НЯМА ПРИЧИНА ДА СМЕ ОПТИМИСТИ ЗА КРИЗАТА
(МОНИТОР) - 2009/8/10
Руслан Стефанов, експерт в Центъра за изследване на демокрацията:
Сивата икономика ще завземе още 2-4% от БВП

- Г-н Стефанов, какви сигнали идват от глобалната икономика? Показва ли тя признаци на възстановяване или напротив?
- За съжаление очакванията са по-скоро за втори удар на кризата. След като през март и април в най-голямата европейска икономика - Германия, се говореше за съживяване, сега усилено се говори, че вече се виждат обратни признаци и че икономиката пак тръгва надолу. Така че според мен към момента няма причина да сме оптимисти за това, че кризата е отминала.
- По-силна ли ще е втората вълна?
- Теоретично би следвало да е по-слаба, но какво ще покаже реалността едва ли някой може да прогнозира.
- Има различни прогнози за това кога ще настъпи пикът на кризата в България. Какви са вашите очаквания?
- България се движи с около 6 месеца закъснение по отношение на кризата в сравнение със страните от еврозоната. Там пикът на кризата бе постигнат в периода между последно тримесечие на 2008 г. и първото на 2009 г. Това означава, че при нас може да се очаква, че икономиката ще стигне дъното през третото и четвъртото тримесечие на 2009 г.
- Какво да очакваме тогава?
- През октомври-ноември ще се разбере какво е истинското състояние на бюджета, тъй като тогава излизат скрити задължения на общините, на болниците, енергийни дружества и др. За това едва тогава ще може да се каже каква е истинската дупка в бюджета. Но в общи линии можем да очакваме задълбочаване на негативните сигнали - затваряне и фалити на предприятия, повишаване на безработицата.
- Тогава ли ще стане ясно има ли България нужда от споразумение с Международния валутен фонд (МВФ)?
- Може би тогава ще е малко по-ясно. Към момента обаче споразумение с МВФ не е необходимо. Със сигурност не е по-добре управлението да зависи от бюрократи, които са във Вашингтон, макар да е полезно да използваме тяхното знание за икономиката на България. За съжаление България не покрива онези критерии, които да є позволят да сключи безусловно споразумение с фонда (flexible credit line), както вече направи Полша. Ако кризата продължи по-дълго и наистина има още едно дъно, може и да имаме по-спешна нужда от споразумение.
- Кое според вас е по-добро - споразумение с МВФ или финансиране на бюджетния дефицит от фискалния резерв?
- Проблемът с фискалния резерв е, че може да започне да се топи много по-бързо, отколкото се очаква - ако веднъж започнем да го харчим, не можем да предвидим поведението и очакванията на икономическите играчи. Ваденето на пари от него ще даде негативни сигнали към инвеститорите и бизнеса като цяло за ситуацията в икономиката. Така че освен за споразумение с МВФ и за използването на фискалния резерв при нужда, трябва да се помисли и за възможността страната да получи ресурс, като емитира дълг, макар подобно решение да е трудно изпълнимо и потенциално много скъпо в условията на криза. При всички положения на каквото и решение да се спрат управляващите, е много важно да са в постоянна комуникация с Европейската комисия и с Европейската централна банка.
- Разпозна ли българският бизнес наближаващата криза?
- През октомври 2008 г. спрямо октомври 2007 г. ръстът на износа беше 30%, като в последните 2-3 г. този темп на увеличение беше неизменен. През ноември 2008 г. спрямо същия месец на 2007 г. износът падна с 30%. На фона на 30-те процента ръст през последните години това беше като да се удариш в стена. Бизнесът обаче не го видя, въпреки че беше очевидно. И някак си всички вярваха, че кризата няма да достигне България, което на фона на връзката ни с ЕС беше абсурдно.
Но не само бизнесът беше неподготвен. Големият проблем се оказа, че правителството няма действащи пазарни канали за бързо въздействие върху икономиката, през които да се прилагат антикризисни мерки. Единственият такъв беше Българската банка за развитие и търговските банки. В същото време се хвърляха време и средства за създаване на допълнителни държавни компании - за индустриални зони, за нанотехнологии, които не могат да имат непосредствен антикризисен ефект. Каква антикризисна мярка може да бъдат индустриалните зони, след като изграждането им ще отнеме поне 5 г.?
- Според последното изследване на Центъра за изследване на демокрацията сивата икономика у нас е достигнала 20-25% от БВП. Какво ще се случи с нейния дял в условията на криза?
- Очакваме делът от БВП на сивата икономика да се увеличи. Друг е въпросът дали като обем тя ще се свие или нарасне, но относителният є дял ще се увеличи. Очакванията за ръст на сивата, а и на черната икономика, се дължат на няколко фактора. От една страна кризата притиска доходите на хората и на фирмите. Като резултат ако могат, те ще започнат да крият доходи. Ако изборът е между банкрут и сива икономика, повечето хора ще предпочетат да влязат в сивата икономика. Същото е и с черната икономика, в която има 2 типа престъпност. Единият е на "белите якички", които оперират с държавни средства, а другият - на абсолютно нелегални дейности като проституция, наркотици и т.н. Тези с "белите якички" освен нелегалните схеми, които са създали, имат и напълно светъл бизнес. Когато икономиката се свива, по-вероятно е на преден план да излязат нелегалните схеми, чрез които "белите якички" си набират безотчетен финансов ресурс. Това естествено ще удари сериозно фиска. Дали ще се случи на практика обаче зависи изцяло от решителността и подготвеността на новата администрация.
- С колко очаквате да се увеличи делът на сивия сектор?
- Очакванията са да завоюва допълнително между 2 и 4 на сто от БВП. Със сигурност ще можем да кажем дали и приблизително какъв е ръстът през септември, когато ще проведем редовното годишно изследване на скритата икономика в страната. В случая е много важно какво правят държавната и общинските администрации, защото мерките за ограничаването на сивата икономика трябва да се преценят много внимателно - да бъдат балансирани между по-добро правоприлагане и контрол и повишена изгода от функциониране на светло. Иначе може да се получи допълнително изтласкване на фирми към сенчестия сектор.
- На няколко пъти споменахте, че това дали сивата икономика ще избуи в кризата зависи в голяма степен от администрацията. Не мислите ли обаче, че самата тя е един от генераторите на сивия сектор?
- Със сигурност държавната администрация създава сива икономика в онази част, свързана с корупционните практики. Ако някой контролен орган си затваря очите, защото му дават пари, да, това е директно генериране на сива икономика. Например източването на ДДС винаги е свързано с участието на човек "отвътре". По-скоро обаче недоброто функциониране на администрацията е причина за поддържането на нивото на сивата икономика, а то може да се подобри с подходящи инструменти.
- Чиновниците ще ви опонират, че всъщност даването на пари на ръка е просто доплащане на техния труд, което пък се налага от ниските заплати в бюджетния сектор.
- Не бих се съгласил с подобна теза, макар доходите в страната като цяло да са доста ниски и оттам те да нямат възпираща сила спрямо корупцията. Проучванията ни сред данъчните служители преди време показаха, че над 2/3 обявиха минимален антикорупционен праг на доход, който беше два пъти по-висок от техните актуални заплати. Заплащането обаче не е единственият фактор, макар да е важен. След като беше приет Законът за държавния служител, чиновниците получиха доста висока степен на сигурност на своето работно място, вкл. по-дълги отпуски, работа при по-ниско напрежение и т.н. Заплатите, а и възможностите за кариерно израстване и разивитие, в последните няколко години също сериозно се повишиха. В същото време мърморенето за ниски заплати сякаш се усилва. В частния сектор обаче също има толкова ниски заплати, но резултатите са различни - значи може. Значи държавната администрация също може и трябва да работи с подобаващи темпове.
Ще ви дам един пример. Нека да погледнем към контролните агенции. Във всички тях работят чиновници, които правят проверки. Какво обаче получава като резултат от тези проверки обществото? На практика нищо. Целта на ефективната проверка е след нея нарушителят да не си помисли да направи отново същото нарушение, а останалите участници на пазара да се въздържат от некоректно поведение. Такъв ефект у нас не се постига, той просто е нулев.
Когато някой бъде хванат от контролните органи, това се смята за лош късмет, защото не е платено където трябва и на когото трябва. Това е общото разбиране. В крайна сметка резултатът от всичко това са много по-малко приходи в бюджета. В същото време поради липсата на адекватни системи за управление на риска тежестта на проверките пада върху сравнително редовните фирми, което ги кара да предпочитат сивия сектор.
Ако погледнем данните на строителния контрол например ще видим, че приходите от проверка са средно по 127 лева. А всички виждаме как се строи и колко правила се нарушават. Презастрояването и прекомерните инвестиции в строителството са резултат както на последния световен финансов балон, така и на липсата на контрол над тези, които строят - по този начин те не плащат пълната цена, определена от законите на страната. От своя страна парите, които се спестяват заради понижения контрол, създават допълнителен стимул за още повече инвестиции в строителство и за подкупване, като по този начин изместват други възможни инвестиционни проекти. Тогава човек си задава логичния въпрос защо да инвестира в ново производство, в нови машини. Да трепери дали ще намери хора, които да произведат продукта, да го пласират и рекламират така, че потребителят да го приеме. Докато в същото време е далеч по-лесно да построиш една сграда незаконно или като подкупиш колкото и когото трябва и да станеш милионер.
- Но сега секторът е в криза и последното като че ли не е вярно?
- Да, сега ситуацията е такава, но в момента, в който се размрази международно финансовият ресурс, всичко ще продължи по стария начин, ако междувременно не настъпят промени. България е икономическа периферия и тъй като е вързана с еврото, лихвите са изкуствено ниски за риска, който носи нашата икономика. Това означава, че съвсем естествено икономиката ще прегрява. И ако искаме да няма балони, които периодично се пукат и предизвикват стрес в икономиката, трябва там, където има най-голям ръст, да бъдат подобрени и засилени регулациите и прилагането на закона.

Автор: ТЕОДОРА ТОДОРОВА

Go back BG Online