Парите никъде не се реят свободно в пространството
(в.СЕГА) - 1999/10/6
Фондация "Сейбър" работи в България от 1990 година. До момента тя е дарила у нас близо 350 000 тома медицинска литература, аудио и видео касети и софтуерни продукти на стойност над 19 милиона долара. Последното дарение от 120 000 тома литература бе представено преди дни в Държавната университетска болница "Царица Йоана". Леонард Балдига е член на борда на директорите на фондация "Сейбър". Таня Витвитски е директор на проекта за даряване на книги. - Контролирате ли по някакъв начин разпределянето на даренията на фондацията? Леонард Балдига: Не сме имали никакви трудности в този аспект, вярваме безрезервно на нашите български партньори - Центъра за изследване на демокрацията и Отворено общество. Книгите, които ние осигуряваме, се даряват в резултат на специални заявки. Имаме каталог на всичките институции, които ги получават - кога ги получават, как ги получават, всичко това е прозрачно и известно. Още повече, че 50% от нашите пратки са отишли към конкретни личности, останалите са разпределени към институции. - Каква е точно процедурата за заявка за дарение? Таня Витвитски: Ние не контролираме централно този процес. Всичко това трябва да бъде свършено чрез нашите партньори вътре в страната. Всеки от тях има свободата да използва собствен подход при избирането на механизмите, с които да работи. Някои организации дават приоритет на подсигуряването с книги на библиотеките, други - на студентите и висшите училища, с една дума там, където се предполага, че ще бъдат най-полезни. Така че самата процедура в България се контролира от Центъра за изследване на демокрацията, и онези институции и хора, които желаят да получат някакво дарение, трябва да се обърнат към него. Ние правим дарения в над 20 страни и не може да контролираме всичко централно. - Вие работите по редица програми за подпомагане на страни в преходен период, но в България е активна само програмата ви за даряване на медицинска литература. Коя е причината? Л.Б.: Всичките ни програми могат да бъдат приложени и в България. Това, което за сега е ясно е, че вие може без проблем да се включите в нашата програма за библиотечни и информационно-технологични услуги. Това е нещо изключително важно - използването на Интернет, на новите информационни технологии и CD-ROM, на новите софтуерни продукти. Нашата фондация е договорила значителни отстъпки за софтуерни продукти, които може да предостави на неправителствените организации. Така един важен, но трудно достъпен продукт може да бъде осигурен на значително по ниски цени. Всички наши програми могат да бъдат приложени, в отговор на вашите нужди. - Кой трябва да направи първата стъпка за стартирането на нова програма, Центърът за изследване на демокрацията ли? Л.Б.: Не задължително. Това може да бъде инициатива на друга неправителствена организация, на вашето посолство в Америка, на Американската организация за международно развитие. След България ние например заминаваме в Прищина, за да проверим на място какви са конкретните нужди в този район за книги. И заявката за това дойде от Белия дом и конкретно от Хилъри Клинтън. - Означава ли това, че шансовете за включване в дадена програма зависи от международното лоби на една държава? Л.Б.: Да, вие се нуждаете от лоби, за да получавате пари, за да привлечете вниманието на хората, така че в България да бъдат реализирани и други програми, подобни на нашата. Т.В.: Още повече, че вие вече не можете да разчитате на държавата да задоволява вашите нужди, това е очевидно. Така че трябва да разработите механизми за това как да привлечете пари за един или друг проект. Ние имаме същата задача - за да правим нещата, които правим, също се нуждаем от пари. Така че ние прекарваме много време в опити да открием евентуалните източници на финансиране, които биха подкрепи този или онзи проект. Понякога организациите желаят да финансират проекти само в определена страна. Или пък точно определен тип проекти. - Смятате ли, че България има силно лоби в този аспект? Л.Б.: Запознах се с вашия посланик в САЩ Филип Димитров, и трябва да призная, че той е един прекрасен стратег. Той разбира необходимостта от лоби за България, за това САЩ да разбере нуждите на България. Той полага решителни усилия, за да търси подкрепа. Т.В.: В културно отношение също имате добро лоби. Да вземем например известния български хор "Мистерията на българските гласове". Сами по себе си те ви създадоха един много добър имидж и предизвиква много позитивни реакции. - В България съществува усещането, че в чужбина парите са в излишък, а никой нищо не прави, за да ни помогне... Л.Б.: Може да има достатъчно налични пари, но в никакъв случай не е лесно да се получат. Събирането на пари изисква постоянни усилия и нови и нови инициативи. Не може просто да стоиш и да си казваш - дадоха ми тези пари, така че мога да си почина. Човек трябва непрекъснато да търси източници за финансиране, и когато ги намери, да може да ги убеди, че те трябва да дадат парите си именно на него. И дори тогава трябва да продължиш да работиш, за да си сигурен, че тази помощ няма да бъде еднократна. Няма пари, които се реят свободно в пространството - нито в САЩ, нито където и да е било другаде. Т.В.: Подсигуряването на пари за един или друг проект е постоянен процес. Просто защото приоритетите на дарителите се променят. Пример за това е една от известните американски фондации, която 10 години финансираше програми във Вишеградските държави. Те просто спряха да го правят, защото не са задължени и защото са решили, че някой друг се нуждае повече от помощ. Така че ние се опитваме да сглобим една мозайка, в която всяка година отделните парчета са различни. И това е много трудно. - Как отчитате дейността и и как доказвате, че сте организация с идеална цел? Л.Б.: Всяка година ние сме задължени да публикуваме в Интернет годишен отчет, в който да обясним каква е била дейността ни. Т.В.: И сме задължени да подсигуряваме копие на всеки един гражданин, който иска да се увери в нашата почтеност като фондация. - Държавата контролира ли по някакъв начин дейността ви? Л.Б.: Фондациите са неправителствени и нетърговски организации. Така че няма някакъв специален орган, който да ги контролира. Още повече, че в САЩ има хиляди фондации, които е немислимо да бъдат контролирани от подобен орган. Единствено данъчните служби трябва да следят дали тези организации продължават да са нетърговски. Според американските закони всички подобни организации са напълно освободени от данъце и такси, което привлича много от хората да дават пари. Защото когато даваш пари на нетърговска организация и твоите данъците са по-малко.

Go back BG Online