Набиване на антикорупционните обръчи
(в.СЕГА) - 2006/3/23
България се оказа изключително богата държава. И на пари, и на обръчи.
Обръчите от фирми около партиите са отклонили поне 370 млн. лв. от обществени поръчки за 2005 г. За същия период от ДДС организираната престъпност е източила 1.2 млрд. лв., близо половин милион пък са загубите от контрабанда. Само от тези "дейности" държавата е ощетена с около 2 млрд. лв. Общата приходна част на целия бюджет е малко над 11 млрд. лв. И почти 1/5 се оказва източена, окрадена или пък изобщо несъбрана. Въпросните 2 млрд. лв. представляват и 1/3 от предвидените разходи в този бюджет. И въпреки това държава има - най-малкото прокурорите, полицаите, съдиите, данъчните, митничарите и чиновниците редовно си получават заплатите. И вземат коледни надбавки, та и допълнително по някой и друг лев за положителни евроинтеграционни процеси.
Вече се говори не само за обръчи от фирми около партиите, но и за обръчи от техни фондации и институти. Явно и те смучат някакси държавни пари, след като лично вътрешният министър ги даде за пример.
Едни хора работят, плащат си данъците, пълнят хазната, а

други хора, напълно необезпокоявани градят всевъзможни обръчи,

за да източват тези пари.
Тази работа няма как да продължава. И това много елегантно го подметна онзи ден американският посланик Джон Байърли. Дипломатът в прав текст заяви, че "корупцията у нас може да разруши не само доверието в правителството, но и самото правителство". И е добре управляващите да вземат насериозно предупреждението му. Прогнозите на американските посланици - за добро или за лошо, се сбъдват. Пък и тази специално звучи напълно правдоподобно. Отгоре на всичко американският дипломат буквално ни "наби антикорупционните обръчи". Защото е очевидно, че въпросните схеми за източване на бюджетни пари няма как да съществуват без съдействието на властта или пък без бездействието на призваните да се борят с подкупността. То е ясно, че например обществените поръчки ги контролира само този, който е на власт.
Естествено вътрешният министър бързо се съгласи с тезата за разрушаващата роля на подкупността. И допълни, че корупцията в България руши доверието не само в правителството, а в самата държавност. Вярно е. Но какво от това? Антикорупционно говорене в България да иска човек.
Но този път наистина ножът е опрял до кокал и само с общообразователни вечеринки и с посипване с пепел няма да мине. Но докато това е очевидно за журналистите, за правителството не е така.
Какво означават например обещанията, че инспекторатите в министерствата щели да се задействат и по-ефективно да разкриват корупционни практики. Та нали са подчинени на министрите и на зам.-министрите. Именно те подписват кой да спечели една или друга обществена поръчка. Вярно, че преди това решава и комисия, но тежкият параф го слага най-висшето министерско ръководство. И как въпросните инспектори ще посегнат на шефовете си?
Другата политическа мантра е - няма недосегаеми. То просто няма досегаеми? Антикорупционната смелост не стига дори до там да бъде посочен поне един клиентелистки закон и да се види кой го е предложил, какво е получил насреща, как му се е променило имущественото състояние. Чуваме общи приказки и общи закани.
Много правилно по време на форума за корупцията, на който бяха и министър Петков, и главният прокурор, един банкер отбеляза, че

най-близкият аналог на корупцията е проституцията - и при двете

всички страни са доволни. Той подчерта и още нещо - че членството ни в НАТО, и бъдещето ни участие в Европейския съюз няма автоматично да намалят корупцията и организираната престъпност. Даде за пример Неапол - хем Италия е в ЕС, хем в града се намира една от най-големите бази на алианса в Европа, а има много високо ниво на организирана престъпност. Банкерът отбеляза и че се пръскат много пари за борба с корупцията, вместо да се кара по много по-ефективния метод на превенцията, чрез която да се ограничат възможностите за подкупност. Просто защото очевидно тя не се разкрива - без значение дали по субективни или обективни причини.
Затова не може да не се проверят поне чии са всички тези фирми, които печелят постоянно обществени поръчки. И онези министри, кметове, шефове на агенции, които са им ги давали. Няма как да мине и без пресичане на контрабандата, без спирането на масовата продажба например на безбандеролни цигари, без отнемане на финансовата мощ на мафията, без ограничаване на плащанията в брой. Как е възможно затворник да се разхожда със 17 000 евро в джоба и да участва чрез свои хора в купуването на магазин за 500 000 лв.? Или при 130 000 корупционни сделки месечно да има едва 72-ма осъдени за една година?
Обществената нагласа няма да се промени, докато не бъдат ударени през пръстите емблемите на престъпността и подкупничеството. Но от това, което наблюдаваме като действия на тройната коалиция, по-скоро склонността е да се спазва партийна омерта. В името на оцеляването на правителството. Но то вече е публично предупредено, че докато си мисли, че оцелява, може да падне.
Щом се твърди, че трябва да се конструира независима служба за борба с корупцията и това е разковничето, защо не се прави? Правомощията и на МВР, и на прокуратурата са огромни. Събраните масиви с данни още повече. Всичко е въпрос наистина само на кураж.

Автор: ПЕТЪР КОСТОВ

Go back BG Online