Как смачкаха бизнеса с оръжие от $ 1,5 млрд. на 80 млн.
(24 часа) - 2004/4/5
В общата еуфория около приемането ни в НАТО се обадиха и оръжейниците. Износът ни на спецпродукция можел да скочи до 400 млн. долара годишно, след като през 2001 г. е бил под 100 млн. долара.
Уви, фактите в новия доклад на Центъра за изследване на демокрацията " Българският износ на оръжие" сочат друго.
Мощта до 1989 г.
Военнопромишлен комплекс преди 15 г.:
• Около 90% от продукцията е предназначена за износ - страните от Варшавския договор, държави от Близкия и Средния изток, Северна Африка, Индия и други по-малки пазари.
• Средногодишно в края на 80-те години износът е за 900 млн. долара, като върховите му стойности достигат 1,5 млрд. долара.
• Продуктова структура, съответстваща на пазарни ниши и на специализацията на страната в рамките на Варшавския договор. Произвежда предимно малки оръжия и леко въоръжение, бронетранспортьори и електроника.
• Сравнително голям дял (около 30-40%) се дължи на кооперирането с други партньори.
Годините на големия спад
В края на тригодишния мораториум върху приватизацията на ВПК (1993-1996 г.) само 23 от общо 134 предприятия са разглеждани като производители на отбранителна продукция. Другите или са закрити, или напускат този бизнес.
Сега едва 26 фирми произвеждат отбранителна продукция, има още 15-ина предприятия за стоки и технологии с възможна двойна употреба.
Няма участие на чужди инвеститори в приватизацията в бранша (освен в някои обособени части). Всички предприятия са продадени на РМД-та. Резултатът: повечето фирми едва покриват производствените си разходи, а заетостта е спаднала драстично – от 110-115 хиляди в края на 80-те г. до 25 хил. души през 2003 г.
Причините:
1. Новите собственици имат ограничен достъп до свежи капитали, не могат да инвестират в съвременни технологии. Държавата до голяма степен се е дистанцирала от научноизследователската и развойна дейност. Годишните разходи за тези дейности в момента са 0,36-0,39% от бюджета за отбрана (около 1,5-1,6 млн. евро), много под средните за Европа 1,2-2%.
Военният бюджет на страната сега е 2,43% от БВП (922,8 млн. лева през тази година, 300 млн. лева-повече, отколкото през 1999 г.).
2. България е традиционен производител на малки оръжия и леко въоръжение. Това е свиващ се пазар със силна ценова конкуренция и зависимост от регионални конфликти.
На фона на сливанията през последните години на големи оръжейни производители в Европа и САЩ какъв е шансът на малките български фирми за самостоятелна игра на пазарите? През 2002 г. България е изнесла малки оръжия за около 30 млн. долара (при общ износ на военна продукция за около 80 млн. долара).
Световната търговия с малки оръжия обаче е в размер на 4 млрд. долара.
Т.е. нашата пазарна ниша е под 1%!
3. Натискът на международната общност за промяна на системата.
Той идва от НАТО, ЕС, САЩ, ООН и някои международни граждански организации, като най-активна в това отношение е американската "Хюманс раитс уоч". В доклад от 1999 г., озаглавен "България: Парите говорят - оръжейни сделки с нарушителите на човешки права", се описва оръжейният износ на България за конфликтни зони като Ангола, Перу и Еквадор, за сепаритистки групировки в Южен Йемен и Западен . Бенгал, за Руанда, чието население е подложено на геноцид, за колумбийски наркокартел, действащ на територията на САЩ, за бунтовниците в Демократична република Конго, за Уганда, Сиера Леоне и Бурунди.
Има само едно спасение от такива обвинения: стриктен контрол над крайния потребител при издаването на разрешения за износ. Защото най-често използваните методи за заобикаляне на закона са фалшиви сертификати за краен потребител или пренасочване на редовно изнесено оръжие към забранен район.
Да припомним двата станали скандално известни случая от последните 2 г. - "Терем" и "Бета".
Какво става по границата
През последните 2 г. не е регистрирано движение на големи количества малки оръжия и леко въоръжение, сочат данните на агенция "Митници" и МВР. В повечето случаи става въпрос за отделни лица или малки престъпни групи, изнасящи незначителни контрабандни количества за престъпни нужди.
От януари 2002 г. до август 2003 г. са разкрити 23 случая на дребна контрабанда. Те са разпръснати по почти всички ГКПП в страната от Свиленград до Видин. Най-голям брой такива случаи са регистрирани в Западна България (9 в ГКПП Калотина, 2 в Кюстендил и 1 в Благоевград). Пренасят се пистолети "Байкал" и "Макаров", автомати "Калашников", гранати и гранатомети, ловно оръжие.
Близо половината от контрабандистите са българи, но са залавяни и македонски, турски, чешки, германски, гръцки и австрийски граждани.
За същия период митниците са иззели 5 автомата, 100 ръчни гранати, около 4000 броя боеприпаси за малки оръжия и два преносими ръчни и противотанкови гранатомета. Ето и какво е иззело МВР.
Мрачни хоризонти
И така, няма сериозен вътрешен пазар за тази индустрия (българската армия е намаляла повече от два пъти за последните 7 г. - от 95 450 души през 1997 г. на 45 хил. през 2004 г.), а продажбите на оръжейните излишъци на българската армия са силна конкуренция. Тогава ограничаването на износа на оръжия чрез административни мерки за контрол вероятно ще доведе до закриване дори на такива предприятия като "Арсенал " и ВМЗ. Те са на ръба на оцеляването.




Лоши последствия
• Свиване обема на произвежданата отбранителна продукция. За изминалите 13 г. спадът в производството и износа е 7-8 пъти спрямо равнището от 1989 г.
• Увеличаване на безработицата. Голяма част от предприятията от военната промишленост са разположени в средни и малки населени места и имат огромно значение за заетостта на населението. Тъкмо тези райони ще бъдат засегнати най-силно от засилването на експортния потенциал.
• Ще се увеличат разходите на хазната за закриване на предприятията, преквалифициране на безработните, за социални помощи.
• Ще има икономически загуби в предприятията поддоставчици.
• Ще се свият приходите в бюджета и в общинските бюджети.


Автор: ПЕТКАН ИЛИЕВ

Go back BG Online