Милиони долари изчезват между две граници
(24 часа) - 2003/8/5
Българската икономика е широко отворена. Нищо не можа да я затвори - нито външни шокове, нито крайно неблагоприятната конюнктура. Външнотърговският стокообмен спрямо БВП е около 80 %.
Това е положително, но медалът има и обратна страна. Контрабандни канали, митнически измами, пране на пари - всичко това минава през външната търговия.
Независимият наблюдател може да съди за сивия и черния сектор по метода "огледална статистика ". Сравняват се цифрите за българския износ към и внос от дадена страна спрямо данните за експорт и импорт, предоставени от тази страна”.
Ето какво сочи анализът на експерти от Центъра за изследване на демокрацията и „Коалиция 2000" за стокообмена с ЕС за 1998 г., с Македония за 1998 и 1999 г. и с Югославия за 2000 и 2001 г.
Тези примери не са случайни. Данните за стокообмена с ЕС позволяват да направим изводи за функционирането на "каналите" при предишното управление. Данните за Югославия и Македония пък са интересни на фона на разкритията за връзки между престъпния свят в България и Сърбия и въобще в региона.
Разликата български износ за Евросъюза - наш внос в ЕС е 375 млн. долара. Това е сума, която Евросъюзът е вписал като внос, но ние не броим за износ. Годината е 1998 г., когато управляваха тези, които сега упорито търсят истината за контрабандните канали.
Още по-голяма е разликата между това, което ЕС брои като изнесено за България, и това, което ние броим като внесено от Евросъюза - 483 милиона долара.
Имаме разлики от 15-18 %. Впрочем през периода 1994-1998 г. разликите са били 15-20%. Т.е. където е текло по времето на Беров и Виденов, текло е и при Костов.
По-вещи в темата може да опонират, че има някакъв процент конфиденциален внос и износ. Но веднага обясняваме, че едва 1% от европейския внос от България и 3-3,5% от износа е конфиденциален.
Да видим стокообмена с комшиите. През 1998 г. вносът в Македония, който у нас не е отчетен като експорт, е 9,896 млн. долара. Обратно - македонският износ, който го няма в бумагите като внос у нас, е 6,239 млн. долара.
През 1999 г. пак има разлики, но този път 14,067 млн. долара износ от България, който македонците не са отчели като внос.
Тук пак вещи в темата ще кажат, че може да става дума за методологически статистически различия. Хайде бе! Ако погледнем данните по-внимателно, ще открием огромни парадокси - цели стокови групи фигурират като износ от България, но липсват като внос в Македония.
При това става дума тъкмо за т.нар. рискови стоки. Например за 1998 г. най-голямо е разминаването при захарта (2 121 598 млн. долара). Между двете граници "се изпаряват" минерални и химически торове, "улуци, куки и др. изделия, използвани в строителството " и др. Тази тенденция се засилва през 1999 г., когато започват да изчезват "манганови руди и техните концентрати",
керосин за реактивни двигатели" за над 6,5 млн. долара!, "металургичен кокс", "брашно от твърда пшеница" и пр. Вероятно става въпрос не само за нелегален внос, но и за подмяна на стоката (внос на бензин вместо керосин).
Подобна е картината и при износа от Македония за България. Най-честият случай е занижаването на стойността, за да се намали митническата облагаема стойност. Това касае основно вноса на дървен материал, феросплави, стоманени изделия. Има обаче стокови групи, които фигурират като внесени в България, но липсват като износ от Македония. Може би ги произвеждат някъде между двете граници?!
Този парадокс е особено фрапиращ през 1999 г., когато у нас са внесени наливни бели вина за над 3 млн. долара, но според македонската митническа статистика не е изнесен нито литър от страната. Подобна е ситуацията със скрапа (цветен и черен), горещо валцованата ламарина и др.
Двете стокови групи, при които са налице най-големи разминавания между
България и Югославия, са: нефтени масла и масла от битуминозни материали и електрическа енергия - съответно около 39,5 млн. долара и 21,4 млн. долара.
На югославската граница е отчетен внос на едва 38 тона нефтени масла при износ от България на над 182 372 т. Вероятно тук освен за чисто контрабанден внос се касае и за крупни митнически измами. Разминаването за електрическата енергия обаче трудно може да се обясни.
Друга рискова стокова група е "Плоско валцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани ...студено валцувани...". Вероятно тук става въпрос за митническа измама с теглото на стоката, тъй като изнесените от Югославия около 17 903 т, изглежда, са се изпарили между двете граници и в България са влезли около 2 943 т. Това разминаване възлиза на около 3,7 млн. долара.
Подготвяният от експерти на Центъра за изследване на демокрацията доклад с работно заглавие "Контрабанда и транспорт" до голяма степен обяснява тези "огледални" различия като резултат от конкретни контрабандни схеми.
Трябва да се уточни, че данните са по проучвания на "Коалиция 2000" и отразяват маршрута на незаконните стоки. Доколко той успява да стане реалност, е друг въпрос.


* Използвана е международната база данни СОМЕХТ - външнотърговска информация от страните-партньори в ЕС.




Границата с Македония
Всеки си купува по 5 кутии цигари на Гюешево
ГКПП Гюешево:
519-523 моторни превозни средства в денонощие, 3035 души.
Тук има интензивен трафик с автобуси на граждани, пътуващи от Македония до софийския базар в Илиянци. В пазарни дни за 3-4 часа преминават по 10 -12 автобуса в тази посока.
Незаконен трафик:
• Има устойчиви канали за леки стрелкови оръжия и боеприпаси чрез автобусните превози. Извършват го албанци с македонски паспорти, пътуващи по маршрут Истанбул -Прищина.
• Компактдискове
• Скъпоструващи стоки - например стоматологични материали.
• Златни и сребърни изделия от Турция, като обикновено са замесени и шофьорите на автобусите - турски граждани.
• Фалшиви долари и евро
• Антични предмети и културно-исторически ценности от България през Македония и Албания до Италия.
• От Турция и България в посока Македония и Албания има канал за захарни изделия чрез камиони и микробуси.
• Чрез специални тайници в микробуси се пренасят и цигари, включително и фалшифицирани марки -например "Марлборо". После тези цигари могат да се озоват в трети страни. Другият вариант е - фиктивен износ, като после цигарите се озовават на българския пазар. По някои експертни оценки годишният обем на транзитния трафик е около 700 тона цигари, а средно седмичният обем на транзитния трафик на цигари в посока Подгорица, Черна гора (през Македония) е 1352 мастербокса.
Впрочем интересно е, че седмично в магазините за безмитна търговия ГКПП Гюешево се продават около 182 мастербокса. Т.е. всеки преминаващ пътник си купува по 4 или 5 кутии!
• Хашиш и марихуана в камиони с турска регистрация и шофьори турски граждани - от Албания през Македония и България към Турция.
В обратната посока от Турция през България и Македония за Албания "върви" хероин.
ГКПП Лободаш (Ст. Лисичково):
около 160 МПС на денонощие, 710 души.
• Тук е функционирал канал за крадени автомобили.
ГКПП Златарево:
260- 264 МПС в денонощие, 1413 души.
• Периодично се разкриват канали за трансфер на крадени коли от България за Македония и Албания с участието на служители от граничния пункт. Те не въвеждат в компютърната система преминаването на автомобилите и отразяват, че шофьорите минават границата като пешеходци.
• Има и канали за трафик на леко стрелково оръжие, канабис и проститутки.



ГРАНИЦАТА СЪС СЪРБИЯ
Износ на джебчийки, внос на евтини мобифони
ГКПП Калотина
е най-големият и натоварен пункт на границата със Сърбия. Средно на денонощие преминават 1430 - 1440 МПС и около 8598 души.
Средно в седмицата в двете посоки преминават около 44 пътнически жп композиции и около 70 товарни жп композиции.
Контрабанда:
• Леко стрелково оръжие и боеприпаси. В предишни години в автобуси, пътуващи към Германия, са откривани самоделни ръчно изработени огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, както и устройства за изстрелване на газови патрони.
• Износ на културно-исторически ценности към Италия.
• Внос и износ на големи парични суми във валута, включително използвани при заплащането на съмнителни сделки с нафта.
• През 2003 г. тук зачестиха разкритията на контрабанден износ на фалшиви евро с повтарящи се серийни номера. Извършителите са българи, пътуващи за Германия, Австрия, Италия, Франция и Холандия.
• Зачестиха и разкритията в автобуси, пътуващи в посока Испания, на фалшиви гръцки паспорти, лични карти и шофьорски книжки. Според източници тези документи се използват при закупуването на мобилни телефони в чужбина на ниски цени от различните оператори. После мобилните телефони се внасят контрабандно и се продават с голяма печалба в България.
• Наркотрафикът - предимно хероин, но също и хашиш, канабис и марихуана в малки пратки, пренасяни от пътници в автобуси, пътуващи между България и Холандия. През 2003 г. зачести и трафика на анаболни стероиди.
• С влаковете от София за Белград куфарни търговци пренасят евтини стоки, които продават на битпазара в Белград.
• Трафик на крадени автомобили. Някои от разклоненията на този канал са свързани с каналите, преминаващи през ГКПП Русе и Силистра.
• Канали за цигари-чрез български камиони, пътуващи транзит от Варна през Сърбия за Унгария. В предходни години са откривани големи количества цигари, сложени в специално обработен дървен материал.
ГКПП Брегово:
198-284 МПС в денонощие, 1220 души.
• 250- 300 души системно се занимават с т. нар. куфарна търговия -предимно безработни от цялата страна, които временно са се установили в Брегово и други населени места близо до граничния пункт. Те пренасят месо, колбаси, кашкавал, захар, ориз, олио, дрехи, перилни препарати, бензин, цигари. Голяма част от тези стоки се доставят в Брегово от базара в Илиянци, София. От Неготин българите внасят ябълки, дини, картофи, лук.
• Тук има и канал за джебчии, които отиват предимно в Германия. Пътуват с .чужди или подправени паспорти.
ГКПП Връшка чука:
124-126 МПС в денонощие, 496 души на ден.
Оттук минава трафикът на крадени автомобили от България за Сърбия.


Автор: ПЕТКАН ИЛИЕВ

Go back BG Online