Конфликтът на интереси или как се източват пари
(24 часа) - 2009/6/28
ЗАКОНЪТ срещу конфликти на интереси беше приет през есента на миналата година. И получи одобрение и подкрепа от свои и от опозиция, от гражданското общество и евроатлантическите ни партньори.

Но девет месеца след приемането му няма нито един санкциониран висш държавен служител .То е защото няма политическа воля за бързото му прилагане.

Някои високопоставени служители напуснаха управителните съвети в неправителствени организации, но пратиха там съветниците и секретарите си. Други шефове само подадоха заявления, които ще изтеглят след изборите и ще си имат гарантирано работно място. Обществените поръчки особено в общините към фирми с "наши момчета и момичета" вървят с пълна пара. А депутати дори участваха в гласувания по промените в закона в условия на конфликт на интереси.

Съществена пречка, която новото правителство и парламент трябва да преодолят, е свързана с оповестевянето на декларациите. В момента под предлог, че съдържат лични данни, те на практика не са публични. Така се ограничава възможността на хора извън комисиите да правят доброволни проверки и да ги сезират при нарушения. Самите комисии, особено инспекторатът към МС, няма административния капацитет да направи тези проверки, а и вероятно и няма смелост да излезе с констатации за нарушения на високопоставени служители. След изборите ще почнат да излизат нарушенията, но е важно да се гарантира, че инспекторатът прилага някаква система за оценка на риска и започва поверката с най-обществно значимите случаи или с най-голям риск за фиска или доброто управление.

Резултатите от първите проверки не трябва да чакат всички случаи, а да излизат наяве, и още преди довършването на административният процес по санкционирането им съответните виновници да загубят политическото доверие, да подадат оставки и т.н. На всички е известно, че един от зам.-шефовете на НАП е и едновременно общински съветник, което не е разрешено по закон, и получава доход за това, без да има право по закона за НАП, но никой не е поискал оставка.

Законът не предвижда механизъм за отстраняване на депутат или общински съветник от гласуване на закон или решение, от което той би имал частен интерес. Това означава, че освен съдебния контрол, партиите трябва да поемат политическата отговорност да санкционират депутатите и и съветниците си, ако не спазват закона.

В парламента има още едно усложнение заради гласуването с чужди карти. Депутат, който се намира в конфликт на интереси с приемането на закон може и да не гласува с неговата карта, но да гласува с 5 други за своя частен интерес. За подобряване на прозрачността и отговорността в нормотворческата дейност на депутати и общински съветници трябва да се приеме и специален закон за лобизма, защото не са редки случаите в които се "купуват" определени регламентации.

Проблемът с конфликтите на интереси в местната власт обаче е по-костелив. Ако е вярно, казаното от една депутатка в ефира на национална телевизия, че "по места" всички хора очакват парите харчени от общините да идат в местни фирми, сме обречени. По време на прехода се установи консенсусен модел на монополи или олигополи, които се специализираха в обществените поръчки, не се конкурират на външни пазари и привличат на работа роднини на хората във властта или самите управляващи след като напуснат поста си.

Разбиването на този модел изисква не само преструктуриране на бизнеса, но и промяна на обществените нагласи. В много сфери просто липсва ефективна конкуренция. Изискванията за участие в обществени поръчки са хаотични. Често се отварят безумно широко, за да може влезе на пазара чисто нова фирма, която е свързана с властта, без никакъв опит в съответният бизнес (да речем строителство), че и без технически ресурс.

Докато в други случаи се ограничават условията така, че само един кандидат да може да участва. Практиката да се допуска само по един кандидат до състезание, а останалите да се дискфалифицират по технически причини, е сигурен белег за корупция и конфликти на интерси.

Специфичният български модел толерира неефективните фирми. Вероятно сме на първо място в ЕС по инвестирани пари от държавата в уеб сайтове, чиято неефективност е очевидна. Подобно е положението с поръчки в енергетиката. И тъй като проверките при обществените поръчки са само по законосъобразност, а не по целесъобразност, това е механизъм за източване, който няма спиране.



Автор: ТОДОР ЯЛЪМОВ

Go back BG Online