Корупцията ли намаля, или хората й навикнаха?
(в.СЕГА) - 2003/6/11
В България се дават около 80 000-90 000 подкупа месечно във вид на пари, услуги, подаръци.
Такъв е изводът от последното национално представително изследване на неправителствената организация "Коалиция 2000" и социологическата агенция "Витоша рисърч". Отнася се за нагласите на хората от последните 2-3 месеца.
Горната цифра стряска. Но е с 3-4 пъти по-малко например от изследвания, проведени през 2000 г. , когато се изчисляваше, че месечно се дават по 240 000-250 000 подкупа. Забелязва се намаляване дори и в сравнение с проучването от януари 2003 г., като се отчита, че се дават с около 3000 рушвета по-малко.
Именно този показател, при който хората отговарят на директен въпрос дали са давали подкуп, за да им бъде свършено нещо, показва реалната корупция, а не представата им за нея, обясняват авторите на изследването.
Според техните изводи се "утвърждава общата позитивна тенденция за слабо ограничаване на корупционните практики". Същото изследване отчита и че значително е намалял делът на случаите на корупционен натиск (когато служител е поискал директно или е показал, че очаква подкуп).
Прави се и още един извод - че се дава по 1 подкуп на всеки 3-и поискан. Това означава, че в 2/3 от случаите е отказвано да се даде подкуп, независимо че е искано.
Изследването сочи, че сред населението
доверието към кабинета на тема антикорупция се възвръща,
особено по отношение на служителите с по-нисък ранг. Въпреки успехите в ограничаването на т. нар. "малка корупция" остава проблемът с едрите бизнесмени и висшите държавни служители.
За гражданите рушветчийството е на четвърто място сред основните проблеми, пред които са изправени. Изпреварват го само безработицата, ниските доходи и бедността и е на почти едно и също ниво с престъпността.
В представата на хората за разпространението на корупцията по професионални групи няма съществено разместване - в челото продължават да са митническите служители, представителите на съдебната власт и полицаите. И по институциите подреждането е митници, съдебна система, МВР, здравеопазването, висшите етажи на властта - парламент, правителство, политически елит. Трябва да се отбележи, че в здравеопазването продължава тенденцията към повишаване на подкупите и се очертава като една от основните проблемни сфери заедно със съдебната власт.
И докато за населението корупцията запазва ниво или дори намалява,
за бизнеса подкупността продължава да е проблем номер 1
Това е и другото обявено вчера изследване, което е направено сред близо 450 стопански организации. И тук обаче има намаляване на реално осъществените корупционни сделки от 2000 г. насам, твърдят авторите на проучването. Според тях сега техният брой бил между 3800 и 4050 месечно. Разбира се, трябва да се отчита, че представителите на бизнеса могат да демонстрират всъщност нежелание да разкриват участие в корупционни практики.
Според изследването "най-скъпо" е нерегламентираното сключване на договори с големи предприятия и получаването на обществени поръчки. Размерът на подкупа при тези услуги, както и при участие в съдебни процедури, получаване на кредит и разрешително за строеж в някои случаи надхвърля 5000 лв., пише в изводите на изследването. Най-масово - до 250 лв., обаче бизнесмените плащат за прокарване на вода, включване в електрозахранване, регистрация на фирма, получаване на лиценз или разрешително. Според проучването относително ниски - до 500 лв., били и подкупите, свързани с избягване на данъци, митнически задължения и други подобни. Авторите на изследването твърдят, че корупцията е проблем не само в отношенията между бизнеса и държавата, а и между самите фирми. Относително висок е делът на подкупите, давани например за получаване на поръчка от голяма компания. Според изследването неофициалните плащания са почти задължителни за спечелването на търгове или държавни поръчки, а пък получаването на лиценз или разрешение за извършване на дадена дейност е тясно свързано с подразбиращо се плащане под масата.
В 94,2% от случаите, в които бизнесмените са се сблъскали с корупция, не са предприели никакви действия и мерки. Едва 1,6% са се обърнали към медии, още по-малко са подали жалби пред полиция или магистрати. В очите на бизнеса най-корумпирани са митничарите, следвани от депутатите, полицаите, политиците, съдиите и лекарите.
Колкото и картината с корупционните изследвания да порозовява, подкупността си остава много сериозен проблем и за хората, и за бизнеса. Но проучванията вече регистрират един по-тревожен факт - хората свикват с корупцията. Изглежда, подкупът прави впечатление най-вече когато е в особено голям размер. Иначе, когато е в рамките на установеното за прилично, не смущава обществото.
Автор: ЕМИЛ РАЙКОВ