Четири хранилки на корупцията
(24 часа) - 2005/10/20
Ако искате да мачкате подкупите, ключът е в заплати, цени, субсидии
Хлъзгава работа е меренето на корупцията у нас.
Тези дни например бе съобщено, че българските депутати са сред челниците по корупция сред законотворците в региона. Така пишело в проучване на Световната банка от 2004 г.
Всички подозираме, че са наистина челници, но като отворим изследването на банката, оповестено през май, пише така:
България по показател "контрол над корупцията" (по скала от 1 до 100, като при 100 подкупите са максимално ограничени):
2000 г. - 54,8
2002 г. - 53,1
2004 г. - 56,2
От 209 държави ние сме малко над средата
По корупция сред чиновниците обаче сме зле. В доклада на "Трансперанси интернешънъл" сме с корупционен индекс 4 от 10 възможни.
Сигурно е така, инак защо еврокомисарят Оли Рен ще слага пръст в раната. Тайни смъмри, че няма нито един осъден от висшите етажи на властта за корупция.
И защо сме изхарчили около 200 млн. евро за съдебната реформа и за борба с корупцията, като резултатите са мижави?
Масло в огъня наливат и шумът около концесията за автомагистрала "Тракия , и поредните разкрития около приватизацията на "Балкан".
Но обвиненията за големите подкупи също са хлъзгава работа. Спомняте ли си, че миналата година много се шумеше около недоказани обвинения за поискани 40-80 млн. долара за определянето на инвеститора на АЕЦ "Белене". Твърдеше се, че били замесени български и канадски политици. Случайно или не, румънците точно тогава изразиха големи резерви за строежа на атомната централа, а те са ни и големи конкуренти за привличане на инвестиции.
От едрите риби осъдени няма. А от дребните? През 1997 г. са били заведени 122 дела за корупция, като до присъда се стига в 13 от случаите. През 1998 г. има 20 присъди по дела за корупция, а осъдените са 27. През миналата година според правосъдния министър Георги Петканов има 363 присъди за корупция.
Дори в страни, които в международната практика се приемат за значително "по-чисти" от България, броят на осъдените за подкупи е значително по-голям.
"Коалиция 2000" вече 6 години наблюдава ситуацията с подкупите и измерва т.нар. корупцонни индекси. Резултатите показват, че има свиване и на реалната, и на потенциалната корупция
Но добрите новини свършват дотук. Защото всеки трети предприемач определя подкупите като един от основните проблеми и пред страната като цяло, и пред бизнеса. Корупцията, особено сред административните служители, се нарежда на едно от челните места след престъпността, нелоялната конкуренция и размера на данъците.
Така или иначе може да се каже, че в оценките на бизнеса за разпространението на корупцията в почти всички институции има намаление. То е по-осезаемо във ведомствата, които издават разрешителни (ХЕИ, ДВСК и др.), митниците и пр.
Големият проблем е дали предстои да видим държавна политика, която реже корените на корупцията? Да разгледаме четири от тях.
1. Ниските заплати в държавната администрация, съотнесени към заплатите в частния сектор например, или към БВП на човек от населението също са потенциален източник на корупция.
Уви, тази картина няма да се промени коренно дори ако управляващите изпълнят най-щедрите си обещания за 20% увеличение на заплатите на работещите в бюджетната сфера.
2. Държавните субсидии. Обяснявайки корупцията като функция от индустриалната политика, експерти показват, че субсидиите за преработвателната промишленост (измерени като дял от БВП) са свързани с индикаторите за корупция. У нас
"субсидираното" селско стопанство
ще продължи да е елемент на икономическата политика.
3. Контролът върху цените също е потенциален източник за облаги и следователно на поведение, насочено към търсене на облаги. У нас кръгът на стоките с т.нар. администрирани цени продължава да е доста широк. Започвайки с акцизни стоки като цигарите и завършвайки с контролираните цени на лекарствата, водата, тока, парното, телефонните, пощенските и пр. услуги. Така че и тук елементите на корупционната среда са налице.
4. Защитата на местната индустрия генерира облаги, за които предприемачи биха желали да платят подкупи.
Новото правителство още не е декларирало нещо ясно в тази посока, но сякаш витае мисълта за защитни мерки за българските производители.


Автор: ПЕТКАН ИЛИЕВ

Go back BG Online