Чужди служби вземат на мушка "черните" цигари у нас
(24 часа) - 2010/4/27
Първите данни от цигарения пазар за съжаление потвърдиха очакванията. Прогнозите бяха, че планираните цигарени приходи от приблизително 2 млрд. лв. през 2010 г., или 200 млн. лева повече от 2009 г., няма да се съберат. Въпросът е с колко по-малко ще бъдат те в бюджета.
През първите месеци на годината новите цени на цигарите, съответно продажбите на новите бандероли, все още не са оказали реалното си влияние. В момента приходите от тютюневите продукти са като през 2009 г., или около 475 млн. лева (2,9 млн. лв. повече от 2009 г.).
Според данни на агенция "Митници" обаче купените цигари в натура са с 28,3% по-малко от същия период на 2009 г. С други думи, или с 30% по-малко се пуши в страната, или черният пазар се е увеличил с 30%.
Кое е вярно? Според различни международни проучвания при увеличаване на цените на цигарите с 10% средният спад на употребата е между 2 и 5%. При планирания среден ръст на цените в България от 40% би могло да се очакват от 8% до 20% свиване. Разбира се, когато се премине от легални скъпи цигари към цигари на черно, увеличението на цената не е толкова рязко.
Тук обаче не бива да забравяме, че и контрабандните цигари поскъпват след подобен ръст на акциза с поне 20-30%. Последицата е, че независимо от пика или спада на черния пазар според данните на мултинационалните цигарени компании в България потреблението е спаднало от 24-25 млрд. къса (1 цигара = 1 един къс) през 2001 г. (преди първото голямо увеличение на акциза) до 17-18 млрд. къса. Факторите за това са поне два. Първо - демографски, всяка година населението намалява с повече от 42 хиляди човека и към това свиване трябва да добавим емиграцията. С други думи, ако сравняваме употребата с началото на века, трябва да махнем 600-700 хиляди човека или поне 300-350 хиляди пушачи. Второ, данните от маркетинговите проучвания показват, че имаме увеличаване на броя на непушачите с поне 10% за 10 години, а също така и спад на количеството цигари, които пуши средният пушач.
Връщайки се към приходите от цигарите, трябва да кажем, че за съжаление не ограниченото потребление е решаващият фактор. Постоянният ръст на акциза направи черния тютюн едно от най-доходните занимания на организираната престъпност.
При производствена цена на кутия цигари от 20 до 40 ст. и цена на българския легален пазар през 2010 г. между 4,50 и 5,50 лева печалбата е сравнима с тази на кокаина и хероина. При това рискът е минимален.
Ако мулето или дилърът на наркотици бъде хванато, то може да лежи в затвора между 5 и 15 г. Ако продавачът на цигари бъде хванат с нормалната доза цигари (2-10 стека), то по закон те просто се конфискуват и се плаща глоба.
Последицата е, че според Euromonitor International през 2007 г. така нареченият DNP пазар (Duty Non Paid), т.е. цигари с неплатени данъци и акцизи, в България е бил 11,5%, а през есента на 2009 г. е достигнал между 25 и 29%. Прогнозите са, че през 2010 г. черните продажби ще са между 35 и 45% от общия пазар. Това означава, че при 2,5 млрд. лева годишни продажби около 700-800 млн. лева (при консервативна оценка) ще бъдат разпределени сред участниците.
Тук не бива да си представяме впечатляващата картина как 3-4 криминални босове си раздават по неколкостотин милиона. В реалността всички от горе до долу трябва да получат по нещо. От ромчето от кварталния пазар до диспечера с контейнерите.
В настоящия момент може да се опишат няколко схеми. Безспорно най-масовата е тази по западната граница. Това, което се случва в момента, прилича на масовостта от югоембаргото. Мизерията на кризата и отворилата се възможност за препитание повтарят балканската история, сменяйки посоката на трафика. Тя започва от измъчения български пушач, който ще плати по 20-30 ст. по-малко от кутия с български бандероли, минава през продавача в кварталното магазинче и "мулето доставчик", които ще вземат своите стотинки, и ще се стигне накрая до сръбската и македонската държава, които ще получат пълния си акциз. Вероятно съществуват стотици малки организации, които използват златния цигарен дъжд, но не бива да пропускаме и по-големите криминални структури, които, освен че организират преминаването през граница, осигуряват и защитата от полиция и граничари. Основната контрабанда отдавна не е през граничните пунктове, а през "зелена граница" и за това български, сръбски и македонски граничари получават своето. Разновидност на сръбско-македонската схема са украинските цигари, влизащи по Дунав и Черно море, и цигарите от безмитните магазини на Турция.
При втория тип схеми обаче вече не може да има спонтанност. Тук се изискват много организация и капитал. Доказателство бе заловеният контейнер във Варна. За да се случи подобна операция, трябва да се платят първо сериозни пари за цигарите в контейнера. Дори да са китайски фалшификат, те струват поне 200 хиляди. След това трябва да се организира стока маскировка от Китай, да се плати докарването на този контейнер от китайско пристанище, да се претовари в турското пристанище в Мерсин, след това да се разтовари във Варна, да се разпредели някъде в страната на малки пратки и накрая да се продаде. Ако последната част от операцията може да се свърши от всеки полуграмотен, предходните изискват контакти, знания и пари и най-вече сериозна конспирация.
Историята с "варненския контейнер" повдигна въпроса за още по-тежка конспирация. Причината бе, че цигарите вътре бяха на най-продаваната марка цигари в България - "Виктори". Според ръководството на фабриката това е фалшификат, но според експерти от митницата пробата от германска лаборатория ще покаже.
Евентуална фалшификация поставя много въпроси за това защо на някого му трябва да прави български цигари някъде в Китай, при положение че има много известни световни марки, които лесно ще се продадат на българския пазар. Съмненията се подхранват от факта, че "Булгартабак" рязко е увеличил износа си за страни, където никой не може да намери кутия цигари поне за мостра. Случващото се с цигарените контейнери и "Булгартабак" кара както български експерти, така и чужди да смятат, че в България влиятелни криминално-икономически структури се опитват да завземат пазара на цигари. За да се случи това, целта е бърза приватизация на "Булгартабак", като двете фабрики попаднат в техни ръце. За целта е необходимо пазарният дял в страната на държавния холдинг да спадне достатъчно, за да изглежда безперспективен за мултинационалните цигарени компании. Подобен опит пък предизвиква специален интерес от тези компании. В случаите, където има данни за транснационална организирана престъпност (контейнери от другия край на света са точно това) с опит за политическо влияние, те ще потърсят помощ от своите държави и специални служби. Компаниите не могат да си позволят да загубят голям акцизен пазар в страна от ЕС. Предстои война, която при всички положения ще бъде загубена от българския бюджет.
Автор: Тихомир Безлов