Черен пазар за 180 млн. и войната на горивата*
(24 часа) - 2003/12/1
Битката между бензина и газта, разгоряла се в бюджетната комисия на парламента и заплашваща да прерасне в улични протести, е битка за пазара. Тук акцизът е просто оръжие.
Страните имат какво да печелят и губят. И още как! Пазарът на петролни продукти у нас може да се определи като най-големия в страната Той е за 1-1,4 млрд. лв.
Правителството ще направи голяма грешка, ако не обърне достатъчно внимание на тази битка. Бизнесът с горива навсякъде по света е бил ябълката на раздора между политици, бизнесмени и потребители и е в основата и на най-големите икономически кризи през 70-те и 80-те години на XX в.
Как изглеждат нещата от гледна точка на „петролното" и „газовото" лоби, правителството арбитър и четвъртия, най-важен актьор - потребителя.
1. "Нефтохим" е монополист на пазара на бензин и дизелово гориво, но държи едва 30% от пазара на пропан-бутан.
Силен аргумент против грубото пипане на акциза на бензина и дизела е фактът, че близо 3/4 от транспорта работи с тези горива.
2. Газоразпространителите и по-точно вносителите на газ са монополисти на пазара на пропан-бутан.
И при това гориво има логика против вдигане на акциза - ценови скок на таксиметровите услуги, работни места в този бранш. И, разбира се, близо 1/3 от колите у нас, които са на газ.
3. Интересът на правителството е да си осигури 122 млн. лв. в бюджета от увеличените акцизи. И да покрие изискванията на ЕС, макар че те в случая са по-скоро оправдание.
Ако властта е изпробвала римската хватка „Разделяй и владей", може би вече съжалява. Шефката на бюджетната комисия Нина Радева предложи газовите и петролните компании да се разберат помежду си за акцизите на горивата.
Възможно ли е да се удовлетворят исканията и на двете страни за относително ниски акцизни ставки?
Да, изход има!
Той е в запушването на каналите на сиво-черна-та икономика в сектора (около 40%).
4. Интересът на обеднелия български потребител е цената на горивото да е ниска. А това може да стане не само чрез намаление или увеличение на акциза. От тази гледна точка спорът "кое е по-социалното гориво" е безсмислен.
По данни на митниците дневно в страната влизат около 250 т течни горива. В последните 3-4 г. при петролните продукти е налице значимо свиване на контрабандата. Въпреки това изчисленията на експерти сочат, че 30-35 % от общото потребление в страната са "сиви" и дори "черни". Според независими от митниците източници от това хазната губи около 500 000 лв. дневно, т.е. над 180 млн. лв. годишно. Това е повече от сумата, която финансовият министър Милен Велчев очаква като ефект от увеличението на акциза.
Сред всички внасяни горива най-голямо значение за бюджета има пропан-бутанът. Постъпленията от дизеловото гориво са 2-3 пъти по-малки, а за безоловния бензин и леките масла - още по-малки.
Всяко увеличение на акциза обаче едва ли ще увеличи приходите в бюджета. Скок на акцизите ще доведе единствено до стимул за неплащането им, т.е. преминаване към тъмната страна на икономиката.
Незаконните бензиностанции
По информация от "Петрол" в страната има над 2500 обекта за продажба на горива на дребно, като делът на малките бензиностанции е около 35%. Това са често обекти с по една бензиноколонка и включват петролни бази, в които се продава директно от цистерната. Малка бензиностанция може да се направи с около 10 000 лв. В последно време е практика хора, вероятно свързани със силовите групировки, да отварят подобни" сергии" в страната и в София.
Горивото се зарежда с маркучи от цистерни на много по-ниски цени от тези в близките бензиностанции.
Някои клиенти са снабдени дори със специални карти. Този тип обекти имат по-малки разходи, не плащат данъци и са канал за реализацията на контрабанден внос. В резултат продават на много ниски цени.
Известни са например бензиностанции, които продават дизелово гориво на цени под 1 лв. на дребно, а безоловен бензин А-95Н за малко над 1 лв. Явлението е широко разпространено и в Северна България заради нелегален внос от Румъния, като това се отнася и за пропан-бутана. Според коментари на търговци, ако само 10 на сто от 35-те процента малки бензиностанции не спазват нормативните правила, щетите за бюджета ще са за около 100 млн. лв. годишно (невнесен акциз, ДДС и такси).
*Използвани са данни от проучвания на Центъра за изследване на демокрацията и "Коалиция 2000".
Автор: ПЕТКАН ИЛИЕВ