Приватизацията на агентите
(24 часа) - 2010/3/4
Как стават нещата в развитите държави, в които има реален контрол върху службите за сигурност.
Например известни са случаи, в които агенти на ЦРУ извършват операция, в която се облагодетелстват. Разкриват ги. Губят работа, но си осигуряват добра "пенсия".
Скандал и парламентарно разследване в Холандия - полицията осигурила на свои агенти в наркомафията сериозно присъствие на пазара на кокаин в страната. Става ясно, че агентът е създал най-мощната наркомрежа в страната. Това води до тежки сътресения в системата, големи промени в начина, по който се контролират операциите, правомощията на агентите и на тези, които планират и осъществяват операции.
У нас МВР съобщи резултатите от проверка, от която се оказа, че две известни имена от подземния свят са били тайни агенти. Забележете, до 1992 г. И двамата вече не са живи.
Големият проблем е моделът: този е агент, този е полезен, с този правим еди-каква си операция. Така, изглежда, са покривани с години хора, които всъщност бяха станали толкова публични, че медиите всеки ден ги показваха.
Тежко наследство
По брой агенти на ДС до 1990 г. сме били на челно място. У нас 2-ма-3-ма агенти на 100, в Румъния - 7 на 100, в бившата ГДР - 12 на 100.
Заедно с офицерите си различните информатори създадоха една особена "класа" на прехода. Те имат солидарност и зависимост един от друг. Според някои изследователи тя икономически и политически е била дори по-влиятелна от комунистическата стопанска и партийна номенклатура.
Тази класа дори предизвикваше периодични кризи - дали около приватизация, дали около стари и нови партии...
"Новите" агенти
Дискусионно е доколко криминални босове са били "създавани". По-скоро те сами са се създали. Те са хора, които имат явно способностите да създават структури - криминални или легални. Друг е въпросът доколко им е помагано. Старите мрежи започват да се използват, за да получат конкурентно предимство - за приватизация, за инвестиция, за политическа кауза.
Така нови криминални лидери изведнъж се оказват в благоприятна позиция, защото информацията от тях води до големи предимства на този началник на полицейска структура, който има достъп до нея. Спомням си интервю преди години, в което силови застрахователи обясняваха колко плащат на полицейски директор - примерно 2000 марки за намерена кола, при задържане на границата; а тогава заплатата на един висш полицай е 200 марки.
Или да кажем изчезне кола на някой политик или негов роднина. Ако полицейският началник не намери колата, му отхвърча главата.
Тогава контактът с тези структури е изключително полезен за полицая, той получава услуга, за която е задължен.
Какво дава в замяна? Първо - изпреварваща информация - това са тези полицейски операции, когато нароченият за арест е предупреден. Второ, прословутият чадър, което на обикновен език означава, че обявяваш за разследван - това е мой агент, много ценен, не го пипайте. Той е добър човек, който работи за държавата. И от един момент нататък не е ясно кой на кого е агент.
Защото полицейският шеф знае, че утре може да го уволнят, докато местният криминален бос вече е влиятелен местен бизнесмен и е приятел с всеки следващ, който е на власт. И ще получи добра работа при него. Разбира се - не директно, в някоя от безбройните свързани фирми.
Това води до една постоянна сервилност, която може да се види извън София; в столицата пък виждаме около известни "добре облечени бизнесмени" цял шлейф от бивши и настоящи полицаи, къде секретни, къде явни.
Как да се сложи границата
Основно правило е да се води документация, където да е ясно кой за кауво се е среънал, какво е получил, какво е дал. У нас масовият случай е "да не се пише".По света системата е много стриктна. Всяка среща, всяка операция, всичко се документира, защото това гарантира на този, който го извършва, че няма утре да му кажат: "Ти не си свърши работата." И, второ, гарантира на хората, които работят за него, че няма да бъдат предадени.
При нас се получава така, че агентурата е лична. Като те махнат, си тръгваш с нея, като те назначат, идваш с нея.
Твоят капитал е "картотеката в главата ти". Това е своеобразна приватизация, подобно на тази, която стана с всички останали активи на държавата. Ако не напишеш нищо за някого или напишеш неща, които умишлено не вършат работа, последицата е, че този човек е "твой". И всекидневният полицейски разговор е "Той е мой агент" "Можеш ли да ме свържеш с твоя агент".
Нищо чудно, че големите частни компании, включително чуждите, започват да търсят хора с тези "картотеки".


Автор: Тихомир Безлов

Go back BG Online