно, а в противен случай да докладва по-нагоре?
Същото се отнася и до пожелателните текстове, предвиждащи съкращаване на времето, в което съответният митнически началник да се произнася по жалбата срещу подкупен негов подчинен. Защото корупцията не е в бонбоните или пък във времето, а в това, че чиновниците изнасят служебна информация срещу пари и че е всеизвестен факт съществуването на омерта в митниците.
Химерични са и пожеланията
корупцията да се пребори с етични кодекси на държавния служител или промени в тях, след като тя не може да бъде поне намалена с наличието на куп престъпни състави в Наказателния кодекс например.
Защото кой може да бъде убеден, че корумпиран чиновник ще се притесни повече, че ако вземе рушвет, ще бъде уволнен, от факта, че може да влезе в затвора за няколко години?
Кабинетът много бързал с тази стратегия, за да я представи в Брюксел заедно със стратегията за съдебна реформа.
Стана известно, че правителството вече е и към края си на план-програма, в който щели да бъдат конкретизирани мерките за борба с корупцията.
Предложения какво да залегне в документа вече са предоставили Сметната палата, държавния финансовия контрол, МВР, митниците.
Специална работна група изработва на цялостната програма, която по думите на самия премиер, изречени по време на парламентарен контрол, трябва да е факт до 30 ноември.
Въпросният документ обаче също продължава да се работи в пълна тайнственост и до този момент не са ясни дори и контурите му. Засега е известно само, че са загърбени идеите за създаването на отделна структура за борба с корупцията например към правителството или към министъра на държавната администрация.
Като че ли най-прозрачни изглеждат нещата в МВР,
където вече стана известно, че секторът "Антикорупция" в НСБОП е превърнат в направление и вече има вместо 8 - 20 служители. По признание на самото ведомство те са напълно недостатъчни, за да се справят с подкупността едновременно в системата на МВР и в държавния апарат.
Затова е било прието да бъдат запазени и звената в националните служби и в РДВР, които се занимават с корупцията. Освен това по заповед на вътрешния министър от преди 10 дена е бил създаден вътрешно ведомствен координационен съвет, в който влизат всички шефове на национални служби и главният секретар, и която се ръководи от зам.министър Румен Стоилов. Според самият Стоилов тази структура "трябва да подготвя, организира и координира съответните мероприятия и мерки за противодействие на корупцията вътре в системата на МВР".
Идеята е да се прокарат, утвърдят и наложат пътищата за движение на сигналите за корумпирани служители, в това число от низовите поделения - РПУ, през РДВР и националните служби, до дирекция "Инспекторат" и обратно, казва още той. Предвижда се създаването и на централизирана информационна система, в която да бъдат вкарани всичките тези сигнали.
Освен това само преди дни в МВР пристигнала и специална група от представители на Държавния департамент, прокуратурата и полицията в САЩ, които били специалисти в борбата с корупцията. Механичното вземане на чуждия опит обаче не била правилна стъпка, като се има предвид, че структурата на МВР в България нямала аналог, обясни Стоилов. И в това безспорно е прав, като се има предвид, че няма подобно министерство-мастодонт, което да включва едновременно няколко информационни служби като контраразузнаването например, полицията и жандармерията.
МВР е "напред с материала" и в още една посока.
И тя е, че чистосърдечно си признава, че борбата с корупцията и в момента е пълна бутафория. Така главният секретар полк. Бойко Борисов направи публично достояние нещо, което отдавна твърдим: че има дублиране на структури във вътрешното ведомство в лицето на НСБОП, НСС, икономическа полиция, че контраразузнаване и антимафиотите се ревнуват, вместо да работят заедно, че има постоянно изтичане на информация от службите.
Изобщо да не коментираме фактът, че корупцията по пътищата е повсеместна. Нещо, което се признава и от сегашното ръководство на МВР, но не и например от шефовете на полицията и КАТ.
И докато във вътрешното министерство, ако не друго, поне създават впечатление, че са започнали някаква битка с корупцията,същото изобщо не може да се окаже за държавната
администрация, съдебната власт или например митниците
Защото колкото и на някой да му се иска да вади ползи от доклад на еврокомисията, от обръщения на премиера, нещата изглеждат в борбата с корупцията изглеждат направо трагични. Или поне толкова трагични, колкото по време на управлението на кабинета на Иван Костов. Защото повече от 100 дни от Новото управление фактически не е вкарана в ход нито една мярка за борба с корупцията - нито обещаната услуга "на едно гише", нито е махнат някой и друг регистрационен или лицензионен режим, не сме и свидетели на каквото и да е законова промяна. Изобщо да не говорим за случаите на заловен дори и дребен чиновник с подкуп.
През последните месеци те се броят само на пръстите на едната ръка. Екшъните в митниците пък показаха, че въпросната система е меко казано прогнила.
Според последното изследване на неправителствената организация Коалиция 2000 и социологическата агенция Витоша рисърч корупцията вече е проблем номер 3 за хората, веднага след безработицата и бедността.
Само преди няколко месеца подкупността беше на четвърто място сред основните проблеми, пред които е изправена България в представата на хората.
И другите данни изобщо не будят положителни емоции или пък очаквания за намаляване на корупцията. "Откритата принуда от страна на обществените служители да получават пари, подаръци или услуги продължава да бъде висока".
Същото е и положението и в показателя "степен на разпространение на корупцията" в общественото мнение.
Категоричният извод на изследването е,
че според хората феноменът "корупция" продължава да бъде широко разпространен в българското общество и, че българинът е убеден, че живее в една корумпирана страна. Продължава да бъде и високо нивото на податливост към вземането и даването на рушвети, което, показано в цифри, означава всекидневното осъществяване на престъпния състав "подкуп" в
240 000 случая.
Най-общо казано държавните служители продължават да бъдат най-корумпирани - поне в представата на хората.
През октомври 2001 г. "се наблюдава увеличение на степента на убеденост, че корупцията е широко разпространена сред част от професионалните групи". Най-значим е този растеж сред лекарите, данъчните служители, както и основните действащи лица в съдебната система - съдии, прокурори, адвокати. Изненада в изследването е, че изключение от тенденцията правят народните представители и министрите. Митническите служители обаче продължават да заемат "лидерската позиция като най-корумпираната професионална група", заключава изследването.
Според неговите резултатите
най-слабо разпространена е подкупността сред учителите,
журналистите и неправителствените организации. В челото на "най-корумпираните" институции пък са посочени митниците, Агенцията по приватизацията, съдебната система, данъчните служби и полицията.
Запазват се и показателите, според които корупцията "продължава да бъде ефективно средство за решаване на частни проблеми". Отчита се и, че "в социалната среда, създаваща предпоставки за съществуването на корупция не са настъпили съществени изменения".
В хода на изследването е отбелязано и още нещо: че например около 70 % от българите приемат, че да дадеш на близък служебна информация от държавна служба, с която той да си послужи в бизнеса си, не е корупция.
Единственото "радостно" в проучването е, че се е повишил с малко индексът на "надеждите и оптимизма", на очакванията за по-ефективно противодействие на корупцията от страна на сегашното правителство.
Тези показатели обаче са на нивото от април 1999 г., отчетени след първото правителство на Костов и след като той нареди на специалните служби да напишат доклади с конкретни мерки и данни за противодействие на корупцията по висшите етажи. Всички сме свидетели какво се случи само няколко месеца по-късно. И ако нещата продължават по същия начин - ще се случат и сега.