Мажоритарни избори? Не, благодаря!
(в.СЕГА) - 2000/6/26
Има една разновидност на пропроционалната избирателна система, която позволява на българите да участват реално в изборния процес, а не да утвърждават с вота си решенията на партийните централи. Тази система дава право на избирателя да подбира отделни кандидати от листите на партиите. Това е преференциалната пропорционална система с т.нар. "отворени листи". При нея избирателят може да задраска кандидатите от партийната листа, които не харесва. Тя отчита по-реално настроенията сред българите, ударя по "велможите" в партийните централи, като в същото време не игнорира изцяло ролята на истинските субекти в изборната борба - партиите. От Освобождението до днес избирателната система в България е променяна 15 пъти. По времето на БКП до 1990 г. в страната съществуваше мажоритарна избирателна система с евентуален балотаж при втори тур. Изборите за Велико народно събрание се проведоха смесено - 50 на сто от депутатите влязоха пропорционално и 50% по мажоритарната система. При следващите избори системата стана пропорционална с многомандатни райони, с фиксирани партийни листи и 4 процентова бариера. Само на теория тази система се води за смесена, защото и независим депутат би могъл да се кандидатира и да влезе в парламента. На практика действащата избирателна система в България е може би най-отричаната разновидност на пропорционалните избори. У нас се използва т.нар. "затворена листа", при която избирателите могат да гласуват само за цялата листа, а не за отделни кандидати в нея. Местата се разпределят между кандидатите точно в съответствие с техния ред в листата, измислен от политическите лидери. Този подход дава изключително голяма власт на партийните централи, които предрешават какъв ще бъде съставът на бъдещото Народно събрание. На практика тази избирателна система не дава възможност на избирателите да избират пълноценно. Че системата ни плаче за смяна, започнаха да признават и политическите лидери. В СДС заговориха за увеличаване на мажоритарния елемент в изборите, чрез който в НС щели да влязат по-качествени хора. А избирателите се подведоха, че именно мажоритарния вот най-сетне ще вкара свестни депутати в парламента. Доказа го и последното изследване на "Витоша рисърч" - над 70% от анкетираните вече се уповават само на този вид гласуване. Голямата заблуда около мажоритарните избори е, че чрез тях в парламента може да се вкарат независими, интелигентни и красиви депутати. Такъв филм няма. За да може един независим да се състезава в надпреварата за парламента, той трябва да има зад гърба си огромни средства и да се изправи срещу целия ресурс на партиите. Това, разбира се, е изключително трудно и на практика рядко става. Затова и мажоритарните избори са съревнование между личностите на партиите, а не между някакви други идеални личности. Да сте чули нещо за независим депутат в люлката на мажоритарните избори - Англия? Много характеристики има мажоритарната система, но сред тях не е повишаването на интелигентността в парламента. На изборите във Франция през есента на 1993 г. при мажоритарна система в два тура коалицията на десноцентристките партии получи общо 39% от гласовете, но затова пък взе 80% от местата в Националното събрание. В Нова Зеландия на едни от последните избори, които се провеждат по принципа "победителят получава всичко", управляващата партия взе абсолютно мнозинство, въпреки че получи само 35 на сто от гласовете на избирателите. В същото време малка партия, която бе изненадата на кръга с 18 процента от гласовете на избирателите, получи 2 на сто от депутатските места. На общонационалните избори в Канада през октомври 1993 г., Либералната партия успя да събере 41,6 на сто от гласовете, в резултат на което получи 60% от местата в парламента (178 от 295). Прогресивно-консервативната партия спечели 16 процента от гласовете, но това бе достатъчно само за 2 места. А Реформистката партия с 18% подкрепа взе 46 депутатски мандата. Това е големият минус за мажоритарните избори - при тях няма съответствие между гласове и мандати Близо 50 на сто от избирателите нямат свое представителство в законодателната власт и в резултат се демотивират да следят и поддържат определена политическа сила. Плюсовете на мажоритарната система също са важни. При чисти мажоритарни избори почти винаги спечелилата партия получава абсолютно мнозинство в парламента. А това значи, че излъчва силно еднопартийно правителство, че има ясен и недвусмислен мандат от избирателите и затова действа по-решително и ефективно. Мнозинството, което една партия получава при пропорционални листи, обикновено е по-нестабилно. Големите победи на БСП през 1994 г. и СДС през 1997 г., когато на практика бе сформирано еднопартийно управление, са по-скоро изключения, отколкото практика при провеждането на избори по пропорционална система. Нека не забравяме, че дори по това време двете големи сили се афишираха като част от някаква коалиция. След избори по пропорционална система обикновено се раждат коалиционни управления, които почти винаги са капризни, неуправляеми и нестабилни. Те не могат да се похвалят, че притежават мандата на избирателите, защото избирателите не гласуват за някаква евентуална следизборна коалиция, а за своята партия. Стабилността на обществото - една от главните задачи, която се поставя чрез избора на избирателната система, се губи при пропорционалните избори за сметка на усещането за широка и справедлива представителност в законодателния орган. Плюс за мажоритарната система е засилването на конкуренцията между кандидатите, което води до оживление на политическите дебати. При пропорционалните избори конкуренцията между личности е относителна, кандидатите може и да не изпъкват сред колегите си от същата листа, в резултат на което дебатът става вял. Един от най-сериозните упреци срещу пропорционалната система е губещата се връзка между избиратели и законодатели. При мажоритарния избор един депутат представлява един неголям район. Избирателите знаят своя човек във властта, а този човек има представа какви са интересите на хората в района. Напротив - при пропорционалната система големите многомандатни области размиват отговорностите на депутатите за конкретните гласоподаватели. Въпреки тези предимства на мажоритарния избор над пропорционалния, повечето от днешните демокрации използват разновидности на пропорционалното представителство - Белгия, Дания, Финландия, Германия, Гърция, Ирландия, Израел, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция и Швейцария, в това число и страните от Източна и Централна Европа. Много от съвременните демокрации предпочитат представителността, която гарантира пропорционалната система, пред "изфабрикуваното мнозинство" на мажоритарния избор. При пропорционалния модел има много по-точно съответствие между гласове и мандати. Той обезпечава много по-широко представителство в законодателните органи. Малките партии обикновено нямат никакъв шанс да вкарат депутати в парламента, ако изборите са чисто мажоритарни. Точно заради по-силната представителност, която говори за по-стабилна демокрация, голямата част от развитите демокрации търсят разновидности на пропорционалната избирателна система. При пропорционалната система депутатите се избират в относително големи избирателни райони в зависимост от гласовете, подадени за тяхната партия. В някои страни като Израел и Холандия избирателният район може да е един и да обхваща цялата страна. Голямата част от западните демокрации използват в изборите си пропорционална система с партийни листи. Партиите вкарват кандидатите си в списък, който обикновено е дълъг, колкото са избираемите места в областта. Избирателите гласуват за целия списък, а не за отделни кандидати. Партията, която мине прага на гласуване, вкарва първите в листата пропорционално на гласовете, които е получила. В повечето от страните с пропорционална избирателна система, вотът не се упражнява върху фиксирани партийни листи както у нас. Те вкарват в употреба т.нар. "отворена листа", върху която избирателите имат право да задраскват отделни кандидати от партийния списък и това се отчита при преброяването. Това позволява на избирателя да осъществява определен контрол над това кои кандидати се изтикват напред в списъците на партиите. В Дания и Белгия всяка партия номерира кандидатите си в партийната листа. Избирателите могат да коригират този списък, като го преномерират. В Италия на избирателите се предоставя възможност да избират няколко души, обикновено 3-4 кандидати, от цялата пропорционална листа. Върхът на либерализма в избирателната система е постигнат в страни като Швейцария и Люксембург. Там избирателите могат не само да избират няколко кандидати от една листа, но и няколко кандидати от различни партийни листи. Избирателната система у нас може да бъде подобрена не само чрез разновидностите на пропорционалния вот. Възможно е връщането и към смесената избирателна система - част от депутатите да се избират пропорционално, а друга част - мажоритарно. В Германия сега се използва смесена избирателна система, при която половината от членовете на законодателния орган - 328 души, се избират в малки едномандатни избирателни области, а останалата половина - в големи, многомандатни области. Гласува се с две бюлетини - за кандидат и за партийна листа. В Канада се гласува по подобен начин, но с една бюлетина - за кандидат. Там се смята, че щом гласуваш за консерватор, значи гласуваш и за Консервативната партия. След като се определят избраните мажоритарно кандидати, партиите определят и пропорционалните. В Тайван 125 депутати се избират в 27 едномандатни окръга, а 36 депутати - по системата на пропроционалното представителство в един общонационален окръг. 176 депутати от Унгария се избират с абсолютно мнозинство в едномандатни окръзи, а 152 - чрез пропорционално представителство в 20 регионални окръзи. Безспорно, разновидностите на пропорционалната избирателна система са много по-сложни за гласоподавателя от чистия мажоритарен избор. Това обаче, съвсем не означава, че трябва да се избягва системата, която гарантира по-голяма представителност на народа във властта. А преференциалната пропорционална система с т.нар. "отворени листи" - със задраскването на нехаресваните кандидати - ще отчете по-реално настроенията сред българите и ще удари по "велможите" в партийните централи.

Автор: ПЕТЬО ЦЕКОВ

Go back BG Online