Кървав картофен пазар за $700 млн.
(24 часа) - 2003/12/9
Подземната икономика изглежда ври и кипи, ако съдим по размаха и мащаба на показните поръчкови убийства напоследък.
Явно смяната на босовете води до разместване на пластовете в сивия сектор в два "отрасла": стоковата контрабанда и трафика на дрога (те стимулират инвестиции в други отрасли - корупция, пране на пари и пр.). Нали версиите за екзекуцията на Косьо Самоковеца са:
1. преразпределение на контрабандните канали(за това се говори след взрива на мерцедеса на Доктора през май);
2. преразпределение на наркопазара.
Контрабандата
Твърди се, че най-големият картофопроизводител в страната е контролирал 70% от незаконния внос. По оценки на експерти от "Коалиция 2000" контрабандните канали у нас генерират около 1 млрд. долара "мръсни пари" годишно. Следователно картофеният търговец е носил отговорност за оборот от 700 млн. долара! Сума, която „оправдава" убийство посред бял ден на оживен площад в голяма западна столица.
Само пазарът на бяла и черна техника се оценява на 140-170 млн. лева. Там „сивият" внос е 40-50%. (Оценките и изчисленията са на експерти на Центъра за изследване на демокрацията и „Коалиция 2000").
При цигарите той е около 70%, като годишните продажби на вноски цигари възлизат на 60-80 млн. лева.
За вноса на марков алкохол цифрите са: 30% контрабанда, при среден годишен оборот 80-100 млн. лв.
Като прибавим и вноса на турски, дубайски и китайски стоки (около 350 камиона и 200 контейнера месечно, като само китайските стоки надхвърлят обща сума на вноса 300 млн. лв. месечно), става ясно, че има достатъчно основателни мотиви за убийство.
Дрогата
Едва ли е случайно, че Холандия, лобното място на картофения бос, е страна с водещи позиции в производството на картофени семена, а след 3-4 месеца идва време за сеитба. Ако битката е за хероиновия пазар в страната, според информация в пресата става въпрос за бизнес със 100 млн. лева месечна печалба. Експертни оценки сочат, че приблизително това е годишният обем на пазара на наркотици.
Трите пазара
Те са на "меки дроги" (канабис, марихуана, хашиш и др.), на "синтетични наркотици" (амфетамини) и на хероин. Според критериите на европейския център за мониторинг при начина на употреба има също три категории - на "опитвалите", на "употребялащн" и на ироблемни потребители. Част от последните са зависимите потребители.
• "Меката дрога"- тук има два враждебни субпазара. По-голямата част от канабиса се разпространява от дребни дилъри, които контактуват директно с производителите и продават на приятели с ниска или често никаква печалба; това е т. нар. на Запад приятелска търговия, типична за значителна част от пазара на канабис в развитите страни.
Другата част от производството и разпространението на канабис е под контрола на организираната престъпност. Тя през последните 2-3 г.
се опитва да изтласка "приятелския пазар".
Продават канабиса предимно под формата на готови цигари, атакуват училища, дискотеки, барове и пр. Според световния опит, потвърден от български експерти, почти 90% от употребата е от редовните потребители. Преизчислено като количество за България става дума за около 4000-5000 кг годишно. Цената на един кг на дребно се движи между 800 и 1000 лв., или общо 3,2 млн. - 5 млн. лева.
• "Синтетичните наркотици". В България вътрешният пазар не е движещата сила. Основният интерес е към пазарите в Близкия изток.
Оценката за стойността на продаваните синтетични наркотици е изключително трудна - употребата е в зависимост от сезона, при определени събития и пр., има големите ценови различия във времето и мястото (от 0.50 до 15 лв. за доза). Като цяло стойността на този пазар едва ли надминава тази на "меките дроги".
• Хероинът.
Този пазар е изцяло под контрола на групировки.
Дилърската мрежа е йерархизирана и много гъвкава.
През последните 2 г. се наблюдава "ешелониране на нелегалността" - за разлика от 90-те години, когато пласьорите на дребно продаваха необезпокоявано на публични места и по домовете си, сега се използват мобилни телефони, тайници, пък и има специализация на продаващите.
Според изследванията един пласьор в България обслужва средно около 30 хероинозависими. При 15 000 - 25 000 употребяващи можем да говорим за между 500 и 830 пласьори. По-нагоре изчисленията по йерархичната пирамида са на 6-10 пласьори средно на един снабдител, а на 3-4 снабдители един дилър.
При средни разходи на едно лице от 10-15 лв. на ден и при 15 000 - 25 000 наркозависими става дума за годишни суми между 50 и 120 милиона лв., които се въртят на този пазар.
Тази оценка може да е чувствително завишена, тъй като зависимите не-винаги успяват да употребяват хероин ежедневно.
Приблизително същите са данните за пазара на наркотици, направени от Тодор Тодоров в предстоящия доклад за оценка на сивата икономика на Центъра за изследване на демокрацията.
Данните показват обща стойност на потребените в страната наркотици в размер на 100 млн. лева.
Това е 0,3 % от официално прогнозирания текущ обем на БВП за годината.
Хероинът е масовият наркотичен продукт за вътрешна консумация и формира близо 90% от стойностния обем на крайното потребление.
Реализираната добавена стойност от производство и разпространение на наркотици е 119 млн. лв.
Три четвърти от тях идват от разпространението на дрога, а едва една четвърт от нелегалното производство на синтетични наркотици в страната.
Ако огледаме внимателно икономическите основания за ликвидирането на Самоковеца, те натежават към контрабандата, където разиграваните суми са 6-8 пъти по-големи.
Но пък трябва да отчетем, че в наркобизнеса всяка нелоялна стъпка се заплаща много сурово. Пък и йерархията позволява строга отчетност за сумите от най-ниското до най-високото ниво. Това прави контрола по-ясен, а вземанията - по-сигурни.


Автор: ПЕТКАН ИЛИЕВ

Go back BG Online