Корупцията пада, рушветите растат
(24 часа) - 2005/2/21
Два пъти по-малко рушвети се дават през 2004 г. в сравнение с 1998 г. Сумата на подкупа обаче расте.
Тази обща картина на корупцията у нас нарисува доклад за 7-годишното й наблюдение от Центъра за изследване на демокрацията.
Основната тенденция е намаление и на реалната, и на потенциалната корупция. Ако през 1998-1999 г. средномесечният брой на подкупите е в интервала 180-200 хиляди, в периода юли 2003-март 2004 г. той варира около 80-90 хиляди.
Намалението обаче се усеща при "малката" корупция - между гражданите и държавната администрация. В същото време едрата корупция в областта на бизнес отношенията продължава да е тежък проблем.
Натискът над фирмите е намалял в периода 2000-2002 г. Но от гова досега промяна няма.
И при бизнеса, и при населението има нарастване на размера на дадените подкупи под формата на пари, услуги или подаръци към по-високи нива. При населението само за период от шест месеца на 2004 г. два пъти нараства броят на рушветите между 100 и 500 лв.
При бизнеса даваните под масата суми се увеличават още по-осезателно. Част от най-скъпо "платените" обществени услуги вече надхвърля сумата от 5000 лв. При всеки шест от десет обществени поръчки неофициалната сума за спечелването им е била над 1000 лв. според доклада.
Най-разпространените зони за корупция са приватизацията, държавните поръчки, издаването на лицензни и разрешения за стопанска дейност, назначаването на роднини и приятели на ръководни служби.
Над три четвърти от стопанските ръководители считат, че корупцията в тези сфери е разпространена във висока степен. Около 2/3 са и представителите на бизнеса, според които корупцията е широко разпространена във финансирането на политически партии и предизборни кампании, укриването на данъци, благоприятен изход на съдебни спорове.
В последните 2 г. обаче има положителна тенденция - намаляват оценките за степента на разпространение на всички основни корупционни практики.
Промяна, но към намаление на корупционния натиск през последната година, е регистрирана при служителите в съдебната система и следователите. Малко по-малка е станала корупцията и при прокурорите.
В края на 2004 г. лекарите не само се връщат до високите нива на оказвания от тях натиск от 2002 г., но и излизат начело на класацията.
Подобно е положението и при полицейските служители.
Като цяло обаче митничарите, полицаите, лекарите, служителите в съдебната система и общинските служители си остават сред професионалните групи, които най-често искат подкупи. Те могат да се определят като основни носители на "малката" корупция, се казва в доклада.
Като професионални групи, в които корупцията е най-широко разпространена, народът възприема митническите служители, представителите на съдебната власт, полицаите, както и политиците, народните представители и министрите.
Обществото и бизнесът не отчитат сериозен напредък в ограничаването на корупцията сред митническите служители, политиците, народните представители, представителите на съдебната власт, полицаите и други професионални групи.
Трайно залегналата представа за тяхната корумпираност в някои случаи дори се засилва. Негативните оценки за разпространение на корупцията сред тези групи се увеличават в края на 2004 г.
Политическата корупция засяга и трите власти, поради което разкриването и доказването й е още по-трудно и изисква специфични средства.
В същото време наказателните дела за корупционни престъпления си остават изключително малко.
Броят на наказателните дела за корупционни престъпления е много нисък, сравнен с общия брой наказателни дела, приключени от съдилищата. За 2003 г. приключилите с осъдителна присъда дела за престъпления по служба са само 1,18% от всички дела, а тези за подкуп - едва 0,13%. Осъдените за престъпления по служба за същия период са едва 0,15% от всички осъдени, а тези за подкуп - 0,11%.
По данни на "Коалиция 2000", друга организация, извършваща измервания на корупцията у нас, средномесечният брой на корупционните сделки през 2003 г, е 100 хиляди, докато броят на осъдените за подкуп и престъпления по служба лица за цялата 2003 г. е едва 75.
За 2004 г. това съотношение е около 80-90 хиляди срещу 71 осъдени.
На фона на ниския брой приключили с присъда дела бие на очи сравнително високият брой образувани предварителни производства за този вид престъпления.
Много голяма част от тези производства обаче въобще не достигат до съда и приключват още на стадия на досъдебното производство.
За първата половина на 2004 г. едва 15,8% от завършилите предварителни производства за престъпления по служба са приключени с мнение за повдигане на обвинение и предаване на обвиняемия на съд.
Независимо че наказанията за корупционни престъпления, предвидени в НК, са значителни (включително лишаване от свобода до 30 години, глоба до 30 000 лв. и конфискация на имущество), по малкото дела за такива престъпления, които все пак приключват с осъдителна присъда, налаганите наказания са изключително леки.
Това показва, че държавата упражнява ефективно наказателната си политика само по отношение на по-маловажните случаи на корупция, докато тежките случаи, които в значително по-голяма степен засягат обществения интерес, остават ненаказани, смятат авторите на доклада.
Например за периода от началото на 2002 г. до средата на 2004 г. само по 7 дела за подкуп съдът е наложил наказание лишаване от свобода за повече от З години и само в един от тези случаи наказанието надхвърля 10 години.



Go back BG Online