Още сме слепи за конфликта на интереси
(24 часа) - 2004/12/22
Увеличава ли се или намалява корупцията у нас?
Фактите са следните. Относително най-добре сме в района на Югоизточна Европа. Стоим близо или по-добре от по-напреднали източноевропейски страни като Полша и Чехия. Към края на 2004 г. обаче регистрираме отпускане. Високите цели като че ли са позабравени.
През 1998 г. бяхме на равнище около 240 хиляди корупционни случая месечно. Към края на ноември 2004 г. сме на ниво 100 хиляди. Чувствително подобрение, но все пак и 100 000 са прекалено много.
Но това отразява и положението ни в общата международна класация, където с индекс 4 сме някъде по средата.
Защо има връщане назад? Засега правителството работи плахо, с меки мерки. Въздейства се върху съзнанието на служителите, правят се плахи опити да бъдат проверявани и наказвани. (Най-твърдо впрочем се действа в системата на МВР и митниците.) И се появяват много големи трудности, когато се стигне до мерки за проверка.
Да вземем провокацията към подкуп като начин за проверка на служители - това, мисля, че по нашия закон се наказва. Опитът на журналист да заснеме корупция спокойно може да му навлече неприятности със съдебната система. Очевидно мерките трябва да бъдат по-твърди.
Не отричам антикорупционната полза от филмчета, които да се прожектират на държавните чиновници. Но това е само част от цялостния подход. Трябва много сериозно образование - и за държавната администрация, а защо не и за парламента. От върха та до дъното служителите не разпознават какво е корупция.
Тя има и други лица освен подкупа в пликче.
По цял свят например се следи много сериозно за конфликт на интереси. У нас на това не се обръща внимание. Когато син на депутат бъде назначен например за ръководител на агенция, депутатът се оправдава: Какво е виновно момчето, то е кадърно!
Нищо не е виновно, просто дете или съпруг на депутат нямат право на протекции. В банките например не могат да работят съпрузи, защото е опасно.
Или да вземем контролните системи на ведомствата - те едва сега започват да действат.
А информационните системи на държавата - защо не са свързани системите на данъчните, банковата система, разследващите органи.
И как да се проследи пътят на парите? Разследването за определени корупционни сделки просто става невъзможно.
Или да вземем корупцията в бизнеса, където се нарушава равнопоставеността на играчите. Това деформира целия сектор. Очертават се няколко нива вътре в него - имащи достъп и нямащи достъп.
Ние регистрираме, че толерантността на българите към корупцията намалява. Но едновременно с това в съзнанието на повечето граждани има огромно противоречие.
Когато се сблъскват с проблем, корупцията е едно от решенията, което са склонни да използват - нещо като необходимо зло. Сравнително малко е направено за изследване на корупцията в по-високите етажи на властта. Нашите събеседвания са с нисък и среден ред служители. Но когато нещата опират до висшите етажи на властта, те могат да бъдат обект не на изследване, а на разследване. И до голяма степен съм песимист за възможностите да се справим бързо с проблема. Ако отидем още по-дълбоко, опираме дотам, че в нашето общество няма съзнание за общ интерес. Оттук - нямаме и общи ценности. Социологически казано - има проблем за общото благо. Има например обща ценност София да е чиста, но никой няма конкретен интерес да я пази чиста.
Ценностите на едни обществени групи не са ценности на други. Няма и политически консенсус за общите ценности, които трябва да следва нашето общество. Нямаме механизъм, който да съгласува общите ценности с индивидуалното поведение. По време на социализма този механизъм бе МВР. Сега правото е на по-силния.
Общество, което не съгласува личния и общия интерес, си живее на дъното на класацията. Ако искаме да отидем към върха, не е лошо да решим този проблем. А за това ни трябва водачество. Но у нас по стара традиция този, който най-много се изявява, го обесват.
Връщане на корупцията към по-високите средни стойности, характерни за 2003 г. отчита поредното изследване на "Коалиция 2000" и "Витоша рисърч". Подкупите в размер между 100 и 500 лв. са се увеличили двойно в сравнение с октомври 2003 г., когато осем от десет сделки са били до 100 лв.
Като значимост запитаните определят корупцията за трети голям проблем след безработицата и ниските доходи. При преподавателите в университети, митническите служители и банкерите в отделни периоди са регистрирани резки скокове на оказвания натиск за получаване на подкуп, но после стойностите се връщат към обичайните нива. В сравнение с началото на годината съдиите са искали двойно по-малко подкупи, показват данните. Субективното усещане на хората за съдийската корупция обаче не е променено.
*Авторът е директор на "Витоша рисърч".
Автор: АЛЕКСАНДЪР СТОЯНОВ, социолог*