Обществени поръчки ли? Та това е цял милиард
(24 часа) - 2004/3/5
Група депутати се опитват да отбият обществените поръчки от търговете, за да кривнат през стоковата борса. Мотивите са благородни - прозрачност на сделките. Пък и какво по-пазарно от борсите?
Бдителни експерти веднага дадоха твърд отпор.
Със сигурност и двете страни имат нещо наум. Става дума за много апетитна хапка -1 милиард лева годишно (по изчисления на "Коалиция 2000")!
Обществените поръчки са основен канал за прехвърляне на суми от държавата към частници. Гигантско преразпределение на средства, което поражда вълчи апетити.
През 2002 г. покрай поръчките са раздадени подкупи за 15 милиона лева (по най-скромни оценки).
Нищо чудно, че анкетирани бизнесмени класират поръчките в челото на класацията на източниците на корупция.
При това всяка втора участвала в търг фирма признава, че дава подкупи за получаването на всяка втора поръчка.
Нищо чудно, че законът за обществените поръчки за сравнително краткия си живот - 7 г., претърпя големи промени. Веднъж е отменян и два пъти променян. Сега се иска нов ремонт.
Завоят през стоковата борса като нищо ще отвори още една вратичка за заобикаляне на честните правила и лоялната конкуренция.
Първо, тази борса е място за търгуване на точно определени стоки, не на кинкалерия. Защо ли искат там да се продават всякакви стокови артикули (може и танкове). Сигурно защото комисионите са регламентирани за борсовия посредник. Пък и "спечелването" на обществената поръчка може да се уговори предварително с възложителя.
Не че в сегашната процедураняма отворени вратички за заобикаляне на честния търг. Ето най-използваните в момента:
1. Завесата "национална сигурност". При този вид поръчка преценката дали тя е свързана със сигурността на страната се прави от самия възложител.
Пример: купуването на компютърна техника за Генералния щаб на Българската армия през октомври 2001 г. Процедурата бе засекретена, въпреки че компютрите не са секретна техника. (Всички примери са от доклади на експерти от "Коалиция 2000".)
Или прочутият казус с договора на "Краун ейджънтс" за митниците. Когато се подготвяше, изтъкнаха аргумента, че се засягат елементи на националната сигурност".
Вярно е, че този договор има за предмет митнически услуги, които не са визирани в нито една от разпоредбите на закона за обществените поръчки. От друга страна, в предмета на договора са включени услуги като управление на митническата администрация и надзор върху нея, въвеждане на софтуер, създаване на система за вътрешен одит. Някои от тези услуги се намират под режима на закона за поръчките.
2. Непарични вноски. Необходимото оборудване например се внася като непарична вноска в капитала на дружеството. Пример -покупката на оборудването за изграждането на мрежата на втория джиесем оператор у нас. Това стана преди от обхвата на закона да бъдат изключени мобилните оператори.
3. Зле подготвени задания.
В закона пише, че документацията за участие в откритата процедура трябва да съдържа всички необходими данни, указания и изисквания за подготовка на предложението. Но ето, в началото на 2001 г. Министерството на финансите обявява обществена поръчка. Поради неясно формулираните изисквания не се явяват кандидати.
Е, щом няма, възложителят преминава към процедура на пряко договаряне. И тогава сключва 3-годишен договор за над 42 милиона лева с "правилната" фирма.
Пак през 2001 г. Министерството на правосъдието обявява търг за доставка и инсталиране на компютърна техника. После някои от фирмите, които кандидатстват, са отстранени. Причината - не са представили данъчна декларация, заверена от данъчна служба. Приложили са копия от данъчната декларация. Те обаче не били заверени. Никъде обаче не е било упоменато това изискване.
В случая може да се подозира, че за него е можел да се сети само кандидат, установил "неформални" отношения с комисията.
4. "Спешен ремонт". През последните години спешните ремонти без търг се превърнаха в нормална практика за някои общини. Ремонтът се възлага неправомерно на общински фирми, т.е. на близки до местната власт. Да добавим и факта, че критериите за оценка на предложенията на кандидатите за изпълнители на обществената поръчка са два:
1. Най-ниско предложена цена;
2. Икономически най-изгодно предложение.
Е, винаги има начин "правилното" предложение да бъде представено като най-изгодно, нищо, че не е на най-ниска цена.
И в някакакъв смисъл то си е изгодно. Но не за държавния интерес.


Автор: Петкан Илиев

Go back BG Online