Народът ще плаща за закона „Петканов"
(24 часа) - 2002/9/12
Не се съмнямвам в добрите намерения на авторите на законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Дълбоко уважавам и проф. Георги Петканов -изтъкнатия учен, нагърбил се да представи и защити с авторитета си законопроекта.
Толкова повече намирам за нужно да изложа няколко принципни възражения срещу решения, които могат да компрометират идеята му и да представят страната ни в крайно неблагоприятна светлина.
Първо. Аргументът "така е еди-къде си", служил досега успешно за приемането на множество нормативни актове, не издържа системна критика. По света могат да се намерят примери за всичко. Всяка правна система си има свои специфики.
България обаче многократно декларира стремеж за хармонизация с европейското право и от тази гледна точка възниква съмнение доколко законопроектът е обвързан с Общата декларация за правата на човека и с Европейската конвенция за защита правата на човека. Той е репепция на американски и швейцарски модел, които нямат нищо общо с европейското законодателство.
Според провъзгласените в чл. 2 цели има презумция за престъпно поведение, основано на съмнение, а не установено от съда. Резултатът вероятно ще е
поток от дела в Страсбург,
а за това, както е известно, плаща данъкоплатецът.
Второ. Не е излишно да се напомни, че конституцията е основен закон и другите закони не може да й противоречат. А също, че България е правова държава.
Тук обаче ясно се очертава противоречие между законопроекта и конституцията, провъзгласила в чл. 17, ал. З частната собственост за неприкосновена и обявила в чл. 19, ал. З, че стопанската дейност се закриля от закона.
Процедурата по този законопроект срещу физическо лице предполага, че
то е извършило престъпление. Но ал. 1 и ал. З от чл. 31 на конституцията повеляват лицето да бъде предадено на съд и вината му да бъде установена с влязла в сила присъда. (Да оставим настрана въпроса за наказателната, или квазинаказателната, отговорност на юридическите лица и в частност на дружествата, които не са юридически лица.) Ако законодателят не отстрани тези противоречия, вероятността този или сходен закон да мине през Конституционния съд е практически равна на нула.
Трето. Проектът противоречи на нормативи от по-висок ранг - Наказателния кодекс, НПК и Закона за нормативните актове.
Чл. 53, ал. 2, буква "б" от НК например налага отнемане в полза на държавата на придобитото чрез престъпление, а ако то липсва - на неговата равностойност. Ако има престъпление и това е доказано по предвидения в закона ред, отнемането се извършва по силата на постановената присъда.
При такова правораздаване интересите на личността, държавата и обществото са безусловно защитени. Но каква е ролята на предвиденото в законопроекта особено производство, което ще се води паралелно на наказателното? Какви са правата на лицето и как ще бъдат защитени, при положение че законопроектът препраща към съвсем друга процедура - на Гражданския процесуален кодекс?
В НПК има две точно дефинирани понятия - "достатъчно данни" и"достатъчно доказателства" -чл. 190,ал.1 и чл.207,ал.1 от НПК. Поради това никой не може да бъде привлечен към отговорност, ако за това не са събрани достатъчно доказателства, че е извършил престъпление. Според законопроекта обаче
достатъчното данни стигат
да бъде причинена на всеки заподозрян гражданска смърт чрез блокиране и отнемане на имуществото му само въз основа на подозрения.
Четвърто. Член 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове допуска да се дава обратна сила на нормативен акт само по изключение, а в чл. 8, ал. 1 от законопроекта обратното му действие се простира чак до 1 януари 1990 г.
Никога досега принципите на правото не са допускали обратно действие на репресивни закони. Какво налага изключението? Ще се отменят ли вече изтеклите давностни срокове и по отношение на кого ще действат? Всичко това остава неясно. Имам и три съображения от по-общ характер:
1. С параграф 9 от законопроекта е предвидена отмяната на Глава Ш от Закона за собствеността на гражданите, приет, през 1973 г. Но от онова време и досега на юристите им е ясно, че предвидената по нея такава процедура не е действала, макар да беше
късен спазъм на пролетарска бдителност
срещу "грабителите на народа".
2. Вече имаше аналогичен закон от 1946 г., насочен срещу незаконно забогателите. Но той бе признат за антихуманен и отмяната му послужи за възстановяване собствеността на мнозина техни наследници. Твърде е възможно, ако настоящият законопроект в този или сходен вид бъде приет, да има идентични последици.
3. С чл. 39 от законопроекта пък практически се дава авансово опрощение за всички, причинили вреди при прилагането на този закон. А ако има вреди - по чл. 38 ще отговаря държавата, т.е. данъкоплатецът.
Хаосът в дейността на правозащитните и фискалните органи, който ни преследва повече от 10 години, на фона на този законопроект ще даде нови пищни плодове. А негативите ще понесе постоянната жертва -данъкоплатецът.