Спипахме неутриното на корупцията
(24 часа) - 2003/4/5
Смешно малко уволнени за корупция чиновници отчете правителството за цялата 2002 г. - само 5-има души при 753 подадени сигнала. Излиза, че на всеки 150 "грашави" случая само един се избистря. Математически това ще рече 0,66% успеваемост. Този наш коефициент на полезно действие в борбата с рушвета трябва да се патентова, защото някой ден ще се изучава и прилага в Средна Азия.
Оказва се, че да проследиш сигнал за корупция в България, е по-трудно, отколкото да засечеш частицата неутрино в тунела под Ламанша. Нужни са сложни прибори за индентифициране. Белязаните банкноти, от които ръцете "светят", не вършат работа.
Живеем в среда, гъмжаща от рушвети.
Затова петимата уволнени, макар и анонимни, имат стойността на научно откритие. Те са индикатор за усилията на властта да се справи с рушветчийството. Представете си как горещите телефони за корупция по ведомствата не спират да звънят. Как специалните кутии се пълнят с писма сигнали като за Коледа. Как инспектори лазят по килимите с пинцети в ръце и събират улики като в сериала "Местопрестъплението". И как, след като са проверени всичките 72 530 чиновници от държавната администрация, пинцетите щракват за петима от тях.
За да се направи научно откритие, трябва да се подходи нетрадиционно. Трябва онова, което отдавна боде очите, да се погледне с нови очи. За да спипаш неутрино например, ти трябва ускорител и малко нещо да разбираш от явлението осцилация.
Така е и с корупцията у нас. Ускорението срещу нея почна още с установяването на царската власт през лятото на 2001 г. Тогава тя бе сред основните й приоритети. Написа се специална програма. Създаде се една комисия в правителството, която да я изпълнява, и още една в Народното събрание, която да я подкрепя законодателно.
Програмата изтича тази година и българското неутрино трябваше вече да бъде зърнато някъде. Щатският лобист Брус Джаксън например, който ни тика в НАТО, го вижда с просто око и няма защо да се вре по тунелите.
"Истинската заплаха за българската демокрация се крие в дълбоко корумпираната съдебна система и търпимостта сред лидерите на парламента и правителството към корупцията в бизнессредите. Най-голямата опасност за бъдещето на България е проникването в съдебната система на международната престъпност и неспособността на прокуратурата да разследва корупцията в правителството", каза Джаксън пред Сената на САЩ.
Тези стряскащи думи обаче звучат като приспивна песен на управляващите у нас. Тукашната научна школа си има своя концепция и свой подход. Тук неутриното се мори с програми, стратегии и комисии. Тази година 5-има уличени, догодина още 5-има - вижда им се краят. Особено на фона на данните от изследването на "Коалиция 2000", че всеки месец около 130 000 души дават пари, подарък или правят услуга, за да им се реши проблемът. Това ще рече над 1,5 милиона подкупа годишно.
Корупцията по цял свят е добре смазана машина. Тя действа безотказно, защото и даващият, и вземащият са обединени от общ интерес.
Подкупността обаче разрушава нормалността и създава паралелни обществени отношения. Затова в развитите страни има обществена нетърпимост към нея.
Но не и в България. Да не си помислите, че тези 753 сигнала за корупция са
добър знак, че нашенци отхвърлят диктата на рушвета. Ни най-малко. При само 5-има уволнени става ясно, че най-вероятно повечето от сигналите са били доноси. В Министерския съвет обаче нямат справка как са завършили проверките.
От друга страна, 5-има уличени е цели 5 пъти повече от нито един. Значи все пак някой надмогва страха и казва, когато му поискат пари под масата. В родината на Джаксън да съобщиш на органите на реда за рушвет, се смята за благородно дело. Американците вярват, че така служат на родината си.
Нашата родина обаче запушва устите. Наказателният и кодекс предвижда затвор за искане, предлагане, даване и вземане на подкуп.
Така той криминализира и двете страни на корупционния мост и ги обрича на взаимноизгодно мълчание. Как тогава борбата на властта с корупцията да стане всенародно дело?





Автор: Павлина Трифонова

Go back BG Online