Защо политиците толкова се боя
(24 часа) - 2008/9/29
ДАНС има проблем. Да не се превърне в Гестапо

ПОДСЛУШВАНЕТО на личния ни разговор предизвика разбираемо чувство за накърнено пространство, унижение и дори ярост у потърпевшите. Използването на държавната машина като инструмент за това предизвиква нещо повече - усещането за безсилие и безпомощност.
Обикновените хора обаче почти не се интересуват от заплахата да бъдат подслушвани. Съвсем друга е ситуацията при криминални лица, политици или хора по някакъв начин докосващи се до властта - депутати, министри, бизнесмени, зависещи от властта. При тях наистина параноята е постоянно състояние.
Когато стане дума за Специалните разузнавателни средства (СРС), се появява усещането, че група от управляващите политически елити съвсем съзнателно предизвикват скандали, за да блокират системата. Никой не анализира колко и за какво са ползвани тези 94 милиона лева за подслушване. Между другото, това е сумата за две години, предполагам, че 47 милиона са изглеждали малко за хората, желаещи да предизвикат внимание. Друго е да "кажеш 100 милиона за слухтене".
Основание за някакви политически сметки ни дава и начинът, по който бяха поискани справки за броя на разрешени СРС-та. Прави впечатление, че те са за 15-те месеца - от януари 2007 г. до март 2008 г. Но никой не казва какво е ста-
нало след този период. Много по-интересно е какво се е случило от март досега - колко са подслушванията. Според предварителни данни в пъти е спаднал броят им в МВР. Но не е ясно колко подслушвания са искали от ДАНС.
Има и други интересни индикатори - какъв е процентът на отхвърлените подслушвания. Според редовите полицаи съдиите рядко им отказват подслушвания за тежки престъпления - убийства, изнасилвания, грабежи и пр. Ако разделим 7892 искания за подслушване за 15 месеца, това прави 526 на месец, което за нивото на криминална активност в
България изглежда като нормално. Нивото на ефективността от използваните СРС-та бе обявено за 12% и изглежда също дори твърде високо (зависи от това кой го смята), ако го сравним с 2000 г., когато е било 2%.
Много по-интересният въпрос е защо група политици с такава истеричност реагират на информацията, че са им проверявани разпечатките. Какво тайно може да има от списъка с разговори на един нормален човек? Моята хипотеза е, че се притеснява само онзи, който има проблемни контакти.
Какво означава ефективно да се работи срещу корупцията? Има някакъв елит,
които извършва масови корупционни действия и трябва да се работи срещу него. Няма как да го направите, ако не се разследва. Досега обикновено никой не смееше да докосва депутат заради имунитета му. В резултат се появи парадоксът криминални лидери, които искат да получат защита от разследващите, да се чуват и срещат с политици. Съответно службите преставаха да се занимават с подобни криминални авторитети заради нормалното чувство за самосъхранение.
Заслужава да се обърне внимание обаче и на един друг проблем. Събития, които се случиха през последните дни - пребиването на журналист, разследван от ДАНС, събирането на информация за телефонните разговори на група депутати (при това от управляващата коалиции), неясната роля на Алексей Петров - съветника на директора на ДАНС Петко Сертов, отстраняването от длъжност на Владимир Писанчев, шеф на отдел "Сигурност"в агенцията, и др., показат, че в ДАНС има проблем.
За първи път след 9 месеца хвалби и надежди към българското ФБР започна да се очертава и опасението, че това може да се окаже "българското Гестапо". Времето до парламентарните изборите ще покаже дали тясната група хора, които контролират тази свръх привилегирована мегаагенция, ще я превърнат в политическа полиция.


Автор: ТИХОМИР БЕЗЛОВ

Go back BG Online