Държавата и полицията трябва да играят законно срещу бандитизма
(в.СЕГА) - 2009/10/8
Оригиналният текст може да бъде намерен тук

Съотношението между регистрираните и извършените престъпления вероятно е едно към шест, казва зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков

ВИЗИТКА

Веселин Вучков е завършил Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", където защитава докторантура по право през 2003 г. Бил е стажант-съдия в Софийския окръжен съд и следовател в Столичната следствена служба. През 1996 г. започва работа в Академията на МВР като асистент в катедра "Наказателноправни науки". Зам.-министър в екипа на Цветан Цветанов.

----------------------

- Г-н Вучков, за 20 години системата на МВР е подложена на постоянни реформи, които обаче не създадоха повече сигурност за гражданите, а хаос сред органите на реда. Има ли опасност с новите промени в закона, които засягат основно възкресяването на ГДБОП и орязването на правомощията на ДАНС, това да се повтори?

- В последните 4 години служителите на МВР наистина получиха институционален световъртеж. В началото се структурираха национални служби, след три години се демонтираха, а междувременно бе създадена нова служба - ДАНС, която отряза части от МВР и започна да действа типично по полицейски - както относно явленията, срещу които се бореше, така и относно способите. При това без обмен на информация и без координация. Само въпрос на време бе да се случи инцидент между двете служби, когато са работили по един и същи случай без споделяне помежду си. Това, което направихме за два месеца, цели системата да бъде отблокирана. Най-важното е да елиминираме дублираните функции между ДАНС и МВР, което рефлектира и върху възстановяването на ГДБОП. А включването на Гражданска защита и Телефон 112 в МВР е най-естественият процес и единствено самоцелното политиканстване няма да признае това. Но в екипа на г-н Цветанов си даваме сметка, че това не е крайната ни визия за системата. В началото обаче нека подредим сектора в стратегически план чрез нова Стратегия за национална сигурност, а след това ще формулираме нормите за основните звена - Разузнаване, НСО, ДАНС, МВР. Всичко това ще бъде съпроводено от сериозно обсъждане с участието на неправителствената сфера. Всяко нещо по реда си.

- Намерихте ли решение на проблема с трудната връзка между оперативните работници и разследващите полицаи, от която страда качеството на събраните доказателства?

- Тук не е необходимо да откриваме топлата вода, защото има богат европейски опит, а също и национален, при това и отпреди 1944 г. Досъдебното производство се превръща в приоритет за българската полиция. В момента енергично работим съвместно с правосъдното министерство. Това всъщност е съдържателната реформа в полицията, която цели дълготраен и необратим ефект. Накратко: откриваме възможност широк кръг полицейски органи да провеждат разследване, не само разследващите полицаи. Подсилваме процесуалната стойност на СРС-тата и обвързваме полицейската статистика с резултатите на наказателния процес.

- От години различни неправителствени организации и специалисти отчитат огромни разлики между полицейските статистики и реалните данни за престъпността. Кога най-после изводите за работата на МВР ще се обвържат реално с броя на осъдителните присъди?

- Съотношението между регистрираните и извършените престъпления вероятно е едно към шест. Пред дилемата статистика или стъкмистика нашият отговор е ясен. Става дума за подзаконова нормативна база, върху която работя с експерти от службите. По този въпрос компромиси няма да има, макар да съзнаваме, че посягаме на дрямката и ведомствения унес. Самоцелните и разтегливи критерии за разкрито престъпление остават в историята за сметка на обективните показатели от досъдебното наказателно производство.

- Как ще приложите тези добри намерения на практика?

- Пълноценно МВР ще заживее своя процесуален живот, когато в пълен обем бъде задействана Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). За жалост тя се изгражда от много години и срещу много пари. Но г-н Цветанов вече лично наблюдава нейното развитие. Смисълът от ЕИСПП е много прост: лесен контрол върху траекторията от подаването на сигнала до крайния съдебен акт; подчиняване на цялата верига полиция-следствие-прокуратура-съд на крайната цел - присъдата. Само това има общозначим смисъл.

- Министър Цветан Цветанов и вие, заместниците му, доста подразнихте съдебната система с подкрепата за полицаите, осъдени за смъртта на Чората. Не рискувате ли да си създадете проблеми в работата със съдиите заради тези протести?

- Ние с г-н Цветанов не сме присъствали на полицейски протест пред съдебни палати. В Благоевград се срещнахме със синдикалисти, в София бяхме на панихида за загиналите по време на служба полицаи. Изрично министърът сподели в Благоевград, че при искане сме готови на среща и с наследниците на починалия Ангел Димитров. Вижте, няма как ние като ръководство да не вземем отношение по делото "Чората", защото като институция сме осъдени в ролята на граждански ответници да заплатим 250 000 лв. обезщетение. По мое указание разработихме касационна жалба и подготвяме качествена юридическа защита. В нея твърдим, че не приемаме установената форма на вина - умисъл. Всеки юрист знае, че разликата между евентуален умисъл и съзнавана непредпазливост понякога е един микрон. Друг е въпросът, че защитата на МВР като ведомство по това дело трудно може да се отдели от защитата на осъдените полицаи. Но това е верният път - с юридически аргументи. А синдикатите - те са решили да протестират пред съдебни палати, отговорността е тяхна. Важно е, че всичко протича цивилизовано. Крайния акт на съда ще приемем безпрекословно!

- Но все пак не можете да отречете, че полицията все още има навика да преминава границата между "дозирана сила" и неоправдано насилие...

- Да, има такива случаи, при това не един или два, както има извършени много други престъпни деяния от служители. В това отношение компромиси от наша страна няма да има. Трябва да се разбере една простичка истина. Бандитите не спазват юридическите правила, когато вършат своите престъпни беззакония. Но държавата и полицията трябва да играят срещу бандитизма честно, т. е. по правилата на НПК и ЗМВР. Това е разликата между варварство и цивилизация в правото.

- Въвеждането на глоба в закона за МВР от 500 до 1000 лв. за посегателство над полицаи, "ако извършеното не съставлява престъпление", предизвика гнева на доста ваши служители. Какъв беше смисълът на този текст, при положение че и сега в НК има текстове, които предвиждат по-тежки присъди за подобни деяния?

- Става дума за елементарна юридическа логика. Посегателствата срещу полицаи носят два вида санкции. По-сериозният вид са записани в Особената част на НК, където става дума за престъпления. Експертен екип с участие и на синдикалисти работи върху текстовете от НК, за да подсилим някои от санкциите, както и да обхванем някои хипотези, които сега липсват или са неясни, например унищожаването, повреждането или опетняването на униформени облекла, служебни знаци и надписи.

- Имате предвид например дърпането и късането на униформи?

- Именно. След това задължително ще проведем обществено обсъждане, за да може след месец инициативата да поеме законодателния път. Но трябва да има баланс. Посегателствата срещу полицаи и посегателствата от полицаи са съотносими като обществена опасност. Залитането в едната или другата посока ще има лош ефект. А що се отнася до разпоредбата на чл. 275, ал. 2 от проекта на ЗМВР - тук става дума за административно нарушение и административно наказание, а не за престъпление. Сега в закона има редица подобни глоби, които се налагат. Например, ако не изпълниш разпореждане на орган на МВР, глобата е до 500 лв., при маловажност - 50 лв. Ако не се явиш на призовка в РПУ, глобата е до 100 лв., при повторност - до 200 лв. и др. Така е и при новата хипотеза за физическа неприкосновеност на полицая - глоба до 1000 лв. ще се налага само ако това не е престъпление, т. е. при действие срещу полицай, което е по-леко и от най-лекото престъпление, по-леко и най-леката телесна повреда. Но някой да твърди, че при престъпление срещу полицай се предвижда глоба от 500 до 1000 лв. това е нещо повече от юридическа неосведоменост!


Автор: Борис Митов

Go back BG Online