Ще изгори ли бушон нависоко
(24 часа) - 2007/5/4
Правителството разчита на известна сговорчивост от Брюксел в случай на фатален корупционен скандал, а такъв сякаш е в ход

Наскоро в интервю за "24 часа" Огнян Шентов предпазливо формулира очакването си, че след приемането на България в ЕС може да бъде издадена европейска заповед за арест на поне един ключов престъпник в страната.
Службата на ЕС за борба срещу измамите ОЛАФ положително не стои със скръстени ръце в момента, когато се очакват резултатите от поредния мониторинг за корупцията и престъпността в България. От неофициални източници ми е известно, че ОЛАФ трупа материали по темата, в които се появяват включително и имена от високите политически етажи в България. И предположението на Шентов, и сигналите от Брюксел, а и общото настроение в страната потвърждават една станала вече банална прогноза: единствено под натиска на ЕС може да се пробие поне първата дупка в политическия чадър над определени видове престъпност в България. Тъй че в момента
въпросът е не "дали", а "кога"
И, естествено, кой бушон точно ще изгърми.
Няма съмнение, че на политическо равнище българското правителство и Европейската комисия разговарят по въпроса. Този разговор с известна условност може да се сведе до следното: комисията настоява най-после да започне оперирането на гнила тъкан в управленските структури в София, а правителството повтаря, че това е и негов приоритет, но досега независимата съдебна система, уви, все още не разполага с достатъчно чист и доказуем случай.
Разбира се, както винаги в политиката, и двете страни премълчават по нещо съществено. Комисията - че с предпочитание търси бързо и ефектно разкритие, което да послужи най-вече като сигнал вътре в България, но и пред европейските правителства и избиратели, настроени все още много подозрително към двете нови членки. А кабинетът в София - че трудно може да даде зелена светлина за отстрелването на едър дивеч, без да изложи на опасност някого от своите и дори стабилността на коалицията.
Нищо чудно от тези политически игри накрая да излезе половинчат резултат и изкупителна жертва да се окаже я политик от сегашната опозиция, я човек от съдебната система, я някой от криминалните босове, който няма политическа протекция.
За съжаление подобна хипотеза е вероятна и по друга причина. Специално на тема корупция вътре в самия ЕС все още има доста сумрачни зони. Трайна болна тема е твърдението, че стотиците милиарди евро, които брюкселският бюджет отпуска за селскостопански субсидии, непрекъснато пораждат корупция.
Христоматийни са примерно маслиновите горички, за които определени региони и фермери се изхитряват да получават двойна субсидия: хем за отглеждането на маслини, хем за изкореняването им. Не случайно тъкмо селскостопанските субсидии са и най-голямата ябълка на раздора вътре в ЕС.
Пак не случайно границата между техните привърженици и техните противници с известна условност може да се прекара между северните и южните държави в Евросъюза
А нека не забравяме, че от двете страни на тази граница и политическите нрави са твърде различни. Онова, което е напълно в реда на нещата за страни като Италия или Гърция, е съвършено неприемливо в Дания или Финландия.
Ошштането между политика и икономика, размитите граници между публичен и частен живот, реактивните самолети, яхтите, ски ваканциите и обсъждането на важни политически или икономически въпроси в понякога доста неформална обстановка - всичко това е типично за Европейския юг, докато на север предизвиква недоумяващо повдигане на вежди.
Но доколкото общата политика на ЕС досега поне е заложница на консенсуса, тези различия по определение се замазват. Тоест конфликтите се заобикалят с компромиси, а" свободните" политически нрави в една или друга страна се омаловажават, за да не бъде застрашена стабилността на Евросъюза
Тъкмо по тази причина и настоящото българско правителство навярно разчита на известна сговорчивост от страна на Брюксел, в случай че се изправи пред фатален скандал. А през последните дни този скандал сякаш вече е в ход.
Слава Богу, освен политическото равнище, където нещата стават бавно, трудно и често пъти половинчато, в ЕС я има и ОЛАФ, доказала вече неколкократно удивителна устойчивост срещу политически натиск.
Разбира се, в момента трудно може да се каже с какво точно разполага ОЛАФ по казуса "България" и дали службата получава адекватна подкрепа от българските власти, включително и от съдебната система. Сигурно е обаче, че кипналият бульон от обвинения и контраобвинения, разменящи се в момента в София, няма просто да се изпари без последствия, както толкова пъти досега преди приемането на страната в ЕС.
Предстоят горещи седмици, а очевидно ще има и попарени. Така че нека да си припомним двата въпроса: Кога? И кой?


Автор: АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ

Go back BG Online