Защо Сорос се влюби в Балканите?
(в.СЕГА) - 1999/9/17
За да бъдеш филантроп, е добре да си поне милионер. Още по-добре - милиардер. За да имаш широки пръсти, но да останеш милиардер обаче трябва да намериш точния баланс между бизнеса и щедростта. А най-добре е едното да подпомага другото и обратно. Точно това от години успешно прави Джордж Сорос. Всеки негов филантропски на пръв поглед проект е по някакъв начин свързан с бизнеса му, а всяко финансово начинание си има благотворителна страна. Не е изключение и последното му хрумване за икономически просперитет на Балканите, което милиардерът рекламира в момента из заинтересованите страни от региона. Той бе дискутиран и при срещите му в България.
Идеите на Сорос, обединени в План за открито общество, бяха лансирани за пръв път през юли на икономическия форум за Централна и Източна Европа в Залцбург и изненадаха всички международните аналитици.
Сорос предложи Балканите да станат обща свободна икономическа зона, да приемат единна валута и да поверят митниците на границите си на инспектори от ЕС. Според теорията Пактът за стабилност в района трябва да се замени с интеграционен план, подпомогнат икономически от ЕС и под чадъра за сигурност на НАТО. В него трябва да се включат Албания, Черна гора, Босна, Хърватска, Сърбия, Македония, България, Румъния и Молдова.
Самият план има три основни насоки: демократизация, икономическо развитие и утвърждаване на сигурността. Първата стъпка в него е Европейският съюз да поеме митническия контрол върху страните от Югоизточна Европа, като им даде компенсации за липсата на приходи от налог по границите. Следващата стъпка е държавите в региона да въведат обща валута - най-вероятно еврото. Целта е при евентуално субсидиране от ЕС да се избегне дисбаланс на финансовите системи и да се ограничи възможността за печатане на пари. Според Сорос така Югоизточна Европа ще стане достатъчно голяма търговска зона, която да привлече повече чуждестранни инвестиции. На по-късен етап балканските страни ще могат да получат свободен достъп до общия европейски пазар. Според Сорос вътрешната интеграция на Балканите може да стане факт за 1 година, но достъпът до пазарите на ЕС ще отнеме повече време.
Официално Сорос твърди, че
той няма никаква изгода
от плана, който предлага, а цели само установяването на универсалните ценности в тази част на Европа. Ако се вгледаме в детайлите обаче ще видим, че само той ще извлече изгода от лансираните идеи. Нещо повече - Балканите могат да станат удобен плацдарм за поредната финансова спекулация, чиято цел вероятно ще е еврото.
Няколко са аргументите в тази посока. Планът на Сорос трудно би могъл да удовлетвори всички страни на Балканите, каквато е целта му на пръв поглед, защото не отчита спецификата на района. Сложните политически и икономически отношения помежду им едва ли предполагат толкова бърза интеграция. Малко е трудно да се повярва, че държавите, които с толкова мъки се откъснаха от Югославия, сега с готовност ще влязат отново в единен съюз с нея. А и там президент все още е Милошевич, когото всички околни правителства заклеймиха като диктатор и на когото Западът се зарече да не даде нито долар инвестиции.
Страните, които имат претенции, че са изпълнили критериите и очакват покана за преговори за влизане в ЕС, пък едва ли ще се съгласят да бъдат сложени в една група със съседи, които са безнадеждно изостанали с този материал. Това би означавало доброволно да отложат реализирането на мечтата си за неопределено време. България например от 2 години апелира за индивидуален подход към всяка държава в региона.
Не е реалистично и да се смята, че балканските държави, които трудно съгласуват дори взаимноизгодни инвестиционни проекти, ще постигнат икономически синхрон за 1 година. Колективизмът никога не е имал почва на взривоопасните Балкани и планът на Сорос най-много да доведе да окончателно разрушаване на и без това крехките връзки между твърде различните държави.
В плана има още един
смущаващ момент.
Сорос предлага компенсациите от ЕС за нереализираните постъпления от мита да се дават не по равно, а според това как съответната държава изпълнява политическите и законовите изисквания на евросъюза. Това предполага твърде субективен подход, който трудно подлежи на контрол.
Сорос предлага достъп до пазара на ЕС в обозримо бъдеще да получат най-напред индустриалните стоки от балканските страни. Той признава, че селскостопанската продукция трудно ще бъде пусната там, защото дори страните-членки на ЕС редовно устройват скандали помежду си по въпроса. Малка подробност в случая е, че индустриалните стоки, произведени в балканските държави, нямат голям шанс да пробият на този пазар заради качеството и цената си и че силата на региона са точно по-евтините селскостопански продукти.
Още един момент в плана заслужава внимание - какви точно чуждестранни инвестиции ще бъдат привлечени. Големите западни компании избягват да влагат пари в дългосрочни проекти в взривоопасния балкански район. Дори шефът на един от фондовете на Сорос призова инвеститорите да изтеглят капиталите си от този регион, обречен на нестабилност. Към такива държави
интерес проявяват само инвеститори от сенчестия бизнес,
които искат да легализират капиталите си. Неслучайно някои бизнесмени от такъв тип вече признаха, че са пренасочили парите си към България например. По една "случайност" рекламното турне на Сорос съвпадна с разразилия се скандал с прането на пари на руската мафия в редица западноевропейски и американски банки и изострянето на вниманието към Швейцария. А наличието на "черен капитал", колкото и трудно доказуемо да е, винаги е отличен повод за санкции за определена държава или регион.
Затова ще е твърде странно, ако българските управляващи са подкрепили горещо идеите на Сорос, както твърдеше милиардерът след срещите си с тях.
Планът на Сорос бе хладно приет и от страните от ЕС. Освен че подлагат на съмнение трудно постигнатото съгласие по Пакта за стабилност на Балканите, предложенията съдържат още няколко неприемливи за Европа моменти. Поемането на контрола по границите на Балканите от страните от ЕС има своите плюсове и минуси. Предполага се, че това ще направи по-ефективна борбата срещу незаконния трафик на хора, наркотици и оръжие (Западът открай време смята Балканите за кръстопът на всякакъв вид контрабанда) и намаляване на корупцията. Ако това обаче не стане (което е по-вероятно), отговорността ще падне изцяло върху държавите от ЕС. Отделен въпрос е, че те предпочитат да има по няколко граници, които да играят ролята на
санитарен кордон пред нелегалните гастарбайтери
например, отколкото да оставят само една граница и то толкова близо до сърцето на Европа.
Щекотливият въпрос за пряко субсидиране на държавите от региона заради неполучени мита въобще не подлежи на коментар, защото едва ли ще бъде одобрен от страните от ЕС, които имат достатъчно грижи около интегрирането помежду си. Според Сорос около 5 млрд. евро годишно ще отиват само за преки субсидии, но ще има и други разходи - техническа помощ, кредити, програми на Световната банка.
Въвеждането на еврото като обща валутна единица на Балканите също не предизвиква ентусиазъм, защото всеки трус в региона ще се отразява пряко върху финансовата стабилност на цяла Европа. Еврото и без това трудно наваксва удара, който му нанесе войната в Сърбия.
Като опитен спекулант от висша класа Сорос не може да не си дава сметки за слабостите на своя план. Защо тогава го лансира?
Сорос винаги е признавал, че всяка една от държавите в региона поотделно (в т.ч. и България, въпреки уверенията на някои държавни чиновници колко важна роля играем в плановете му) не представлява интерес за него, защото е
твърде малка за мащабите на фондовете му.
А и действащите в момента национални валути са твърде слаби, за да се извлекат печалби чрез спекулации. Ситуацията обаче коренно се променя, ако става дума за единна балканска свободна икономическа зона, в която основна валута е еврото. Тогава полето за действие значително се разширява - евентуална спекулация с еврото например вече ще удари всички държави от единния европейски валутен съюз. А печалбата от подобна операция ще си заслужава усилията.
Нещо подобно се случи през 1992 г., когато Сорос удари британския паунд и италианската лира. Тогава Бундесбанк похарчи безуспешно 60 млрд. DЕM, за да защити валутите от Европейската монетарна система. Интересното в случая е, че според списание "Икзекютив интелиджънс ривю", издавано от американския институт "Фридрих Шилер", основна роля в плана на Сорос е изиграл Романо Проди. "Той стана премиер на Италия с подкрепата на финансовите пазари и особено на Ситито в Лондон, срещу което се ангажира да достави националната държавна индустрия на евтини цени на финансовите акули и спекуланти като Сорос", твърди списанието. В Рим и Неапол и днес разследват Сорос, защото има сериозни съмнения за злоупотреба с вътрешна информация. А по една случайност Проди, който през 1995 г. лично награди Сорос с титлата "Доктор хонорис кауза" на университета в Болоня, в момента е шеф на Европейската комисия. И е един от малкото, които подкрепят авангардните идеи на Сорос за Балканите.
Слухове за това, че милиардерът готви нов катаклизъм на световните финансови пазари се появиха преди няколко месеца. Според британския вестник "Гардиан" фондът на Сорос "Куантум" е загубил от началото на 1999 г. над $ 700 млн., а активите му са намалели с $ 2,1 млрд. Обяснението бе, че магнатът грешно заложил на това, че еврото ще е силна валута, а акциите на компютърните фирми ще паднат. 3 месеца по-късно Сорос в интервю обяви, че еврото е слаба валута. Точно по това време обаче еврото си възвръщаше позициите след войната в Югославия. След още 1 месец пък Сорос предложи еврото да стане обща валута на Балканите. Тези метаморфози на милиардера бяха възприети от експертите като ясен сигнал, че Сорос замисля нов удар, който да възвърне доверието на разочарованите инвеститори, които постепенно взеха да изтеглят парите си от фондовете му.
Ключовите моменти при подобна операция са 2 - достъпът до конфиденциална информация и
влияние върху изпълнителната власт
в съответните държави. Благодарение на работата на фондацията си, Сорос разполага и с двете в почти всички държави от региона.
България не прави изключение - милиардерът е неофициален съветник на премиера Костов, а бивши шефове на фондацията му са на ключови държавни длъжности - министри (Васил Гоцев, Ема Москова), икономически съветници на вицепремиери (Георги Прохазки), директори на държавни монополисти (Гроздан Караджов - шеф на БТК), идеолози (Евгений Дайнов) и т.н. Парадоксалното в случая е, че "Отворено общество", което по определението на Сорос е "силно гражданско общество със силен частен сектор, който не зависи от държавата и държавата не зависи от него", в България винаги е разчитало на изпълнителната власт, а напоследък направо се срасна с нея.
"Отворено общество" стъпи у нас през април 1990 г., като дейността й е улеснена от постановление на МС, което задължава държавата да участва с минимален процент във всяко дарение на Сорос. Едва кабинетът на Виденов отмени това изискване.
Истински разцвет обаче фондацията преживя при правителството на ОДС. Неслучайно точно в деня на предварителните избори през март 1997 г. Костов замина за Будапеща за среща със Сорос. Фондация "Отворено общество" финансира разработването на почти всички важни програми и документи, които приемат управляващите - икономическата програма, стратегията за приватизация, за развитие на високите технологии, плана за борба с корупцията, лансиран от коалиция "2000", новия Наказателно-процесуален кодекс.
Срастването има и чисто търговско измерение - Сорос и държавната БТК създадоха съвместна фирма "Рила Софтуер корпорейшън", която разработва програма за пресмятане на курса на еврото към всички останали основни валути и за преодоляване на компютърния проблем "2000". Програмата освен че ползва евтино компютърните ни специалисти, поиска и пряко субсидиране от държавата.
В началото на годината Сорос обяви, че променя стратегията на фондации "Отворено общество". Те вече няма да разчитат на твърд бюджет, а ще кандидатстват с всеки отделен проект пред централата в Ню Йорк. Основен критерий за отпускането на парите ще е "силата на социалния ефект в сферата на демократичните ценности". Понятие, което може без проблем да съчетае в себе си и бизнес, и щедрост. И е напълно в стила на Сорос.

Go back BG Online