Купихме си скъпи агенти, но не ги изцедихме
(24 часа) - 2009/11/11
След като министърът на финансите Симеон Дянков разсекрети първите два договора с "Краун ейджънтс", последва традиционното втрещяване, че бедната ни страна е похарчила отново огромни пари - 65 милиона лева, при това, както винаги, без особена полза.
Всъщност случаят с "Агентите на короната" повдига много по-сериозния общ въпрос - за чужденците консултанти, за съветниците и вносната администрация. И в този общ въпрос трябва да си отговорим защо са ни чужденците.

Първият възможен отговор е недоверието в самите нас. Смятаме се за корумпирани, по-необразовани, некомпетентни. Не е ясно откога датира една от националните ни илюзии, че отвън ще ни оправят. Това е още от времето на дядо Иван, минавайки през Германия като съюзник при двете войни, големия брат Съветския съюз и стигайки до МВФ и консултантските фирми по приватизацията. Най-последната версия на този рефрен с чужденците, които ще решат проблема, е примерно проектът "Нула" на Гамизов или внесените от ЕС съветници на Станишев за европрограмите и т.н.
Така стигаме до връзката между парите, които плащаме, и резултатите, които сме получили срещу това. Основният ни проблем послучая с "Краун ейджънтс" е, че ние се опитваме да правим с чужденците същото, което правим с нас самите. Ако затвориш този консултант в една стая и го караш да прави някакви презентации, евентуално може да имаш и добри презентации. Но дотук. Друг е въпросът и какви консултанти наемаш - дали те са светли, режещи умове, или пък са пенсионери и скатаващи се чиновници.
Ако голямата чужда консултантска фирма вижда, че договорът й е сигурен, че нейната печалба е безпроблемна, дори и да разполага с умни хора, които естествено са скъпи, тя няма да ги прати. В резултат се нагледахме на типичната картина с безполезни бюрократи от чужбина, бродещи по коридори, приеми, коктейли и конференции.

Ако някой си мисли, че България е безнадеждно сбъркана страна, ще сгреши. За последните 20 години съм свидетел на български фирми, включително малки частни, които проучват с месеци, рискуват и наемат консултанти, харчейки непосилни пари. Но изстискват от тях всеки платен цент и така наистина превръщат хаотичните дейности в ефективни.
Но да се върнем на "Агентите". Помня, че когато дойдоха, в началото настана особена паника сред контрабандисти и играчи в митницата.
Особено като тръгна слухът, че агентите ще вземат процент от приходите, които успеят да докарат. И тогава се нададоха страхотни писъци, че си губим суверенитета, ако им дадем митницата на концесия и това ще доведе до много тежки последици за страната. Ще имат достъп до търговските ни тайни, ще ни превърнат в страна от Третия свят.
Днес може да си припомним десетки, може би стотици такива големи скъпи договори с банки, одитори, високопоставени бивши държавни чиновници. Специфичното за договорите на "Агентите", за които става дума, е, че те продължиха много дълго и то в една много рискова зона. Покрай дебата за идването на "Краун ейджънтс" може да си припомним, че имаше вариант те да се ангажират какви приходи ще идват от митниците, но при условие, че получат изпълнителни права. Явно ние сме избрали да не им ги дадем. Много хора - в митниците, а и сред политиците, които в края на 2001 г. не знаеха какво точно могат да загубят, силно се противопоставиха срещу по-големите правомощия на агентите. След това всички се успокоиха, като видяха, че ги затвориха в 2-3 стаи и ги оставиха да пишат обширни доклади.
Така че въпросът с консултанта, съветника от чужбина опира до това искаш ли да го ползваш и какво точно ще ползваш. Това е ясно още докато се пише договорът. А в договора с "Агентите" ние никъде не сме заложили критерии как ще ги оценяваме - кога ще решим, че те са ефективни. Да не забравяме, че всяка частна компания иска да направи минималното срещу максимална печалба.
Разбира се, не по-маловажен е въпросът можеш ли да ползваш това, което си си купил. Когато нямаш експертиза и качествен човешки материал, естествено е да се опиташ да го внесеш, но все пак трябва да има още някой, който да работи с него освен преводачките.
Ще попитате: защо тогава сме ги извикали - за да им подарим тези 65 милиона лева ли?
Моята хипотеза е: хората, тръгнали да правят този проект, са търсели някаква външна възможност да решат проблема с тежко заразения терен на митниците.
Естествено, съществува и другата хипотеза - да дадеш малко пари на приятелите от Англия. Но ако сме добронамерени, приемаме, че са наети, защото разбират от тази работа и не са "заразени". А това, че си разбират от работата, е безспорно, защото са голяма компания, която работи от Филипините и Пакистан до Британия и консултира най-големите европейски данъчни и митнически структури. Така че проблемът не е в тяхната компетентност и ефективност, а в това какво точно се е случило с нашата среда и с нашите условия.


Затова трябва да прочетем докрай тази страница от историята с договорите с "Краун ейджънтс", която въпреки внимателно написаните правомощия направи така, че да се случат и конкретни неща - създадени мобилни групи, софтуерни решения за оценка на риска.
И много митнически слухове и легенди, описани скрупульозно в редовните доклади. Ако не са ги изгубили, може да ги четат историците...
И още нещо за чужденците. Най-простият пример е, че когато националният ти обор все пада, си внасяш. Накрая, ако не световен шампион, поне бронз вземаш.
Чужденците масово са ги внасяли всички велики успели нации. От САЩ до Япония, Корея и сега Китай.
Затова основният проблем е не че сме наели "Агентите", а какво сме се договорили с тях. Защото имаше периоди, в които буквално не им даваха да излизат от стаите.


Автор: Тихомир Безлов

Go back BG Online