Искат си повече, но не като при Костов
(24 часа) - 2002/11/29
125 хиляди подкупа са дадени през октомври, отчетоха вчера експертите от "Витоша рисърч". Преди половин година бяха 100 000 на месец. А по времето на Костов - 250 000.
Като бройка - два пъти по-малко. Но проучването показва и друго - хората все повече говорят, че във висшите етажи на властта е плъзнала заразата на корупцията.
Когато учените глави предупреждаваха Костов, че корупцията по висшите му етажи ще ги смъкне в мазето,
той си говореше с теменужките.
Сините си останаха с приказките и две-три даскалчета, спипани с белязани банкноти.
Затова в края на Костовия мандат обществото бе убедено, че управлението му е подгизнало от десетпроцентки. Симеон трябваше просто да обещае, че идва ново време, морал и почтеност, за да тръгне ла-вината от бюлетини.
Днес обаче доверието в новата почтеност се топи като ланшен сняг, а управляващите бавно, но сигурно влизат в Костовите коловози на непукизма. Сякаш за да потвърдят нарастващото убеждение сред електората, че в новите мехове на властта си е все същото прокиснало вино.
Управляващите продължават да се държат като току-що спечелили изборите. И да си вярват, че приказките за корупция не се отнасят за тях. На всичко отгоре сега обществото е много по-чувствително, защото обещанията за почтеност бяха твърде големи.
Когато някой толкова ти е размахвал гредата на почтеността по изборно време, сега и сламката на подкупа го дразни ужасно.
А промяна няма или поне не се усеща. Например митничарите в уж здравата хватка на "Краун ейджънтс" си остават масово подвластни на рушвета.
Хората са убедени, че корупцията все така се шири сред съдии, прокурори, адвокати, полицаи, данъчни, следователи, депутати, лекари и политически лидери, които заемат следващите места в класацията.
Адвокатите се оказват най-напористи рушветополучатели, показват данните на изследването.
Макар и включени за първи път в класацията на най-вземащите, те повеждат убедително пред полицаите, лекарите и митничарите.
За първи път като искащи подкупи са наблюдавани и журналистите. Те обаче са на предпоследно място в класацията, като по-малко от тях искат само служителите и преподавателите в университетите.
Проучването отчита значително повишение на корупционен натиск през 2002 г. от страна на прокурори, съдии и други представители на съдебната система. В този смисъл промените там, за които изпълнителната и законодателната власт напъват, са похвални. Резултат обаче още няма.
Като цяло напоследък корупцията е по-малко значима за обществото, в сравнение с предишни месеци, сочат данните от проучването.
Тя е на четвърто място след проблемите, определяни от хората като най-големи: безработица, ниски доходи, бедност.
Това обаче не означава, че рушветчийството отмира, уточняват социолозите. По-скоро безработицата, бедността и ниският стандарт са по-значими за хората. И на техен фон "олекването" на корупцията трудно може да се обясни като резултат от действително спадане на корупционните нива. По-скоро корупцията все повече се възприема като нещо нормално.
Оттам идва и крайният извод: корупцията постепенно възвръща устойчивите си нива от времето на Иван Костов, след периода на големи надежди и високи очаквания за ограничаване на рушветите, свързани с правителството на Симеон Сакскобургготски.
Изводът на социолозите е, че властта трябва да измисли нови хватки, да включи нови механизми в борбата с корупцията. Инак избирателят за пореден път ще прати висшите етажи в мазето.
Автор: СТАНИМИР ВЪГЛЕНОВ