ЦЕНАТА НА ЛЕГАЛИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС
(Мениджър) - 2003/7/16
Убийството на Иван Тодоров – Доктора постави на преден план отново темата за контрабандата и корупцията сред висшите етажи на властта и родната администрация. Двете версии за убийството на бизнесмена отразяват двете крайни хипотези: първата, че той воюва с контрабандистите и те са натиснали дистанционното на заложената в мерцедеса бомба и втората, че той самият е контрабандист от голяма величина станал жертва на конкуренти. Възможно е и истината да е по средата, но каквато и да е тя едно е ясно, че сериозните участници на пазара с контрабандни стоки все по-често поглеждат към необходимостта от “легализация” на своя бизнес. С други думи става въпрос вече не за криминалните схеми на контрабанда, с които големите играчи се стараят да не се свързва тяхното име, а за полулегални и легални прийоми, често наричани “сиви” схеми.
Поради своя характер контрабандните операции обикновено се характеризират с висока степен на организираност. Особено, що се отнася до т.нар. “рискови” стоки, в контрабандните мрежи участват митнически служители, бизнес-структури /фирми/, престъпни групировки, МВР служители, служители от други държавни структури, осъществяващи контрол на границата и във вътрешността на страната и др. Така създадената сложна контрабандна мрежа превърта огромен финансов ресурс, който в крайна сметка става основание да се стигне и до крайната мярка – убийство, ако някой от участниците в мрежата стане неудобен. Експертните оценки /съзнателно занижени/ показват, че само за десетте основни “рискови” групи стоки /цигари, алкохол, петролни продукти, бяла техника, плодове и зеленчуци и пр./ в ръцете на контрабандистите остават около 150 млн. лева. Нещо повече, обикновено размерът на подкупа за митническите и други държавни служители възлиза средно на около 30% от спестените мита и други държавни вземания и се равнява на приблизително 40-50 млн. лева. Тоест само за тези основни групи стоки нелегалните пари превъртяни през чисто контрабандните схеми надхвърлят 200 млн. лева. Ако прибавим и полулегалните схеми, вкл. и т.нар. паралелен внос сумата набъбва от 2 до 3 пъти. На практика поради динамиката на корупционните практики е трудно да се даде сумарната годишна загуба от корупцията в митническата система. През 2001 г. някои висши администратори от митницата споменаваха колосални суми от порядъка на 1 млрд. лева. Други мнения и оценки година по-късно варират около 100-150 млн. лева, без да се отчитат загубите от влошения инвестиционен климат и затрудненията за нормално развитие на пазарната икономика, т.е. т.нар. косвени загуби за стопанството.
По оценки на самите участници на пазара на вносни стоки от едната страна на спектъра на импорта се намират т.нар. “бели” /това са изцяло легалните и законови/ схеми, които покриват около 1/3 от общия обем на вноса, въпреки, че този дял има тенденция към явно нарастване. Доказателство за това е и трайната тенденция към увеличаване на митническите приходи, които вече 13 месеца подред надхвърлят по 200 млн. лева. На другата страна, са “черните” /чисто контрабандни/ схеми, които по максималните оценки обхващат около 10% от вноса. Що се отнася до основната част от импорта, тя се осъществява по схеми, които се намират по средата – в “сивата” част на спектъра /полулегални и полуофициални/, които схеми основно са свързани:
• първо, с нарушаване достоверността на кодирането, т.е. избор на номенклатура с по-ниски митнически ставки или липса на мита;
• второ, с нарушаване достоверностт на обема на вноса, т.е. заявяват се по-малки количества или по-ниска стойност от реалния импорт.
Ако се обърнем към хипотезата, че Иван Тодоров е обслужвал особено успешно през последните години голям процент от търговията с китайски стоки ще видим, че финансовите основания за преразпределение на пазара са достатъчно основателно аргументирани. Според експертни оценки на анализатори от Центъра за изследване на демокрацията, за стоките внасяни по т.нар. китайски канали се плащат едва около 10-15% от дължимите митни сборове. В действителност митата за различните артикули китайски стоки са от 7-8% до 25-40%, което означава, че върху контейнер с митническа стойност от 100 хил. лева държавните вземания са над 40%. По тези канали се внася чисто контрабандно, като се вършат измами както с количеството, така и с митническата стойност. Производители на текстил и обувки от страната твърдят, че има случаи когатостойността на тези стоки е занижена 20-30 пъти.
От Агенция ,,Митници” потвърдиха, че новото ръководство на митниците е заварило доста ниски цени на обмитяване на карго-вноса от Китай. По това време един 40-футов контейнер с микс от китайски стоки е бил обмитяван на около 20 000-25 000 лв.. През лятото на 2002 г. същият контейнер се декларира вече по около 100 000-120 000 лв. По информация от Агенция ,,Митници”, за първото полугодие на годината всеки месец в страната са влизали около 300 контейнера с микс от китайски стоки по суша, а отделно от това - около 60 т месечно по въздух.
Официално също се твърди, че след пролетта на 2002 г. при вноса на тези стоки няма чиста контрабанда. Донякъде сходна е оценката и на местни производители, според които през август и септември 2001 г. е настъпило стъписване сред контрабандните вносители (което се потвърждава и от други източници) основно заради това, че не са знаели ,,до кого да стигат куфарчетата” (с подкупите). Покрай информацията, че британската фирма ,,Краун Ейджънтс” ще поеме митниците, през октомври и началото на декември каналите били реактивирани. При това внасяната стока през тях е била с около 200% повече от обикновено. Следващият пик е бил през март-април 2002 г. за пролетното зареждане, когато контейнерите от Китай са се увеличили с около четири пъти в сравнение с предишните месеци. След това вносът от Китай изглежда става предмет на особено внимание от страна на митническата администрация, а и исканата стойност за контейнер рязко се вдига.
Според експертни оценки през август-септември 2002 г. покрай есенното зареждане на магазините въпросът е бил решен компромисно. Част от стоката е влязла по исканите по-високи цени, друга е била реекспортирана, а трета все пак е ,,пробила” българския пазар не без помощта на корумпирани митнически служители.
Основните маршрути, по които пристигат тези стоки и се въвеждат на митническата територия на страната, са:
Азиатско пристанище – прехвърлянe на малък контейнеровоз в средиземноморско пристанище (Малта, Сицилия и др.) – Солун – Кулата.
Вътрешни митнически бюра (главно София) или Солун – Ново село – вътрешни бюра (Пловдив, Казанлък, Хасково, Димитровград).
Съществен внос на стоки с контейнери от Далечния изток се осъществява и през черноморските ни пристанища Варна и Бургас, като те пристигат или директно от средиземноморските пристанища за претоварване на големи кораби-контейнеровози, или през Солун.
Общият обем е около 200 контейнера средномесечно, като варира в различните периоди на годината и в някои месеци достига до 400-450 контейнера.
Втората версия, че Иван Тодоров е бил от малцината легални дистрибутори на цигари у нас, с което си навличал гнева на контрабандистите също идентифицира един от пазарите на т.нар. “чувствителни” стоки. Поради своята специфика (малък обем, висока цена и много голям оборот), цигарите са най-популярната контрабандна стока не само в България, но и в световен мащаб. Тук печалбите на контрабандистите се доближават до тези на наркотрафикантите. Според проучвания на Центъра за изследавне на демокрацията вътрешният пазар на цигари е между 500 и 560 млн. лв. годишно. От тях 12-15% са вносни цигари или годишните продажби на вносни цигари би трябвало да възлизат на около 60-80 млн. лв..
На основата на тези оценки, експертите на Коалиция 2000 изчислиха, че през 1999 г. по-малко от 10% от вносните цигари са били внесени законно. През периода 2000-2001 г. последва рязко нарастване на дела на обмитените цигари при запазване на същата големина на пазара.
При отчитане на печалбата на вносителите и търговците на едро и дребно пазарът на законно внесени цигари е достигнал почти 30%, което означава, че все още около 70% от вносните цигари продължат да се внасят контрабандно
Нова ситуация възникна от началото на 2002 г., когато се очерта ясно тенденцията на спад на приходите от внос на цигари спрямо същия период през предходната година
Може да се предполага, че тези промени вероятно са свързани с отказа на многонационалните компании да участват в приватизацията на ,,Булгартабак”, както и с факта, че те трябваше да се съобразят с повишаването на акцизите от началото на годината. Не на последно място ,,успокояването” на ситуацията в митницата накара някои от старите участници да активизират традиционните канали. Наблюдава се известно увеличаване на дела на вносните контрабандни цигари на пазара и поради увеличаването на цените на българските цигари. Същевременно, поради сходни причини се извършва фиктивен износ на български цигари през Капитан Андреево, като се заплащат около 15 000 щатски долара на контейнер (камион), съдържащ около 900-960 кашона.
Цигарите се внасят от страни като Швейцария, САЩ, Куба, Австрия, Великобритания, Германия, Испания, Холандия, Белгия, Македония, Турция, Гърция, Кипър. Митническото им оформяне е съсредоточено в учрежденията в Свиленград, Кулата, София, Варна, Бургас, Пловдив, Калотина. Често при вноса на цигари наблюдаваме най-грубите форми на контрабанда чрез укриване на целите количества по така наречения метод ,,тапа” . Този метод се използва и в двете посоки както за внасяне, така и за изнасяне на цигари от страната. След 2000 г. прави впечатление, че част от старите участници в контрабандния внос на цигари започват да използват разработените ,,балкански канали” за износ към Западна Европа. Според експерти основната причина за това е, че българският пазар на вносни цигари е вече твърде малък, а възможностите за печалба в страни като Англия, Германия и Италия са много по-големи. Продължават да се използват заверки в документацията с фалшиви митнически печати, използване на фантомни фирми и т.н.
Заедно с традиционните ,,политически канали”, пропускането на тирове без регистриране и различните варианти на метода ,,тапа”, свой пазарен дял при вноса имат и така наречените ,,вносители на дребно”. При тях се извършват многобройни курсове през границата, като ,,куфарните търговци” - ,,неорганизирани“ и ,,организирани” жители в крайграничните райони - пренасят по няколко стека. Освен това не са рядкост и по-големите ,,удари”, при които с помощта на познат митничар се внасят по няколко мастербокса цигари, които се продават на познати търговци на дребно.
Набелязаният от правителството пакет от 9 спешни мерки, които ще свият контрабандата и сивата икономика в голямата си част не са новина, тъй като са известни и дори някои от тях вече се прилагат.
Най-революционната идея е закриването на безмитните магазини, които на практика са един от основните канали за вкарване в страната на значителни количества цигари и алкохол, т.е. на акцизни стоки без бандерол. Тази мярка за борба с контрабандата и сивата икономика беше залегнала в арсенала на финансовото ведомство още в началото на 90-те години, когато начело на това министерство беше Иван Костов. Той обаче така и не успя да наложи закриването на безмитните магазини, вкл. и когато беше премиер. Просто незаконният внос и износ са се сраснали с организираната престъпност и в своите проявления като контрабанда и митнически измами съпътстват стопанския живот в страната. Това ни показват и данните от измерването на сивия сектор сред бизнеса проведено от експерти на Коалиция 2000, Центъра за изследване на демокрацията и социологическа агенция Витоша рисърч:
• За разлика от прикриването на действителната печалба и оборот, нелегалният внос или износ не е сред най-разпространените прояви на “скритата” икономика - близо две трети от запитаните смятат, че в техния бранш никога не се стига до незаконен внос или износ.
• Все пак, според една четвърт от респондентите тази страна на “скритата” икономика се проявява понякога, а според 9.9% - явлението е характерно в повечето случаи.
Едва ли сегашният финансов министър ще успее да прокара тази своя идея за закриването на безмитните магазини толкова лесно, тъй като тук освен корпоративни има и дори държавни интереси!
На първо място, собствениците на тези магазини ще трябва да се “откажат” от близо 350 млн. лева официално декларирани приходи, годишно. Според някои експертни оценки към тях може да се прибавят още минимум около 100 млн. лв., които се превъртат нелегално през тях. Тази огромна сума от около половин млрд. лева едва ли ще бъде предадена “без бой”. Нещо повече, първата битка започна, като собствениците на безмитни магазини го удариха на “чест”, заявайки, че с тяхното закриване хазната ще изгуби 100 млн. евро годишно, като не се брои закриването на работни места и косвените загуби от продажби, които ще се поемат от конкуренцията в съседни държави.
На второ място, според оценки на експерти от Коалиция 2000 една от най-добре работещите контрабандни схеми при цигарите е използването на безмитните магазини. Според оперативни митнически данни, през 2001 г. тези магазини са платили около 60 млн. лв. акциз. Това означава, че цигарите продадени през безмитните магазини, са 8-9 пъти повече от легално продаваните в страната вносни цигари. Според експертни оценки, около 2/3 от цигарите, регистрирани в безмитните магазини по различни схеми, впоследствие се “експортират” за Западна Европа, докато останалата 1/3 от това количество е насочена към вътрешния пазар. Неслучайно в подготвяния от Коалиция 2000 и Центъра за изследване на демокрацията доклад с работно заглавие “Контрабанда и транспорт” се обръща специално внимание на съществуващия от години канал за износ на цигари основно към Великобритания, осъществяван от пътници пътуващи както с редовните, така и с чартърни полети, посредством укриване на цигарите в техните лични багажи. Тази контрабанда се извършва в масови размери от чуждестранни туристи, предимно от Великобритания, при отпътуването им от нашата страна, и от български граждани, пътуващи с редовни полети до Великобритания, пътуващи специално само за това и връщащи се с обратния полет, като всеки един от тези пътници може да изнесе до 150 стека цигари. Очевидно е, че независимо от засилените мерки за сигурност в зоните на летище София този немалък брой цигари преминават границата, вкл. и през рентгенов преглед, което не може да стане без явното съдействие на служители от охраната, мчитницата и ГКПП. Това показва, че на пръв поглед и най-строгите мерки за сигурност понякога лесно могат да бъдат преодоляни. Същевременно трябва да се отбележи, че редица големи заведения използват безмитните магазини като основен източник на доставки, ощетявайки сериозно бюджета. Според оценка на Коалиция 2000, около 30% от пазара на вносен алкохол преминава през безмитните магазини. С други думи към лобито на собствениците на безмитни магазини желаещи тяхното запазване, се прибавя и лобито на контрабандистите и собствениците на ресторанти, клубове и др. питейни заведения.
На трето място, държавното лоби също не е много заинтересовано от закриването на безмитните магазини, тъй като това ще се отрази значително на приходите в хазната, поради специфичния начин на отчитане на тези постъпления. Според данни на финансовото министерство за първото тримесечие митническите постъпления са почти 712 млн. лева, или със 17% повече в сравнение със същия период на миналата година. Дори и да не вземем предвид факта, че близо ¾ от тези завишени приходи са свързани с нарасналия внос, трябва да се има предвид, че постъпленията от безмитните магазини под формата на акцизи, мита и пр. се заприходяват в държавната хазна, но в 30-дневен срок се възстановяват, като тази операция не се отчита негативно върху приходната част. С други думи ликвидирането на безмитната търговия, ще лиши митническите приходи от едно формално постъпления, а това едва ли уместно да се прави от гледна точка на “упехите” в борбата с контрабандата и сивата икономика.
На четвърто място, загрижеността на финансовото министерство, че при приходи на валутните магазини от около 338 и 344 млн. лева съответно за последните две години, постъпленията от данък печалба са съответно едва по около 9,3 млн. лева за двете години едва ли е уместна като довод за закриването на безмитните магазини. Просто укриването на данък печалба е нещо като национален спорт не само у нас и не може да бъде основмен приходоизточник за хазната. Това показва и измерването на сивия сектор от експерти на Коалиция 2000, Центъра за изследване на демокрацията и социологическа агенция Витоша рисърч:
• Освен че прикриват реалните си обороти, фирмите твърде често отчитат и по-малка печалба от действителната. Четири от десет фирми го правят понякога, а близо една четвърт – в повечето случаи.
• Отново, както при предишните прояви на “скрита” икономика, се забелязва почти двойно увеличение на тези, които декларират, че никога не прикриват истинската си печалба.
В крайна сметка става ясно, че и сивата, и легалната страна на бизнеса са достатъчно основание за покушение, когато става въпрос за милиони левове доходи от тези две “чувствителни”, според митничарската терминология, стоки.
ОГЛЕДАЛНА СТАТИСТИКА – МЕТОД ЗА ОЦЕНКА НА КОНТРАБАНДАТА
През последните години българската икономика запазва открития си характер, въпреки изключително неблагоприятната конюнктура и външни шокове. Отношението на външнотърговския стокообмен спрямо БВП варира около 80%. Същевременно България преориентира външната си търговия към страните от ОИСР и ЕС. Ако през 1997 г. 57,7% от българския износ е за зоната на ОИСР, то по предварителни данни днес този дял вече се равнява на почти 2/3. Съществени промени настъпват и при вноса. През 1997 г. 46,6% от българския внос е от ОИСР, а днес той надхвърля 60%.
Външната търговия си остава един от основните сектори и канали, през който се извършват контрабандни операции, митнически измами и е свързан с прането на мръсни пари. Оценките за техните мащаби до известна степен са косвени, но дават определена представа за размера на сивата и черна икономика в този сектор.
Един от използваните методи за оценка на контрабандата и митническите измами е метода на т.н. "огледална статистика". Той предполага сравнение на събирана за една и съща международна база данни - напр. COMEXT - външнотърговска информация от страните-партньори.Например, информацията за българския износ към ЕС (или отделна страна-членка) предоставена от България се сравнява с информацията за западноевропейския внос, предоставена от ЕС. Аналогично - българската информация за вноса от ЕС се сравнява със западноевропейската информация за износа за България.
На базата на направените “огледални упражнения” с ЕС за 1998 г., с Македония за 1998 и 1999 г., с Германия за 1999 и 2000 г., с Украйна за 1999 и 2000 г. и с Югославия за 2000 и 2001 г. се очертава една доста интересна картина открояваща “сивите зони” на незаконен внос/износ.
През 1998 г. по информация на COMEXT-EEC Special trade българският износ се равнява на 2,510 млн. щатски долара, а вносът на 2,730 млн. дол. (Вж. Таблица 1) Наблюдават се значителни разлики при сравнението на българския износ със западноевропейския внос, както и при вноса в България спрямо износа от ЕС. В първия случай разликата възлиза на -375 млн. щатски долара, т.е. това е стойността на вноса в страните от Евросъюза, който в България не е отчетен като износ. Във втория случай разликата дори е по-голяма -483 щатски долара или регистриран в страните от ЕС износ възлизащ на тази сума, в България не се отчита като внос.
В млн. дол.; Източник за Австрия, Финландия и Швеция за 1992-1994 - EFTA data in Comext.
Очевидни са две неща:
- първо, стокообменът на България с ЕС е твърде малък - той е не повече от 1/4 от стокообмена на Унгария със съюза; или 1/2 от стокообмена на Румъния и т.н.
- и второ, открояващата се от "огледалното упражнение" разлика в отчитането на българския износ (-15%) и внос (-18%) през 1998 г. в сравнение с информацията предоставена от ЕС в COMEXT не е за подценяване. За периода 1994-1998 г.г. тези разлики остават на ниво 15-20% спрямо западноевропейската отчетност.
При идентифициране на различията трябва да се държи сметка за конфиденциалността на външнотърговската отчетност както по отношение на предприятията-партньори, така и по отношение на стоковата номенклатура. В страните от ЕС въпросът за конфиденциалността се поставя при висока дезагрегация на информацията. По информация от Евростат базираща се на COMEXT-HS до четвърти знак на дезагрегация, едва 1% от европейския внос от България и 3-3,5% от износа е конфиденциален. Следователно различията не се дължат на конфиденциалността на информацията.
Информацията за българския износ – /Вж. Таблица 2/ (BG export - EU import in mln. USD and BG export - EU import / EU import in %) - откроява най-голямо разминаване в абсолютни величини на българската и западноевропейската информация точно при водещите за България партньори - Германия (-113 млн щатски долара през 1998 г.) и Италия (- 72 млн долара). Значителни са различията при износа за Франция, Бенелюкс, Холандия и Австрия. В процентно изражение през 1998 г., а и през 1997 г. разликите са най-големи при отчитането на българския износ за Ирландия (234%!), Австрия (-30%), Холандия и т.н.
Що се отнася до различията при отчитането на българския внос /Вж. Таблица 3./ през 1998 г. правят впечатление значителните разлики при вноса от Гърция -150 млн. долара. Значително е разминаването при вноса от Германия -108 млн. долара, Австрия -64 млн. долара, Италия -61 млн. долара и т.н. В процентно отношение разминаването е най-голямо при отчитането на българския внос от Гърция (-34%), Австрия (-31%), Холандия (-27%). Този процент остава висок и при основния износител за България от ЕС – Германия.
Какво означават тези разлики?
При отчитането на българския износ за Германия наблюдаваните -113 млн. долара означават, че през 1998 г. стоки на тази сума в Германия се отчитат като внос от България, а предоставената от България външнотърговска отчетност не обхваща тези стоки. Аналогично, при износа за Италия и Австрия, където разликите в абсолютно изражение са общо над -100 млн. долара, стоки на тази стойност в тези две страни са отчетени като внос от България, а у нас те не се обхващат от отчетността.
При вноса, системните разлики с Гърция през периода - 1993-1998 г.г. би трябвало да са обект на отделен анализ. Те достигат -52% и -44% през 1994-95 г.г. Разликата, която се наблюдава през 1998 г. от -150 млн щатски долара, означава че през съответната година в Гърция стоки на тази стойност се отчитат като износ за България, а в българската отчетност тези данни отсъстват. Тези разлики се дължат главно на 3 позиции (HS 2-digit) - 84 (ядрени реактори, котли, машини, апарати и механизми и части за тях) - 20 mln USD, 61 (облекла) - 13 mln USD, 87 (автомобили) - 10 mln USD. Може да се предполага, че в основата им са нелегално пребиваващите в Гърция български гастербайтери. По данни на Министерството на труда на Гърция те са между 50 и 80 хил. души. Те изпращат, използвайки неформални мрежи и канали, на близките си в България не само валута, но и стоки - бяла техника, облекло и т.н. Разликата при отчитането на вноса на България от Германия и Австрия се натрупва основно от позиция 87 (автомобили).
Ранжирането на позициите (HS - 2-digit) по абсолютните стойности на mirror discrepancy през 1998 г. извежда на преден план стоковите групи, които така или иначе, определят профила на българската търговия с ЕС.
Първите 5 позиции с най-големи разлики при износа са:
- 62 – облекла и допълнения за облекла, различни от трикотажните;
- 72 – чугун, желязо и стомана;
- 61 – облекла и допълнения за облекла от трикотаж;
- 74 – мед и изделия от мед;
- 31 - торове;
Големите разлики при конфекцията - позиции 61 и 62, които взети заедно представляват почти 50% от разликите при износа могат да се дължат на чисто методически проблеми при отчитането на износа на произведената на ишлеме продукция. Следващото "перо" - черна (72) и цветна (74 - мед) металургия общо дават около 17% от натрупаните през 1998 г. разлики.
А първите 5 позиции ранжирани по този критерий при вноса съответно са:
- 87 - автомобили;
- 84 - ядрени реактори, котли, машини, апарати и механизми и части за тях;
- 85 –електрически машини и апарати ...;
- 61 - облекла и допълнения за облекла от трикотаж;
- 22 – безалкохолни и алкохолни напитки и видове оцет.
Тези изделия са сред най-внасяните в България през последните години и образуват около 56 % от разликите в отчетността при вноса. Разликите се формират главно от вноса на позиции 84 и 85, където се отчита и т.н. бяла техника, и от вноса на автомобили (всички видове - но очевидно преобладават леки автомобили втора употреба).
Очевидни са поне две неща:
- първо, очертаващата се "негативна" специализация при т.н. експортно-ориентирани производства за пазарите на ЕС - конфекция, металургия и базова химия, които при това "генерират" по-голямата част от разминаванията в отчетността на България и на страните от ЕС;
- и второ, негативната външнотърговска специализация се проявява и при вноса, най-внасяните стоки дават и най-големи разлики. От години, първите най-внасяни номенклатури са потребителски стоки (много често - втора употреба), което лишава страната от ресурс за модернизация. Поне при 3 от позициите с най-големи разлики - 87, 85 и 61 - голяма част от вноса идва от т.н. "куфарна търговия". Със сигурност тя преобладава при вноса на конфекция (61).
При износа на България за страните от ЕС натрупаните разлики на предоставената в Евростат информация идват от различни "посоки". При износа на конфекция (62) повече от половината от съществуващата разлика идва от българския износ за Германия, а при износа по 61 (друг вид конфекция) - разликата е натрупана от износа за Гърция. Разликите при износа на черни метали (72) и торове (31) са главно от българския износ за Италия; а разликите при износа на мед - от износа за Германия.
Ситуацията при вноса (т.е. от гледна точка на българското търсене) е обезпокоителна. При прегледа на общата еволюция и преструктуриране на българската импортна листа бие на очи преориентацията от внос на индустриално оборудване (т.н. внос по 2-ро направление) към внос на потребителски блага - голяма част от които са "втора" употреба. При някои от най-внасяните стоки - автомобили, бяла техника и др.; се регистрират и най-големите разлики.
1.Стокообмен между България и Македония
Външнотърговският стокообмен на България със съседните държави обаче все още е в рамките на санитарния минимум от гледна точка на външнотърговския потенциал. В същото време регионалната външна търговия е с твърде противоречиви тенденции от гледна точка на значението й за регионалните икономики. Така например стокообмена между България и Македония показва, че ако за нашата страна степента на покритие “Износ/Внос” нараства за 1998 и 1999 г., т.е. износа ни за Македония превъзхожда вноса съответно 210,86% и 418,15% за съответните години, то за Македония този показател има стойности 49,22% и 28,61%, т.е. износа от Македония за България е по-малко от 50% от вноса. Това обаче показва, че са налице разминавания в митническите статистически данни за външната търговия между двете страни. /Вж. Табл. 4./
През 1998 г. българският износ за Македония се равнява на 76,388 млн. щатски долара, а вносът на 86,284 млн. дол. (Вж Таблица 4) Наблюдават се значителни разлики при сравнението на българския износ с македонския внос, както и при вноса в България спрямо износа от Македония. В първия случай разликата възлиза на –9,896 млн. щатски долара, т.е. това е стойността на вноса в Македония, който в България не е отчетен като износ. Във втория случай разликата е по-малка и е в размер на 6,239 млн. щатски долара. В този случай регистриран в Македония износ възлизащ на тази сума, в България не се отчита като внос. Подобни разлики се наблюдават и през 1999 г. Интересното в случая е, че разликата между българския износ и македонския внос е нараснала, но вече картината е обърната, т.е. 14,067 млн. щ.дол. е неотчетения износ от България по отношение на македонския внос. Докато при износа от Македония спрямо вноса в България имаме свиване и той е едва 923 хил. щ.дол.
Изводите, които могат да се направят от гледна точка на приведените данни са, че:
- първо, стокообменът на България с Македония е твърде малък и той се колебае между 112 и 130 млн. долара годишно /за 1998 и 1999 г./ в зависимост от това посоката на стокообмена;
- второ, открояващата се разлика в отчитането на българския износ (-12,95%) и внос (17,22%) през 1998 г. в сравнение с информацията предоставена от Македония не е за подценяване. За 1999 г. тези разлики остават сътветно на ниво 13,35% и 3,66%% спрямо македонската отчетност.
С методологически статистически различия не може да се обяснят всички разминавания, тъй като ако погледнем по стокови групи тези разлики ще видим, че са налице парадоксални ситуации, когато дадена стокова група фигурира като износ от България, но липсва като внос в Македония. Следователно различията не се дължат само на конфиденциалността на информацията, методологически грешки и пр.
Информацията за българския износ - Таблица 5. и Таблица 6., съответно за 1998 и 1999 г. откроява най-голямо разминаване в абсолютни величини на българските и македонските данни точно при т.нар. “рискови” стоки. Така например, за 1998 г. най-голямо е разминаването при захарта /2 121 598 млн. долара/, като в същото време има стокови групи, при които е регистриран износ от България, но липсват като внос в Македония. “Изпаряването” между двете граници за 1998 г. касае “Минерални и химически торове”, “Улуци, куки и др. изделия използвани в строителството” и др. Тенденцията на изчезване на цели стокови групи между двете граници се засилва през 1999 г., когато освен “Минералните и химически торове” се прибавят още 5 стокови групи и подгрупи – “Манганови руди и техните концентрати”, “Керосин за реактивни двигатели”, “Металургичен кокс”, “Брашно от твърда пшеница” и пр. В някои случаи става въпрос за стойности от над 6,5 млн. долара /”Керосин за реактивни двигатели”/. Вероятно в случая става въпрос не само за нелегален внос, но и за подмяна на стоката /внос на бензин вместо керосин/.
Подобна е картината и при износа от Македония за България /. Най-честия случай при стоковите групи, при които са установени най-големи различия при износа от Македония за България за 1998 и 1999 г. е занижаването на стойността за да се намали митническата облагаема стойност. Това касае основно вноса на дървен материал, феросплави, стоманени изделия. Има обаче стокови групи, които фигурират като внесени в България, но липсват като износ от Македония. “Производството” между двете граници е особено фрапиращо през 1999 г. когато у нас са внесени наливни бели вина за над 3 млн. долара, но според македонската митническа статистика не е изнесен нито литър от страната. Подобна е ситуацията със скрапа /цветен и черен/, с горещо валцованата ламарина и др.
Почти същата е и картината по отношение на вноса и износа от и за Югославия. Налице са фрапиращи разминавания при огледалното упражнение между двете държави, особено що се касае до сравняването на износа от България за Югославия с данните за вноса в Югославия.
Двете стокови групи, при които са налице най-големи разминавания са: “Нефтени масла и масла от битуминозни материали...” и “Електрическа енергия”. Разминаванията са съответно около 39,5 млн. долара за първата група и 21,4 млн. долара за втората. За разликата между износа от България и вноса в Югославия на нефтени масла има логично обяснение свързано с факта, че на югославската граница е отчетен внос на едва 38 тона при внос от България на над 182372 т. Вероятно тук освен за чисто контрабанден внос се касае и за крупни митнически измами. За стокова група “Електрическа енергия” обаче трудно може да се даде категоричен отговор за видимото разминаване, тъй като в графите внесени количества и вноса по стойност /в щатски долари/ имаме нулеви стойности. Тези различия обаче касаят най-вече контрабандните канали в Югославия естествено подпомагани от местни престъпни групировки.
При обратното огледално упражнение /износ от Югославия засечен с вноса в България – Вж.- Табл. 10/ подобни фрапиращи различия няма. Единствената очертаваща се като рискова стокова група това е “Плоско валцувани продукти от желязо или от нелигирани стомани ...студено валцувани...”. Вероятно тук става въпрос за митническа измама с теглото на стоката, тъй като на практика се оказва, че изнесените от Югославия около 17903 т. са се изпарили между двете граници и в България са влезли около 2 943 т.. По стойност това разминаване възлиза на около 3,7 млн. долара.
На практика контрабандните канали, които възникнаха при търговията с бивша Югославия до голяма степен са свити, въпреки че остават някои рискови стокови групи, които специализираните органи би трябвало да наблюдават.
Автор: Петкан ИЛИЕВ