Защо каналите гърмят пак
(24 часа) - 2003/5/12
Казват, че напоследък в държавата било модно да се внася магданоз. Всички количества били изрядно декларирани и обмитени. Вярно, сега му е времето за зеленчуци и салати на пазара, но пък чак толкова усилен импорт!
Какво е влязло заедно с магданоза обаче, знаят само митничари, а може би и някои зарзаватчии като Косьо Самоковеца - известен търговец на картофи.
Освен към зеленчукопроизводството Самоковеца явно има слабост и към политиката.
Признава, че е гласувал за СДС. Ако си спомним, че по времето, когато управляваше СДС, пък и преди, когато на власт бе БСП, нямаше нито доклади, нито записки за контрабандните канали, изводът е, че чувствата между сини, червени и зарзаватчийски босове са били споделени.
Контрабандните канали силно люшкат правителството, но едва ли някакъв политически център има пръст в това. Епицентърът е в сенчестия бизнес, а всеки от участниците преследва своя интерес. Включително сини, червени и враждуващи лобита сред царското управление.
Логична е версията, че НДСВ за разлика от Б СП и СДС не се е обвързало досега сериозно с контрабандата. Тя плаща на този, който е на власт, и търсенето и предлагането особено се увеличава преди избори.
Е, сега идва кметски вот и е възможно някой да предлага услугите си на
властта...
СДС и БСП пък едва-едва мърдат, откакто върви скандалът с доклада.
Сините поискаха той да бъде показан на закрито заседание на парламента, БСП пък май го разглежда като борба между външната и вътрешната буржоазия и се въздържа да се бута между шамарите. Може би няма нищо против да поразклати още малко царското управление. (Нали прословутата докладна записка изтече към медиите чак когато влезе в парламента.)
Общият интерес на БСП и някои крила от СДС обаче е да не излезе доклад за тяхното участие в каналите. Защото днес паролата за вдигане на митническата бариера е "Кракра", но тя явно се е сменяла през годините.
Другият интерес на БСП и СДС е контрабандата да се запази. Защо?
Има много свидетелства, че по Живково време каналите са били държавни, държавата ги е контролирала. След 1989 г. очевидно са били раздадени на доверени хора.
Вестник "168 часа" например твърди, че каналите на ДС в Хасковско са наследени от един от основните участници в сегашния скандал, който пък ги разработвал в комбина със силова групировка.
СДС и БСП се менкат във властта, но се сменят само политическите покровители. За това съдим от факта, че няма данни контраразузнаването или антитерористите по Виденово и Костово време да са разработвали сериозно каналджиите. Имаше няколко оперетни изпълнения, като това на Иван Куртев, който отиде в Свиленград, видя, че митничарите ядат банички, и обяви, че контрабанда няма.
Но видима и многократно описвана е връзката между възхода на една от
силните фигури в СДС по времето на кабинета "Костов " и влиянието му в Хасково и Свиленград.
Според един доклад на "Коалиция 2000" контрабандата слага в джоба си най-малко 200 милиона лева годишно. От тях 50 млн. - за митничарите.
Няма данни колко са отивали за покровителите (прословутите куфарчета за черните каси на политическите централи), но в. "168 часа" пише, че една партия е търсила (и получила) за изборни цели от един зарзаватчийски бос 40 хиляди долара.
Тук стигаме до грешката на царската хора, заради която всяка пролет ги поразява по един митнически скандал. Поне ако се вярва на техните твърденията им, те се оказват въздържатели. Отказаха цигарите (и зарзавата). Тоест спрели са централния поток на куфарчета към черните си каси.
От веригата контрабандист- митничар-политик отпада последният. Системата започва да се клати - не само че не се знае кой командва парада, ами бюджетното перо "за София" остава за каналджиите. Чадъра го няма, но каналите си остават -предприятие със стотици милиони оборот, държава в държавата. Увеличените приходи от митниците напоследък са хубаво нещо, но най-вероятно означават, че каналите просто са стеснени, а не запушени.
Ако е така, нормално е да се появят нови играчи или нови амбиции на стари босове и да започнат взривовете. Това ще да са трите враждуващи групировки, за които говори ген. Бойко Борисов.
А след убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич на запад от нас правилата на играта рязко се промениха, включително със западен натиск. И ако каналите се засилиха заради ембаргото в Югославия в началото на 90-те години, сега пак оттам идва тласък за запушването им.
Автор: ЮРИ ВЕЛЕВ