Убийствен бизнес с петрол: половин милиард лева на тъмно*
(24 часа) - 2004/1/27
Една от основните версии за взривяването на съсобственика на "Интерпетролиум" Стоил Славов е бизнесът с горива. Толкова голям и печеливш ли е този пазар, че да изисква и физическо премахване на конкуренти?
Всъщност по някои оценки това е най-големият пазар в страната. По експертни оценки възлиза на около 1,1-1,4 млрд. лева. Една трета от общото потребление на горива в страната (400-500 милиона лева) се отнася към скритата икономика. Т. е. там, където действат лошите момчета.
В началото на 90-те години, по същото време, когато се наливаха основите на силовото застраховане, нефтопродуктите се превърнаха в най-апетитната стокова група за контрабанда.
Отпадна държавният монопол при петролните продукти и във вноса, и в износа, и при продажбата на дребно. Нищо чудно, че през 1991-1993 г. броят на бензиностанциите се удвои. После дойде ембаргото върху петролните продукти за Сърбия и Черна гора, което създаде условия за 3-4 пъти по-голяма норма на печалба в сравнение със средните за страната. Контрабандисти станаха както обикновени жители на пограничните райони, така и икономически групировки, фаворизирани от политици. Но ембаргото свърши.
Какво да правят с разработените канали?
Разбира се, приспособиха се към новите условия. В резултат пазарът на горива и масла продължава да поема незаконен внос. Захранват го и криминални групировки, и фирми, работещи в сивата част на сектора.
През 2002 г. вносът на петролопродукти е 2-3 пъти по-нисък, отколкото през 2000 и 2001 г. Но спад на потреблението на вътрешния пазар няма. Което означава, че разликата между импорт и потребление се "покрива" от контрабанден внос. Има, разбира се, и други обяснения: поевтиняването на долара, преустановяване на вноса от "Нафтекс" и др.
Подкупите могат да достигнат до 100 000 лева на кораб при чиста контрабанда, разпределяна между различните служби, от които зависи прикриването му. Според оценки на експерти от "Коалиция 2000" годишно подкупите при внос на петролни продукти и течни горива са в размер на около 10 млн. лева (по занижени данни). Ако тази сума се умножи поне по 10, може да се съди колко са печалбите само от контрабандата.
Петролни продукти и течни горива влизат в България от Русия, Украйна, Румъния, Гърция, Турция. Митническото оформяне става в Русе, Кулата, Стара Загора, София и Бургас. Аферите са многообразни: занижаване на стойности, посочване на неверни тарифни номера, укриване на действителното тегло, фалшифициране на платежни документи и протоколи от лабораторни изследвания. Както и най-грубото нарушение - чиста контрабанда. Пример за такава е възстановен канал за внос на петролни продукти през Кулата. Използват се автоцистерни, които изобщо не се регистрират при влизането им в страната. Плаща се по около 15 хил. лв. на цистерна.
Има информация и за контрабанден внос, осъществяван с 3-5 хил. т. баржи в района на пристанище Леспорт-Варна.
Според митниците най-голямото перо при постъпленията от вноса на горива е ДДС - около 90% от общите приходи. След това следват акцизите - 6,5%, и др. Повечето бензини се облагат с еднакви (най-често нулеви) мита при внос. Няма възможност да се внесат под друг тарифен номер с цел по-малък акциз, тъй като безоловните се различават от оловните и с прост лакмус. Пък и от началото на тази година оловните вече не се продават по бензиностанциите. Затова и най-честите измами при тях са документните.
При дизеловото гориво най-разпространена е промяната на тарифния номер. Разликата в акциза на различните горива прави много изгодно дизелът да се декларира като тежко гориво. Тежките горива са по-евтини, а и може да се спести пет пъти от акциз. Двата вида горива са различими само след лабораторни изследвания. Ползват се и фалшиви сергификати за качество.
Митниците твърдят, че за нарушителите е изгодно да внасят дизелово гориво като промишлен газьол. Газьолът има същия акциз като дизела, но е по-евтин, а и не се облага с пътна такса, която е 180 лв. на тон. Още повече че двата типа горива са еднотипни и също се различават само по процентното съдържание на сяра в тях.
Само една бензиностанция в една свободна безмитна зона ощетява бюджета с 3,8 млн. лева от ДДС, акциз, пътни и екотакси - колкото са месечните постъпления от целия легален внос на пропан-бутан. По информация от петролния бизнес оборотът на тази бензиностанция надхвърля впечатляващите 350 т на денонощие (собствениците твърдят, че става дума за около 200 т месечно). Повечето клиенти на бензиностанцията са български шофьори, които не напускат държавата, но се възползват от възможността за спекула, тъй като резервоарите на зареждащите камиони не се запечатват на излизане и те продават горивото в България, Турция или Гърция. Повечето камиони имат монтирани допълнителни резервоари, които побират стотици литри дизел.
*Използвани са данни от проучвания на Центъра за изследване на демокрацията и "Коалиция 2000".
Автор: ПЕТКАН ИЛИЕВ