"Средни" олигарси, под тях - силни фамилии
(24 часа) - 2009/1/30
3-4 семейства контролират бизнеса на цял град

Една от основните критики на ЕК към България е, че присъдите над организираната престъпност се броят на пръстите на едната ръка. Коренът на тази неефективност е в начина, по който преди 19 г. конституцията направи съдебната власт независима... от обществото На практика с организираната престъпност се занимават полицията и съответните специални служби. Следващата стъпка се прехвърля към следствието, а то е напълно независима структура, ръководена от собствени интереси и логика. В момента, в който се стигне до завършено дело, то попада в прокуратурата, където също властват различни интереси, протекции и вътрешна логика.
Или с други думи: за да има ефективна присъда, чакаме тежката дума на три инстанции. Съответно минават години, никой не е виновен, защото просто някой не си е свършил работата. Едната институция нарича другата корумпирана, другата казва за третата, че е некомпетентна, и т. н.
Друг проблем са следствието, прокуратурата и съдът. Регулира ги Висшият съдебен съвет. Независимо че част от него се избираше от политиците, а друга - от магистратите, в крайна сметка защитаваше единствено интересите на самите магистрати. Вероятно заради това за 19 г. у нас няма осъден магистрат Другият проблем - в момента имаме уникална структура на закона - вие не можете да осъдите някого само по СРС-та, нито с анонимен свидетел, нито със свидетелства на агент.
Основният проблем на този тип ограничения е, че те защитават пазара на адвокатите. Разбира се, най-добрите магистрати са извън системата просто защото качествените професионалисти са скъпи и съответно бизнесът, вкл. и криминалният, ги купуват.
Не по-малко интересна е и темата за българските олигарси. Заслужава си да направим няколко уточнения: 1. Те не са сравними с руските, защото в Русия държавата защитава своите олигарси с ясната идеология, че така ги вкарва в световния икономически елит.
2. В българския случай държавата не може да защити местните олигархични предприемачи, защото големите мултинационал-ни корпорации нямат проблем да влязат на българския вътрешен пазар.
3. Това обаче не променя най-важната характеристика на олигархичния тип предприемачи - те получават общественото богатство чрез политиците и държавата. Затова, въпреки че нямаме свръхбогати личности и свръхголеми национални компании, няколко десетки наши "средни" олигарси се възползват от различни ниши на пазара. Например когато пазарът с недвижими имоти попадна в криза, всички се съгласиха да наложат вето на за-менките - просто този пазар вече не беше нужен, защото го нямаше.
Често коментиран пример от медиите са местните феодали. Много са примерите за това как едно, две или повече семейства контролират бизнеса на цял град. Има и села, в които семейство с магазин е поставило под контрол цялото население чрез заеми и задължения.
В такова населено място никой не може да влезе да продава просто защото всички са длъжници на "властващото семейство".


Автор: ТИХОМИР БЕЗЛОВ

Go back BG Online