Рушвет за всяка втора обществена поръчка
(МОНИТОР) - 2005/2/23
Голямата корупция в България остава на високо ниво. В нея са въвлечени висши държавни служители, политици и бизнесмени, които се разпореждат със значителни ресурси . Това е един от главните изводи в доклада на Коалиция 2000 "Антикорупционните реформи в България" представен вчера на форум в резиденция "Бояна". На него присъстваха политици, дипломати, представители на неправителствени организации и медии. Докладът е за периода 1998 ­ 2004 г.
И при бизнеса, и при населението се отчита ясна тенденция към нарастване стойността на даваните подкупи. Обикновените хора са плащали за услуги от чиновници средно между 100 и 500 лв.
При бизнеса даваните неофициално суми се увеличават осезателно. Част от най-скъпо платените услуги вече надхвърлят сумата от 5000 лв. При всеки шест от десет обществени поръчки подкупът за спечелването им е бил над 1000 лева. Това означава, че всеки втори-трети договор е съпроводен с корупционно плащане. Към 2004 г. то е между 11 и 20 % от стойността на договора. Особено остър е проблемът при приватизационните сделки. Над 80 на сто от предприемачите твърдят, че за да спечелят са дали подкуп на висши служители.
Определени успехи се отчитат при справянето с малката корупция - тази която се осъществява при взаимоотношенията между граждани, малки и средни фирми с държавни чиновници до средно административно ниво.
Като цяло, в дългосрочен план случаите на даване на подкупи и извършване на услуги за периода октомври 2001 г. - ноември 2004 г. са намалели. Пикът е през януари 2002 г., когато са били осъществени почти 179 000 корупционни сделки. Най-ниското ниво е през март 2004 г. със 79 870 корупционни сделки. В краткосрочен план обаче се регистрира рязко увеличение - за ноември 2004 г. са отчетени 102 690 такива сделки.
Водачи при малката корупция по оказван натиск за получаване на пари или услуги през 2004 г. са лекарите, следвани от полицаите и адвокатите. Трайно корумпирани остават и митничарите. След серия мерки спад бележи подкупността в съдебната система.
Като обществен проблем корупцията е трета по важност след безработицата и ниските доходи. В изследването се отчита, че увеличението на реалното разпространение на корупцията през 2004 г. е сериозен сигнал, че предприеманите досега мерки срещу нея изчерпват своя потенциал.
Тези мерки за преборването й бяха приети едва през 2001 г. чрез Национална стратегия за противодействие на корупцията. За периода 2002-2003 г. тя не е била изпълнена, като причините за това са лоша организация, недостатъчен административен капацитет на специализираните структури срещу подкупите, липсата на финансов ресурс. Критика се отправя и към комисията за координация по работата срещу корупцията, ръководена от правосъдния министър Антон Станков. Според доклада тя "не успя да изпълни основните си задачи да събира, анализира и обобщава информацията за предприетите антикорупционни мерки и да упражнява контрол върху работата по противодействие на корупцията". Министър Станков не се съгласи с тези констатации.
Като цяло корупцията е оценена като един от основните дългосрочни рискове за успешната интеграция на България в ЕС.


Go back BG Online