Чадър за крадени коли – 100 000 евро
(24 часа) - 2004/2/24
Две лоши новини има за българските гранични служби - увеличените данъци за старите коли и засиленият интерес от емигранти към България като държава, която ще влезе в Европейския съюз. Те обещават увеличени печалби на контрабандисти, каналджии и организираната престъпност изобщо.
Според някои оценки нелегалният трафик на хора е не по-малко печеливш от трафика на дрога, а наказателната отговорност е много по-малка.
Ето как се развиват тези два черни сектора по данни от проучвания на "Коалиция 2000".
Бизнесът с крадени коли
Тук има тенденция на свиване на оборота. По някои оценки във всички разновидности на този бизнес (рекет, кражби, разфасовка, износ) у нас се въртят 40-70 млн. евро годишно. (За сравнение само печалбата на автомафията по света е $ 16 млрд.) Но оборотът за България вече е 2-3 пъти по-малък, отколкото преди 10 години.
Същата тенденция се вижда и при незаконния внос на автомобили. Той е бил най-голямото перо на българския внос докъм средата на 90-те г. През 1995 г. Германия например отчита, че автомобили на стойност $ 140 млн. са изнесени за България. Българската статистика обаче не отчита такъв внос.
През 1998 г. сумата вече е паднала до 40 млн. долара.
Нищо. чудно обаче увеличението на данъците за колите на старо да стимулира контрабандата и тенденцията да се обърне.
Лошо, защото тази контрабанда корумпира цяла верига от държавни служби. Първо - митническите органи, които си затварят очите за подправени документи. Най-често срещаната миза при контрабанда на кола е 2500-3000 лв.
Парите се делят между митница и Гранична полиция. Според полицейски източници рушветите на гранични служители за "чадър" на един канал за откраднати коли може да стигне 50-100 хил. евро. Следват застрахователни измами, промени в документацията, свързани с първоначалната и последващи регистрации, занижена фактурна стойност и невключени транспортни разходи, използване на нормите за безмитен внос при инвалиди и преселници. Фалшифицират се удостоверения за заболявания и пр.
През България преминава един от основните канали за износ на откраднати автомобили от Западна Европа. Канали минават през Чехия, Хърватия или Босна, после през България и се насочват към Гърция, Македония, Албания, страните от бившия СССР и Близкия изток. Трафикът на крадени автомобили за балканските държави през последните години намаля, тъй като пазарът там вече е пренаситен.
Изходните пунктове най-често са през Станке Лисичково, Златарево, Русе, Силистра, пристанище Варна. Част от колите остават и в България и се продават на по-ниски цени от пазарните.
Либерализацията на вноса на автомобили втора ръка създаде гигантски сив сектор при частите и аксесоарите за автомобили (до 70-80% от общия пазар). При годишен внос на 100 000 автомобила втора употреба и гигантски сив внос на резервни части за бандите не е проблем да прикрият около 20 000 откраднати тук или в чужбина коли, да им пренабият нови номера и да ги узаконят вътре в страната.
От няколко години най-разпространената практика в нелегалния автобизнес е откуп за кола.
Той варира от 1500 до 7000 лв. - общо 10-15 млн. лева годишно.
Трафик на хора
И този трафик се контролира от организираната престъпност. Участват служители от паспортните служби. Използват се специални средства за фалшифициране на български и чужди задгранични паспорти: отливки от печати, копия на печати и пр.
" Каналджиите" често са с двойно гражданство (напр. българско и турско) и използват различни имена. Замесени са фирми, занимаващи се с визови услуги, и туристически агенции. Контрабандистите използват мрежа от доверени хотелиери и хора, даващи под наем частни квартири.
Твърди се, че подземният свят проявява по-голяма склонност към инвестиране в трафика на хора, отколкото в транспортирането на дрога.
През последните 10-ина години средногодишно между 20 и 40 хил. души се опитват да преминат нелегално граничната бразда. Ако се прибавят и спрените по външните ни граници, броят им се удвоява
Ето видовете преминаване:
• нелегално групово и единично преминаване през така наречената зелена граница;
• легално влизане на чужди граждани с транзитни визи и последващо нелегално преминаване по каналите през Македония, Албания, Италия за страни от Западна Европа;
• легално влизане на чужди граждани в България и опити за преминаване през ГКПП с фалшифицирани документи;
• легално излизане до съседна безвизова за България страна и с последващо нелегално влизане в Гърция;
• укриване в тайници на МПС, преминаващи през ГКПП;
• използване на туроператорски фирми за организиран туризъм;
• укриване в пътнически и товарни жп композиции и кораби.
По информация на Гранична полиция най-характерното за трафика на хора през 2003 г. е намаляването на незаконната миграция на граждани от страните от Близкия изток и Азия и промяната на маршрутите на придвижване и местата на преминаване към страните от Европейския съюз.
Като цяло броят на опитите за незаконно преминаване на държавната граница в абсолютни стойности е намалял с 2,2 пъти в сравнение с 2002 г.
Променят се и местата, и начинът за нелегално преминаване в България. Гранична полиция е констатирала поява на нови канали, макар и по-скъпи, включително по море.
През 2003 г. има значителен превес на опитите за нелегално излизане от страната спрямо тези при влизане. Най-много са задържаните на българо-сръбската граница. 91% са чужденци, а от тях почти две трети са регистрирани в Държавната агенция за бежанците.
От друга страна, има тенденция на повишаване броя на опитите за нелегално влизане в страната през ГКПП" от чужди граждани -26% повече от 2002 г.
Този факт се вписва в очерталата се през последните три години тенденция на постоянно увеличаване на задържаните лица на граничните контролно-пропускателни пунктове.
Видовете трафик:
Изселнически
По експертни оценки през периода 1989 г., когато над 200 000 български турци се изселиха в южната ни съседка, между 30 и 50 млн. долара са се разигравали годишно на изселническия нелегален пазар, включващ и издаването на фалшиви и редовни визи.
Криминогенен
Става въпрос най-вече за роми, които през активния туристически сезон се занимават с джебчийство и кражби най-вече в Гърция. Тук се включва и нелегалното прехвърляне на бременни жени в южната ни съседка, за да родят децата си в чужбина, където предварително е уговорена продажбата на новороденото.
Продажната цена се движи между 5 и 8 хил. евро
Трафик на работна ръка
Най-масов е трафикът на роми, търсещи препитание в Гърция. По някои оценки нелегално пребиваващите там българи са около 50 000 души. Подобни числа се споменават и за работещите нелегално българи в Италия и Испания.
Международен трафик Емигрантите от Третия свят към Европа използват България като междинен лагер, а базовият е в Истанбул. Нелегалният път от Близкия изток през Турция и България за Западна Европа струва на желаещите до 10 000 долара, като се заплаща поотделно всеки преминат етап. В тези канали българите участват само като посредници.


Автор: ПЕТКАН ИЛИЕВ

Go back BG Online