Как на Изток се справиха с корупцията
(в.СЕГА) - 2006/6/14
Идеята на главния прокурор Борис Велчев за независима структура, която да се бори с корупцията по висшите етажи на властта, поне засега няма да се реализира. Обяснението - няма да стигне времето до септември, за да се сформира специално звено, което да заработи на пълни обороти. Велчев обаче заяви, че ще продължи да отстоява мнението си.
Редно е да се припомни, че той лансира идеята си за първи път още през 2003 г., когато бе в юридическия екип на президента. Тогава бе подкрепен и от държавния глава, който поиска парламентът да приеме специален закон за създаването на независима комисия. Същата година в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) се проведе дискусия "за" и "против". Бе представен и чуждият опит. Основният извод бе, че подобни независими комисии в борбата с корупцията се налагат и успяват главно в азиатските страни. В останалите страни по света тези идеи трудно си пробиват път.
ЦИД организира и видеоконференция с Томас Чан, директор на направление "Превенция на корупцията" в Независимата комисия за борба с корупцията на Хонконг. Точно

Хонконг е сред първите в света,

които показаха, че подобна структура би могла да работи успешно.
Службата в Хонконг функционира от 1974 г. , когато е създадена със специален закон. Тя е в рамките на изпълнителната власт, но независимостта й е гарантирана с конституцията.
От самото начало комисията приема тристранен подход на действие, включващ разследване, превенция и обучение за борба с корупцията. Стратегията е дала добри резултати - днес Хонконг е една от териториите с най-ниско ниво на корупция - нарежда се на 14-о място в света и на 2-о в Азия.
В комисията работят 1300 служители. В структурно отношение тя се състои от три отдела: за разследване, превенция и за връзки с обществеността. Първият отдел притежава специални правомощия да разследва случаи на корупция в публичния и в частния сектор. Вторият изучава практиките и процедурите в държавната администрация, за да идентифицира потенциални места с висок корупционен риск - като например лицензионните режими и обществените поръчки, и предлага мерки за намаляването му. Отделът за връзки с обществеността обучава и привлича вниманието на обществеността към борбата с корупцията, използвайки най-разнообразни медийни средства. Той обработва и отговаря на сигналите за корупция.
Комисията има право да налага мерки за неотклонение - задържане, парична гаранция, като те подлежат на съдебен контрол не по-късно от 48 часа след ареста. Тя обаче само разследва, обвинението се повдига и поддържа в съда от главния прокурор.
Годишният бюджет на комисията е няколкостотин милиона долара и винаги представлява 0,3% от общия бюджет на страната. Всяка година Комисията представя бюджета си и го подлага на обсъждане в хонконгския парламент.
Годишно тя получава близо 3000 сигнала, разследва и предава на съда около 500 души. Като позитивен се оценява фактът, че над 75% от жалбоподателите са готови да разкрият самоличността си и да не са анонимни. Според редовните социологически проучвания 98% от обществеността подкрепят работата на комисията.

В Сингапур аналогичната комисия може да арестува

и обискира заподозрените лица. Прокурорът може да даде разрешение на директора на агенцията или неговия заместник да провери "всякакви банкови сметки, акционерни участия, разплащателни сметки" на лице, което е заподозряно в корупция, както и на неговото семейство, ако това е необходимо. През 1989 г. е приета поправка към закона, според която всички облаги, придобити с парите от подкупи, подлежат на конфискация. Дори смъртта на обвиняемия не отменя тази мярка.
Специалната агенция получава и разследва жалбите, съдържащи обвинения в корупция в обществените и частни сфери, разследва случаите на немарливост и небрежност на държавни служители, проверява дейността и операциите на чиновниците с цел минимизиране на възможностите за корупция. Ако доказателствата за завеждане на съдебно дело са недостатъчни, директорът на агенцията изпраща материалите на шефа на отдела, занимаващ се с дисциплинарните наказания.
В агенцията има и информационна служба, отговорна за подбора на кандидатите за държавна служба и за по-нататъшното им израстване. Изборът се извършва на същия принцип като при получаването на гражданство или надпреварата за получаване на държавен договор. Това звено поддържа и изследователско обединение, което анализира работните операции на склонните към корупция правителствени отдели, отделя слабите места в администрацията, които се явяват причина за корупция. Дава и препоръки за отстраняването им, които обикновено се приемат.
По този начин агенцията разполага с малък персонал, но с големи правомощия - помощ са задължени да й оказват всички частни и държавни организации. Тя е на пряко подчинение на премиера.
В Тайланд пък е приет и "Закон на 50-те хиляди подписа", който задължава властите да започнат разследване за рушвети и изнудване срещу всеки, срещу който има събрани толкова подписи от гневни граждани.
Южна Корея също предлага интересно решение. От 2000 г. преди избори Гражданска коалиция за борба с корупцията разпространява

"Черен списък" с имена на съмнителни кандидати

През 1989 г. независима комисия за борба с корупцията е създадена в Австралия. Комисарят, който я ръководи, се назначава от губернатора, но се отчита пред двете камари на парламента. Работата й се контролира от две други комисии - една от изпълнителната власт и една от законодателната власт. Тя само разследва случаите, а обвиненията се повдигат и поддържат от прокурор.
В други страни структурите за борба с корупцията са към различни власти. В Танзания например специалното бюро е част от администрацията на президента. Той назначава генералния директор и ръководителите на неговите отдели. Парламентът може единствено да осъществява контрол. Структурата разследва, а обвиненията се повдигат от прокурор.
Службата за борба с корупцията в Аржентина е към министерството на правосъдието. Тя получава сигнали за корупция, извършва предварителни разследвания, уведомява компетентните съдебни органи, ако данните сочат за възможни престъпления, може да бъде страна в съдебен процес, когато е засегнато държавно имущество, води регистъра на клетвените декларации на лицата от публичния сектор и др. Службата се оглавява от прокурор за административен контрол, назначаван и освобождаван от президента по предложение на министъра на правосъдието.

Бюро за предотвратяване на корупцията има и в Словения

То е създадено през юли 2001 г. Неговият директор се назначава и освобождава от правителството по предложение на министър-председателя. Основните правомощия на бюрото е събиране на информация и изготвяне на становища и препоръки.
Нещо подобно има и в Сърбия. Това е създаденият през октомври 2001 г. Съвет за борба с корупцията, който събира информация и изготвя препоръки за борбата с корупцията. Членовете на съвета се назначават от правителството, като мандатът им е 4 години с ограничение на броя на мандатите до 3. Съществува и Комисия за борба с корупцията, в която влизат премиерът, някои министри и ръководители на отделни звена от изпълнителната власт. Но тя има за цел само координация. По места пък са създадени екипи за борба с престъпността, които включват представители на МВР и прокуратурата и имат правомощия да извършват разследвания по сигнали.
В края на 2002 г. и в Македония е създадена Държавна комисия за борба с корупцията. Парламентът избира нейните 7 членове - юристи и икономисти.

Румънският опит,

който бе даден за пример от вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин, е доста по-различен. През юни 2002 г. там бе създадена Националната прокуратура за борба с корупцията (НПБК). Тя разследва само случаи, при които нанесените щети на държавата възлизат на повече от 100 хиляди евро. Нейните компетенции се разпростират и върху случаи, в които са замесени депутати, членове на правителството, магистрати, управителят на централната банка, висши офицери, нотариуси и др. Структурирана е на две нива: централен офис в Букурещ, който разследва само високопоставени държавни служители, и териториални групи за действие, занимаващи се със служители на по-ниско ниво.
Директорът на антикорупционната прокуратура се назначава от президента на Румъния и трябва да има 10 години опит като прокурор или съдия, а прокурорите - 6 години. Основно изискване към сътрудниците на прокуратурата е да притежават "изключителни професионални качества и доказан принос в борбата с корупцията и свързаните с нея престъпления". Каквото и да значи това.
В службата работят 320 души, като отделно има и 150 души от съдебната полиция. Главният прокурор на тази структура се назначава за срок от 6 години с право на само още един мандат.
В общи линии и с малки изключения, с това се изчерпват и случаите, в които има нарочно създадени структури за противодействие на корупцията. Много трудно е да се каже дали и у нас подобна структура би проработила успешно. Първо, защото единствено на Изток тя е доказала възможностите си. И второ, защото идеята има много и силни противници. Едните с аргументи, другите с подмолни средства, целящи да си запазят статуквото и правомощията, трети с логичния въпрос какво се е случило след вече създадените десетки комисии, съвети, отдели. Факт е обаче, че колкото и да е спорен опитът на Румъния например в това отношение, създаването на подобна структура послужи като силен сигнал за ЕС. Затова може би трябва и България да опита?

Автор: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

Go back BG Online