Как да сложим ред в играта с цифри на МВР
(24 часа) - 2005/2/1
Някой там е прочел накриво немската система

Въпросът за реалната статистика по отношение на разкриване, разследване и наказване на престъпността е ключът за вземане на верните решения. Само тя дава възможност да се установи размерът на явлението, характеристиката му, да се ориентираме за причините и за това доколко мерките на съответните институции са ефективни.
Изкривената статистика ражда управленска и законодателна невъзможност да се реализират тези действия. Проблемът беше създаден през последните 15 г., когато след институционалната промяна и разделянето на различните органи се създаде възможност те да се борят помежду си, замервайки се с числа, и всеки да обяснява, че само той си е свършил работата.
Изводите от сегашното изследване не са изненада.
Първо, че се регистрират много по-малък брой престъпления, отколкото реално се извършват. При грабежите съотношението е 1:13, при кражбите от автомобили -1:7. Разликата би била драстична даже съотношението да беше 1:2!
Усещането на гражданите за ненаказуемост се създава и поддържа дори когато те не са заявили, че са станали обект на посегателство. А не са заявили, защото нямат доверие в полицията и смятат, че тя няма да направи нищо (големият процент от анкетираните дават именно такова обяснение защо не са се обърнали към полицията).
Винаги е имало, има и ще има стремеж процентът на разкриваемост да се покачва. Голямо е изкушението
да не се регистрират част от престъпленията,
които се заявяват, защото се смята, че няма да бъдат разкрити и това ще ни понижи процента. Нито политиците, нито гражданите ще се отнесат по-благосклонно към МВР служби, които отчитат фиктивен висок процент, отколкото към такива, които отчитат по-малък, но реален.
Къде е разковничето?
Когато заявите - било вие, било по сигнал от друга институция - едно престъпление, то се регистрира в дневник и се следи работата по него: на кого се възлага, в какъв срок се работи, по какво престъпление, въобще цялото движение по преписката. МВР твърди, че извършителите са разкрити, като си отчита първите заявени като такива и за него преписката вече се води приключена. Когато обаче тази преписка отиде в прокуратурата за образуване на предварително производство, първо, прокурорът може да каже, че по негова преценка това не е престъпление. Второ, може да каже, че не са тези извършителите. Че не са те може да установи и следствието, също и съдът. И тогава разследването започва отначало, само че МВР вече си е отчело разкрито престъпление и известни извършители. И така си върви статистиката...
Очевидно това не може да бъде немската система, както обясняват от МВР.
Значи първият въпрос е кой ще отчита кога е разкрито престъплението. Когато преди години следствието и оперативните служби са били в една система в рамките на МВР, е било прието картонът за разкрито престъпление да се подписва от следователя, когато делото е приключено с мнение за предаване на съда, т.е. когато има много голяма вероятност наистина това да са извършителите,
това да е престъплението, това да е съставът. Така се стимулират оперативните работници да продължат да се трудят с разследващите по случая, докато им се пусне картонът. Отняколкогодини обаче МВР прибра тази дейност при себе си и на практика оперативните служби сами си отчитат дейността по лична преценка. Разликата между регистрираната престъпност и заявената от жертвите е индикация за проблема. На част от гражданите не им се заявяват материалите,
има дори двойни дневници и това се знае в професионалните среди.
Тъй като все още едната част от разследването е в МВР, а другата извън, можем да въведем отчитане, при което картонът да се пуска от прокурора, внасяйки обвинителен акт.
Освен това в последните години в системата се въртят прекалено много дребни дела. Такива, които преди години биха били маловажен случай или прекратени с административна отговорност, сега стоят и правят бройка. Създаваме впечатление, че за кокошка няма прошка, а за кон няма закон.
Да, България е по-спокойна в сравнение с преди няколко години. Но са тревожни фактите, на които се дължи. Първият е, че изнасяме престъпност. Второ, че основният рисков контингент е между 15 и 30 г., а по демографски причини тази възрастова група намалява. Също така трябва да се анализира защо тази година се отчита толкова малък процент спад на престъпността.
Ако се дължи на по-прецизно регистриране, фактът е no-скоро позитивен.
Още един занемарен през последните 15 г. въпрос се поставя с доклада - кримино-логичните изследвания. А те са изключително важни и за вътрешната стабилност в страната, и за инвестиционния климат. В проследяването на процесите трябва да има професионално ниво и много наука.
Министерството на правосъдието трябва да поеме грижата за създаване на съответното звено (по-рано го имаше към Главна прокуратура) и за финансиране на такива изследвания, защото не може да има наказателна политика без ясна криминологична ситуация и надеждни прогнози.
Извън проблематиката на изследването ключов за МВР остава въпросът за администрането на системата. В нея трябва да се въведе програмно-целевото бюджетиране, т.е.
да е ясно къде и за какво се дават пари
Да се залагат неколкогодишни инвестиции, когато се прецени необходимостта от изграждане на нещо по голямо - институционално, кадрово или материално, но при точен разчет по години и залагане на конкретен резултат на всеки етап.
Например служителите на стопанската полиция са очевидно по-зле подготвени икономически, банково, софтуерно, компютърно и всякак от онези, които вършат престъпленията. За да бъде ефективна борбата, първо, трябва да се повиши професионалната им подготовка, и второ, да се работи върху прогнозиране на новите дейности, към които ще се насочи престъпният бизнес. Това изисква държавата в продължение на няколко години целенасочено да вложи усилия и пари в подготовката на съответната група хора.
Но дори когато се разпределят пари за постови полицаи, за бензин, за охрана, за специални разузнавателни средства и други мероприятия, трябва да е ясно каква сума, с какъв ефект и при каква възвръщаемост се залага. Това означава и РДВР, и специалните служби да имат свой бюджет
Не отсега сами да са негови разпоредители (макар че навсякъде по света това е така), но поне бюджетът на МВР да не бъде някакво глобално число, от което се вадят също така глобално пари за заплати, материал-но-техническо снабдяване и подобни големи общи пера, зад които не е ясно какво точно се крие.
Вместо МВР да продължава да дава пари под рубриката "За борба с престъпността", нека се види какво точно изисква работата срещу наркотиците, ефективното пресичане на каналите за коли, на трафика на хора, какви пари даваме за инфилтрирането на агенти... Изискваме от шефовете на национални служби отговорност за едни или други критични събития, а забравяме, че такива лостове за провеждане или дори за формиране на политика те нямат. Генералите дори не се подписват за заплатите на офицерския състав.


Автор: ТАТЯНА ДОНЧЕВА

Go back BG Online