Д-р Огнян Шентов: Чакам европейска заповед за арест на ключов престъпник
(24 часа) - 2007/4/27
Само 28 души са осъдени на повече от 3 г. затвор за корупция в последните 5 г.

- Г-н Шентов, американският посланик Джон Байърли каза на вашия форум, че не е изненадан от факта, че корупцията е проблем №1 за българските граждани. Това не го ли казвате вече 9 години?
- Когато през 1998 г. започнахме да прилагаме Системата за мониторинг на корупцията, тя заемаше четвърто място в обществените приоритети. Пред нея бяха безработицата, ниските доходи и престъпността.
Преобладаващата част от политиците тогава твърдяха, че корупция няма, защото няма осъдени, и че всичко е само субективно усещане, породено от публикации в медиите. На такива позиции бяха дори някои политически анализатори и граждански организации.
- Но фактът, че тази година корупцията се очерта вече като проблем №1, свидетелства, че хората не искат повече да търпят...
- Да, точно така е. Първо, за тези 9-10 г. гражданите осъзнаха негативните й последици върху тяхното лично благосъстояние. Второ, корупията на всекидневно ниво, т.нар, административна корупция, намаля. Хората намалиха чувствително плащането на подкупи, но постоянно са свидетели как политиците или близки до тях продължават да са корумпирани Има институционализиране на корупцията и промяна на нейното съдържание. От подкуп в малки или големи размери се премина към легална корупция и "обръчи от фирми".
Това още повече повишава нетърпимостта на хората към политическата корупция и нейния носител - политическата класа, и това естествено направи корупцията проблем №1.
- Не е ли абсурдно, че от една страна, политическата корупция се запазва и увеличава, а от друга - тъкмо политиците трябва да направят антикорупционната реформа?
- Наистина твърде много бариери има за преодоляване. Едните са чисто национални - механизмите за финансиране на политическите партии, обществените поръчки, правата и отговорностите на общинските съвети.
Другите са международни: търговската и инвестиционната ни обвързаност със страни, в които корупцията е не само разпространена, но и противодействието срещу нея не е достатъчно ефективно. Досега антикорупционните реформи ставаха с комбиниран натиск на международните финансови институции и на гражданското общество върху реформаторски настроени политици, каквито, макар и рядко, има във всички партии.
Една реформа с безспорен антикорупционен ефект, която инициирахме и за която дълго време работихме, бе изваждането на фирмената регистрация от съда и превръщането й в административна процедура. Дълго време високопоставени политици и магистрати блокираха тази абсолютно нужна реформа, но след категоричното ангажиране на Световната банка и Международния валутен фонд тя можа да бъде реализирана.
- Как оценявате наказателната политика на държавата по отношение на корупцията?
- В общественото съзнание доминират представите, че има престъпления, а няма наказания.
Цялата политика на държавата и нейната контролна система трябва да бъде насочена към решаването на проблема с практическата безнаказаност на корупцията. Това не е проблем само на прокуратурата и МВР, а и на специализираните звена в Министерството на финансите -агенциите за финансово разузнаване, за държавна финансова инспекция, митническата администрация, инспекторатите към министерствата.
- Потвърждавате, че засега наказателната политика на държавата не е ефективна по отношение на корупцията...
- Факт е, че много от проявите на корупция на практика остават неразкрити. Според резултатите от Системата за мониторинг на корупцията общият брой на корупционните сделки за 2006 г. е около 1 700 000. Същевременно по данни на Министерството на правосъдието за корупционни престъпления през 2006 г. са били осъдени 188 лица. Повече от 60% от делата приключват на ранен етап от наказателния процес, въобще не достигат до съда и завършват безрезултатно още на фазата на досъдебното производство. В последна сметка само една четвърт от започнатите предварителни производства достигат до постановяване на присъда. При това до съд достигат предимно по- леките случаи на корупция, където налаганите наказания са предимно до 3 г. лишаване от свобода или условни присъди. От 2001 до края на 2006 г. само 28 лица са били наказани с лишаване от свобода за повече от 3 г. за корупционни престъпления.
- Вашият доклад за първи път влиза по-дълбоко в една тема, която години наред вълнува обществото -корупцията в обществените поръчки. Предлагате ли възможни решения?
- Основателен е общественият интерес към тази тема. По мащаба на загубите за обществото това е една от сферите с най-голям риск.
При това поради връзката с политическата корупция тази в обществените поръчки най-много се нуждае от спешни мерки. При очакван пазар на обществените поръчки от 6-7 млрд. лв. за 2007 г. загубите за обществото се оценяват на около 1 млрд. лв., което надвишава очакваните средства от ЕС. При положение че критерият е законосъобразност на проведените процедури, обществените поръчки остават сфера, където всички знаят че има корупция, но наказа- ни няма. Това е типичен пример на легална корупция, където съществуващите правила са формално спазени Но контролът е до сключване на договорите. Няма ефективен механизъм за контрол върху изпълнението. Все едно ЕС да не се интересува дали са постигнати целите на проекта, след като е сключен договорът за финансиране по структурните фондове.
- Ще бъде ли решен този проблем, ако приведем нашите закони в съответствие с европейските директиви?
- На практика въпреки хармонизираното законодателство все още има редица възможности за манипулиране на избора, както и за прекратяване и повтаряне на процедурата, в случай че не успее "фаворитът". Има още много да се желае от хармонизираното законодателство в областта на обжалването и персоналната отговорност при доказани нарушения.
- Исканите в България антикорупционни мерки правило или изключение са в международната практика?
- Антикорупционните реформи и въвеждането на критериите за прозрачност не са българска специфика. Това е световна тенденция, наложила се първо в САЩ с приемането на антикорупционно законодателство през 1977 г. В обхвата на Закона за чуждестранните корупционни практики попадат всички компании, установени в САЩ, както и чуждите компании, записани на американските борси. През последните години американското Министерство на правосъдието и Комисията за финансов надзор разгръщат мащабна дейност срещу корупцията в международните бизнес отношения.
През 2006 г. например са били инициирани два пъти повече разследвания от предишната година. При това се засилват и санкциите срещу уличените в корупция фирми независимо дали става дума за подкупване на африкански, китайски, или норвежки официални лица. Английска петролна фирма, платила 2 млн. долара подкуп в Нигерия, е глобена 26 млн. долара.
- Само в САЩ ли е така?
- Подобни тенденции има и в Германия. Известен е казусът със "Сименс", обвинена, че е изразходвала 570 млн. долара за подкупи. Във Франция разследващите органи извадиха наяве корупционния скандал около компанията "Тотал", която е с най-голяма пазарна капитализация в еврозоната.
Фирмата бе обвинена, че е плащала подкупи, за да получи поръчки по програмата на ООН "нефт срещу храна", както и за спечелването на газов контракт с Иран през 2006 г.
- Това ли ни чака в първите няколко години на членството в ЕС?
- Практическата безнаказаност на политическата корупция и липсата на достатъчен капацитет на българската администрация да формулира и изпълнява ясни обществени политики създават реална опасност от незаконно облагодетелстване на частни лица от членството ни в ЕС Без адекватни промени в принципите на устройство и управление на програмите злоупотреби като тези по САПАРД могат не само да бъдат повторени, но и умножени.
Опитът от предходното разширяване показва, че членството в ЕС не води автоматично до ограничаване на политическата корупция.
Отговорност има и Европейската комисия. Тя трябва да управлява взаимоотношенията си с българското правителство по по-прозрачен начин, особено при процедурите за финансиране, когато има конфликт на интереси, както и при контрола върху изпълнението на проектите.
От друга страна, очаквам, че с влизането ни в ЕС ще се засили обменът на информация между различни ведомства, най-често във връзка с пране на пари, което да доведе до издаването на поне една европейска заповед за арест на ключова фигура от организираната престъпност.
Това е ефектът на доминото, който може да доведе до разплитане на редица гордиеви възли между сиво-черната икономика и партийнополитическите елити. Мисля, че нашият дългогодишен опит в мониторинга и изследването на корупцията, сивата икономика и престъпността ще може да послужи като основа за общоевропейска система за мониторинг на корупцията.



Д-р Огнян Шентов е председател на управителния съвет и основател на Центъра за изследване на демокрацията. Автор на публикации за прехода към демокрация и стабилността в Източна Европа. Член на Инициативата за съдебна реформа и на Съвета за координация на "Коалиция 2000" - антикорупционна инициатива на български неправителствени организации.
Преди 2 дни Центърът за изследване на демокрацията, който ръководи, оповести 9-ия си годишен доклад за оценка на корупцията в България. .


Автор: АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА

Go back BG Online