Подкупите делят известни посредници и партиите
(24 часа) - 2006/3/22
320-370 млн. лв. са били отклонени чрез обществените поръчки през 2005 г., сочи доклад на Центъра за изследване на демокрацията.
Интересът ни към оценката на корупцията при обществените поръчки възникна през последните 2-3 години. Две са основните причини.
Първо, средствата, които държавата и общините изразходват по този начин рязко нараснаха. Второ, изследванията сред бизнеса, които "Витоша рисърч" прави на всеки 3 месеца, показаха, че нерегламентираните разходи (евфемизъм за корупционни плащания) за обществени поръчки са на първо място. Те изпреварват всички други известни нерегламентирани разходи -за данъчни, митници, трудови инспектори, полицаи и т.н. Оказа се, че обществените поръчки се превръщат в тема номер 1 за бизнеса и поради факта, че това ще е механизмът, чрез който ще се разпределят част от парите, идващи от еврофондовете.
Две основни суми се получиха в доклада ни. В единия случай става дума за 55 млн. лв., а в другия за 320-370 млн. лв.
Въпросните 55 млн. са за плащания, които бизнесът е направил за услуги към администрацията да се придвижат по-бързо документи, да не възникнат наказателни мерки и т.н. Това са преди всичко плащания, насочени към ниските, но многобройни нива.
За да се спечели една обществена поръчка както на централно, така и на местно равнище, много по-голямо значение имат политическите фактори. Там, където поръчката е за суми под минималните изисквания за обществена поръчка, в 70-80% от случаите има някакво директно договаряне с политически назначени лица от общинската или държавната институция. На средно ниво решенията се вземат от среден ешелон от управляващата партийна номенклатура. На най-високо равнище, където става дума за поръчки в рамките на милиони левове - военни технологии, инфраструктура, строителство, доставки и т.н., решенията се съгласуват (или се претендира, че се съгласуват) с ключови политики.
При оценката на общия размер на политическата корупция бяха взети различни фактори, но основното число е получено въз основа на средния размер на подкупа, който е 7,4% от стойността на договора според бизнеса При 3,1 млрд. лв. това са около 230 млн. лв. Като се имат предвид обаче плащанията, които бизнесът е правил към политическите формации през години като 2003 г. и 2005 г., които са се върнали след това като спечелени обществени поръчки, общата стойност достига 320-350 млн. лв. годишно. Тук не се вземат предвид по-сложни социални мрежи като клиентела, депутатски фирми, фирми на бивши служители, консултантски компании и пр.
Тези пари не са отишли само в партиите или директно у политиците. Много голяма роля имат високите етажи в администрацията - държавна и общинска (в големите общини), както и фигурата на посредника.
При големите поръчки (енергетика, инфраструктура, военна техника) например обикновено между голямата мултинационална компания и българските институции има няколко посредници. Те често са в остра конкуренция. Това са известни български имена, които поне 3-4 г. са отглеждали администрация в съответната институция. Посредникът си плаща, той ги мотивира и т.н. и съответно чуждата компания, която идва и се договаря с него, му изплаща процент.
Ако подкупът например е 10% от сумата на сделката (а понякога достига и до 30%), към половината от тези пари остават в посредника.
Другите пари са му разходите към политическите партии (винаги повече от една) и администрацията. Някои от посредниците са много известни лица, бизнес елит, едни от най-богатите хора в страната.
Подобна структура на политическата корупция не е типична само за нашата страна. Партиите и политическите елити са поставени в тази ситуация освен поради това, че сме демокрация, която тепърва се развива, а и защото са в ситуация на постоянен финансов натиск. Държавната субсидия в никакъв случай не може да стигне за издържането на една нормална партия в България, дори да прибавим членския внос и други доходи. Не можете да издържате нормален апарат, да привличате хора, да им предлагате някаква кариера, ако нямате сиви доходи.
Бизнесът по различен начин търси възможност да получи предимства в контрола на държавата, използвайки партиите. Добър механизъм в бъдеще ще бъде тази субсидия да е достатъчно голяма, така че партиите да могат да съществуват, без да зависят от източници на финансиране, какъвто е бизнесът.
Обръчът от фирми е една метафора, която като всяка метафора си има недостатъците. Но се възприе с такъв ентусиазъм, защото отразява реалността. Разбира се, нещата в една малка България са много сложни. Тук имате и семейства, и приятелски кръгове, кръгове по места на съграждани, които получават предимства при кандидатстването за обществени поръчки.
Ако говорите честно с български компании, едва ли ще намерите 10% от тях, които да са спечелили поръчки, без да са използвали нерегламентирани плащания.
Тези, които печелят, имат достъп до политическите елити през обръчи. Защото, за да получите право да платите, трябва да сте част от тези кръгове.
Има нови играчи в новата власт, но хора, които са успели да установят бизнеса си да стане достатъчно голям, обикновено залагат на няколко коня. След като заемат позиции, трудно може да ги смените, независимо каква политическа сила дойде. Още когато наближи политическата промяна, започват да търсят нови канали, но статуквото не се променя съществено.
Изборите са период за нарастване на обществените поръчки • големите пикове са 2001 г., 2003 г., 2005 г. Трудно може да се каже колко към коя политическа сила отива. Няма много резки граници. Не може да се каже ето тук свършва цветът X и започва цветът Y. Обикновено има някакъв акционерен принцип.
Принципът е: вие не разрушавате играта на другия и той съответно не разрушава вашата.
Големият проблем е, че за да посочите при кого точно отиват парите - при лидери на партии, министри, зам.-министри или депутати, трябва да има разследване, следствие и осъждане.
Ако погледнем делата за това, ще видим, че имаме някакви случаи, които са свързани с политически скандал, където не е ясно къде свършва политическата конкуренция и къде почва криминалното престъпление. У нас няма подобни процеси на тези в Италия, дори са по-неразвити от Румъния и Сърбия, където има осъдени министри и магистрати, дълго разработвани с много доказателства.
Бизнесът, ако е по места, със сигурност познава местните политически лидери плюс някаква администрация - високи и средни нива, които му осигуряват техническото развитие на проекта при по-средните поръчки.
При големите поръчки обикновено има 2-ма-З-ма конкуренти, посредници и те се опитват да осигурят своя успех и с политици, и с администрация. Без едното не може. Ако възникнат проблеми, същото се случва и в съда. Тази отново има посредници - това са адвокати, наричаме ги черни, които успяват да убедят съответния съдебен състав, че клиентът му е прав. ЕС е някакво заклинание, но ако погледнем индекса за корупция на "Трансперънси интернешънъл", ще видим, че в България има по-висока прозрачност и по-малък корупционен натиск, отколкото в някои страни, които са вече в ЕС от Източна Европа. Индексът за корупция е вид оценка за инвестиционния риск, какви пари ще губите. Знаете в ЕС колко и какви тежки конфликти имаше по повод разкрития за неправомерни практики от европейски администратори. Има много такива дискусии за Гърция, Испания, Италия, особено в строителния бизнес, където се смята, че има нерегламентирани плащания с висок процент.
Обикновено страните с нисък доход на населението имат по-непрозрачни институции. По-прозрачните и по-контролираните институции изискват известно усложняване и съответно цена, те са скъпо нещо, за да се поддържат. По-бедните страни не могат да го поемат.


Автор: ТИХОМИР БЕЗЛОВ

Go back BG Online