Да закрием фабриките за ДДС
(24 часа) - 2004/10/5
След разкриването на поредната схема за източване на ДДС с ръка на сърцето можем да кажем, че дедесарите са новите кредитни милионери.
Трябва ли отново МВФ да удари по масата и да въведе и данъчен валутен борд?
Нека цитираме едно красноречиво изследване на "Коалиция 2000".
- 2/3 от анкетираните смятат, че съучастието на данъчните е най-вече необходимо за прикриване на данъчни измами.
- Според 23 % от служителите в данъчната администрация с подкупите се "купува" преди всичко по-бързо и качествено обслужване.
Най-търсената "услуга" е ускореното възстановяване на данъчен кредит
44% от анкетираните го класират сред петте основни корупционни услуги.
- За цели 81 % от анкетираните най-чести са опитите за данъчни измами с ДДС.
- Данъчните открояват сред трите най-чести измами, за които се дава подкуп, източването на ДДС (58,2% от анкетираните) и избягването на глоби ti санкции (50,2%).
-В списъка на най-честите "корупционни услуги", свързани с данъчните измами, е неправомерно възстановяване на ДДС (34%).
Какво впечатлява в разкритата оня ден схема за източване на ДДС?
Първо, логично е да се предположи, че и хора от митническата администрация са "вътре". Възможно е, разбира се, измамниците да са имали перфектно изработени митнически декларации за износ, които данъчните да приемат на свой риск при обработката на документите.
Второ, едва ли ще издържи тезата, че след като дедесарите нямат складови наличности за превъртените по фактури стоки, това е основание за анулиране на сделките и невръщане на ДДС. Просто фирмите могат да бъдат посредници (търговски фирми) и производителите (вносителите) са тези, които държат складови наличности. Ако фирмите фантоми успеят да се осигурят с истински фактури за покупка или внос от подобни фирми, проблемът изчезва.
Трето, случайността в разкриването на "фабриката за ДДС" е под съмнение. "Нищо не подозираща служителка", която сред папките открила плик с голяма сума пари, е нещо като мирно работещ трактор на граничната бразда, отговарящ на стрелбата на врага. При сумите от 3-15 млн. лева едва ли някой ще си позволи да подхвърли илик с пари за подкуп на лоялен данъчен служител. По-скоро някой недоволен от парчето баница, отредено за него, е направил пробив в схемата.
Впрочем изследването на "Коалиция 2000" сред бизнес сектора съдържа въпрос за размера на подкупите, които бизнесът плаща на данъчните. 39% от анкетираните са посочили равнища между 250 и 500 лв., а 4,3% над 5000 лв. Последното се връзва със заявените стойности на автомобилните паркове на участниците в схемата, надхвърлящи 300 хил. лв. на човек.
Но да минем от частното към общото. Законът за данъка върху добавената стойност е добър и съвременен. Главният му недостатък е, че един типично косвен данък се администрира с методи и средства за пряк данък. От подобна техника печелят само администраторите и хора, свързани с тях.
Друг недостатък е възможността за намеса от страна на представители на администрацията при проверка достоверността на предоставената счетоводна информация. Това превръща текстовете от закона в "относително приложими". Резултатът - според Главна данъчна дирекция само през последните 2 г.
Фирми фантоми са източили 900 млн. лв. ДДС
От друга страна, самата администрация "пречи и бойкотира" събирането и обработването на информационните потоци на едно централизирано място, защото се засягат нейните интереси.
Защо "кучето си лае, а керванът си върви", т.е. всички знаят за язвата "източване на ДДС", но никой не я лекува?
Ключът е пак в закона. Първо, има праг за регистрация. Практиката доказа, че това условие е предпоставка да се правят фиктивни обороти, за да се достигне този праг по-бързо и предприятието да влезе в "клуба на регистрираните ". Много лесно стига до следващата стъпка - да иска и данъчен кредит.
Второ, законът администрира стоковите потоци вместо паричните. Наличието на задължителна ДДС-сметка за регистрираните лица е плаха стъпка за проследяване на паричния поток. Но как да играе ролята на регулатор, след като по закон се отказва правото на данъчен кредит на предприятие, което и формално, и практически е спазило разпоредбите на закона, но негов далечен доставчик не е изряден по стоковите потоци. Вменява се задължение на последния в редицата, а не на предходните доставчици.
Странно е едно предприятие, регистрирано по Търговския закон, след това в НСИ, в НОИ и два пъти в данъчната администрация, което подава справки декларации всеки месец и декларации всяка година, изведнъж да не може да бъде открито на адрес при насрещна проверка и това е достатъчно да бъде отказан данъчен кредит на негов далечен клиент. А други, които само префактурират дори понякога несъществуващи стоки и услуги, получават данъчен кредит при "смазана" схема.
Ако се приеме, че всички предприятия са регистрирани по ДДС, ще изчезне корупционният натиск, който сега съществува заради вменения праг.
При такава промяна ще могат много простичко да се проследяват паричните потоци, а след това и стоковите.
Автор: ПЕТКАН ИЛИЕВ