На полицията й трябва Серпико*
(24 часа) - 2010/2/4
Aрестуван бе първият полицай, който е помагал на Наглите. Срещу четирицифрена сума той изкарал от затвора един от бандата. Издействал му лек затворнически режим и така в свободното си време Прасето пазел жертви на бандата за отвличания.
Конкретният случай е специфичен, защото е свързан с охраната на затворите. Огромна тема - това се води за едно от най-силно заразените места в цялата правоохранителна система. Има случаи, при които човек, който би трябвало да е в затвора, прави тежък скандал, убива някого или бива отвлечен... Тоест не просто му се осигурява комфорт, като му внася телевизор или му се води проститутка. А му се осигурява алиби - нали се предполага, че този човек е в затвора и следователно няма как да е извършил престъпление.
Има редица абсурдно звучащи примери. Например - хора, които би трябвало да са на строг режим в етапа на следствието, изведнъж се оказват на среща с адвоката си в кафене и "загубват" важно листче.
Един задържан - известна фигура, се оплакваше от германския затвор, че докато бил там, нямал никаква идея за новините - изолацията му е била пълна, както поначал о е в нормалния свят. А тук затворниците имат такъв израз: и самолетоносач можем да си внесем в затвора, но не ни трябва, понеже си нямаме море.
За съжаление не можем да се справим с този проблем дори когато става дума за ВИП персони, от свидетелстването пред съда на които зависят тежки процеси. От изолацията им зависи и да нямат възможност да управляват криминалната си мрежа.
Всъщност типична картина за Третия свят. Примерно в Бразилия в момента, в който се опитаха да изолират босовете, като ги пратят в по-строго охранявани затвори, последва буквално улична война.
Дори в САЩ не са решили напълно този проблем - там особено лидерите на афроамериканските и латиноамериканските братства продължават да ръководят хиляди хора от затворите.
Вторият въпрос около "наглия" полицай е колко здрава е връзката на бандити с полицията.
Има няколко десетки примера в последните години, но да не правим на тяхна основа обобщения. Научили сме за тях само защото са станали публично известни, примерно покрай започнал тежък политически скандал. Заради него излиза, че примерно директор на важна полицейска структура е работил с една от големите криминални организации.
За да се ограничи срастването на полицията с престъпността, обикновено се създават много силни вътрешни отдели за сигурност. В страни, където проблемът за симбиоза с организираната престъпност е повече или по-малко решен - като САЩ и Великобритания, има емблематични случаи. Всеки е чувал за Серпико.
Та в тези страни въпросните вътрешни отдели са с огромни пълномощия, които в дълъг период - 2-3 десетилетия - се борят с корупцията.
Полицаи от тези държави споделят за тежък проблем - най-тежко се работи по високите етажи на полицията. Те обикновено са заети от полицаи с дълъг стаж и голям опит с разузнавателните инструменти, които много добре се пазят и отлично знаят кое може да се докаже и кое не. Но пък ако си затваряш очите за високите етажи, демотивираш всички. Като имаш голям началник, за когото се знае, че е "пробит", "заразен", какво става надолу? А нерядко се оказва, че този началник е част от структура, симетрична на тази на организираната престъпност.
Има си йерархия - големи полицейски началници контактуват с големи престъпни босове, полицаи от улицата - с улични бандити.
В последните 1-2 г. има опити структури за вътрешна сигурност да се изградят и в нашата полиция. Има планове, заделят се хора, но не се отделят ресурси - финансови, технологични, човешки. А трябва хората да бъдат задържани, образовани, тренирани.
Пък и как завършиха случаите с няколкото големи разкрития. Никак, защото не може да бъдат повдигнати и доказани обвинения. Както се случи с един оперативен работник, разкрит във връзка с пране на пари.
Основният проблем е системен - за да има ефективност, трябва всички части от системата да работят добре дори на най-високо ниво. Не може в полуразпаднала се държава да има добри разследващи, добра прокуратура, добър съд. Всичко е взаимозависимо.
Какво да се прави? Трябват изключителни усилия за развитието на тези отдели за вътрешна сигурност. Да им се дадат пълномощия като в англосаксонския модел. Там имат доста широк инструментариум - собствени агентурни мрежи, включително системи за сигнали вътре в полицията. Колкото до ниските заплати в системата, не са те основната причина някой полицай да работи за бандити. И в частния сектор има ниски заплати, но той намира ефективни начини да се бори срещу вътрешната си корупция.


*Франк Серпико е полицай от управлението на Ню Йорк, който става известен през 1971 г. като първия полицай, свидетелствал срещу корупция в полицията. Сидни Лъмет направи филм с Ал Пачино в ролята на Серпико.


Автор: Тихомир Безлов

Go back BG Online