Контрабандата върви, въпреки успехите на митниците и МВР
(МОНИТОР) - 2004/10/15
Контрабандата към България си въври въпреки успехите на митниците и МВР срещу незаконния и полулегалния внос на стоки. Сивата икономика е със значителен дял в нашата родина. Около 500 милиона лева губи държавата годишно. Контрабандата и корупцията на държавни служители продължават да са неразривно свързани.
До такива изводи може да се стигне от прочита на поредния доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) "Транспорт, контрабанда и организирана престъпност", писан главно от висши служители на МВР и митниците и представен вчера в "Шератон".
Доказателство за горното е и казаното от зам.-министъра на финансите Стамен Тасев. От доста време у нас няма деклариран внос на цигари Марлборо, въпреки това те се продават в търговската мрежа, констатира той. И заключи, че тази вътрешна контрабанда се захранва от безмитните магазини, които по негово мнение трябва да бъдат закрити.
За да се ограничи наистина контрабандата като цяло, Тасев предложи да се задължат търговците да се разплащат по банков път, а не в брой. Тогава могат да се засекат паричните потоци. Нито един от тези с палатите не е плащал чрез банка, каза зам.-министърът, който отговаря и за митниците. Друга причина според него контрабандата да върви са многото административни тайни - банкова, данъчна, митническа, служебна, които не дават възможност на институциите да си говорят.
"Парите се борят с пари", така пък Стамен Тасев определи как може да се ограничи корупцията в митниците. За разкриване на митнически нарушения служителите там сега получавали средно по 50 лева месечно и логично било да предпочетат да вземат на ръка от контрабандистите.
Положението с чистата контрабанда се е подобрило. Тя се определя от експертите като черна, защото стоките минават, без да се отчетат при влизане. Свръхактуална след 2001 година е сивата, която по съществото си е митническа измама чрез подменени документи между 2 граници на вида, количеството и произхода на дадени стоки с цел да се платят по-малко сборове на държавата.
Естествено контрабандата не става без транспорт. Основната част от нея се извършва с камиони. След разпадането на монопола на СОМАТ през 1990 г. в страната ни са създадени и работят 4290 транспортни фирми, които разполагат с 15 563 камиона. Повече от половината от тях обаче имат по 1-2 машини. Те не са конкурентоспособни и, за да оцеляват, участват в рискови и контрабандни превози до съседните страни.
Трите катера на гранична полиция, които патрулират по черноморското ни крайбрежие не са в състояние да спрат морската контрабанда, е едно от заключенията в доклада на ЦИД. Там се препоръчва в тази охрана да се включи армейският флот. Авторите обаче не са обърнали сериозно внимание на морската контрабанда. Ограничили са се с констатациите, че в пристанищата контролът е изключително затруднен, няма камери, електронно наблюдение, достатъчно контролен персонал, въпреки че са гранични пунктове. А това улеснява прекалено много контрабандистите. Като особено благодатно за тях е пристанище Варна.
Империята на Самоковеца и нейното наследство
Съседна Турция трябва да е особено благодарна на нашите престъпни групировки. За 15 години чрез контролираните от тях канали у нас са влезли контрабандни стоки за милиарди долари. Първопроходци са куфарните търговци. Спонтанният период минава бързо. Той е изживян с появата на института на "водачките" в средата на 90-те години. Те пък са обединени и подчинени от силовите групировки. Така е до смъртта в Амстердам на Константин Димитров Самоковеца и изчезването на Мето Илиянски. След като те вече не са фактори, експертите смело пишат: Биографията на 2 емблематични фигури в криминалния свят Методи Методиев ­ Мето Илиянски и Константин Димитров Самоковеца илюстрират навлизането на организираната престъпност в турските канали. Илиянски се превръща в известна фигура с получаването на охраната на софийския пазар "Илиянци" от шефа на ВИС-2 Васил Илиев. Той запазва позициите си след убийството му през 1995 г., въпреки многобройните опити да му се отнемат както вътре в силовата групировка, така и от конкуренти.
В изследването на ЦИД са използвани интервюта с участници в контрабанда, действащи и бивши служители на контролните органи. От тях става ясно, пишат авторите, че и след приватизирането на "Илиянци" през 2001 г. Мето запазва контрола. "За да присъстват на този пазар търговци плащат по 2000 -2500 лева, независимо кой е техният посредник за контрабанден внос и колко дават за сергии и складове на легалните собственици. Опитите на някои търговци да се освободят от "силовата такса" водят до кражби и унищожаване на собствеността, до идване на данъчни власти. След изчезването на Мето Илиянски в края на ноември 2003 г. организацията явно е в криза, въпреки опитите на някои от заместниците му да поддържат системата.
От 1995 година започва и възходът на Косьо Самоковеца, който започва да охранява камионите от Турция до същото "Илиянци". Бързото му утвърждаване се дължи на това, че вече е бил шеф на наказателна бригада по сръбската граница по контрабандата на петролни продукти около югоембаргото.
В този период силовите групировки създават собствените си канали от Турция. Внасят алкохол, цигари и захарни изделия. Корумпират митничари, полицаи, регионални МВР-шефове, контраразузнавачи.
Главните организаторите на акцизната контрабанда обаче остават автономни от силовите групировки и по-късно се оттеглят в легалния си бизнес. Групировките обаче овладяват контрола на стоковите тържища, най-големи от които са "Илиянци" и Димитровград .
Според авторите на доклада, с края на силовите застрахователи през 1998 г. настъпват драматични промени в организацията на турския внос. Чистата контрабанда започва да намалява, минава се към измамите с количествата и вида стока. Раздробените структури започват да си сътрудничат помежду си, а бивши партньори стават конкуренти в битката за преразпределението на клиенти. Настъпва истинският възход на Самоковеца. Бивши и действащи служители на МВР признават, че за по-малко от 2 г. той създава необикновено голяма за българските мащаби организация. Това станало "единствено поради изключителната му способност да си осигурява подкрепата на важни фигури" в почти всички институции ­ митници, дънъчни, специални служби, полиция. "С помощта на един от заместниците на митница Свиленград, който по-късно става нейн началник, започва да налага нова организация на каналите. Неговите камиони стават повече, обмитяват се по-евтино и минават по-бързо от конкуренцията." Заради това повечето клиенти избират за посредник неговата организация. Използва контактите си в НСБОП, в отдела за борба с контрабандата. Те организират серия щателни проверки срещу конкурентите му. Самоковеца създава монопол. "Смяната на ръководството на митниците през октомври 2000 г. му е дала възможност да се превърне в монополист в незаконния внос на почти всички по-големи групи стоки", се твърди в доклада на ЦИД. Конкурентите му са подложени на щателни проверки и високо обмитяване. Повечето от "водачките" заработват за него. Те възникват след периода на куфарните търговци, преминават през автобусната контрабанда и се трансформират в посредници по набиране на клиенти за групажни товари от различни стоки с камиони.
След политическата промята през 2001 г. Косьо оценява, че няма да може да работи по същия начин. Раздробява структурата си и предоставя на сътрудниците си самостоятелни парчета от нея.
"Един от хората, които продължават да работят за него е Цветан Василев ­ Хафти. … Акцията предприета през лятото на 2002 г. на турската граница удря конкурентите им Базат и Абдулсалам Ибрахим-Доктора. …Въпреки че както Константин Димитров, така и неговите сътрудници успяват да намерят нови посредници във властта, те не могат да си осигурят спокойствието и приходите от края на 90-те години….Повечето от описаните фигури, обслужващи митнически нарушения продължават да функционират и през 2004 г.", пишат авторите на доклада. "Водачките" му - Ирина Дебелата, която имала намерение да пише скоро книга, Неда, която всъщност е Надя от Пловдив, Петя, която в доклада е написана като Пепа продължават и до ден днешен да работят по същите канали.

Десетте китайски семейства
Българската стокова контрабанда се захранва чрез Турция през Капитан Андреево и с по 140-160 контейнера китайски стоки месечно, декларирани като турски. Основната магистрала за тях обаче е Солун ­ Кулата с разклонение през Македония и Сърбия и вход през Калотина. По този път се внасят 300 до 350 контейнера. Друга част идва през пристанище Варна и летище София. Контрабандният китайски внос има сиво-черна структура, състояща се обособени групи организации.
Първата група е от десетина влиятелни китайски семейства, живеещи в България. Най-силните са 3. Семействата финансират по-голямата част от вноса­ до 70 %. Те купуват на много ниски цени от китайски производители, твърди се, че се ползват и с протекциите на официален Пекин. В периферията, но покрай тях, работят други десетина по-слаби семейства.
Плащанията на контейнерите никога не се извършва в България, а в офшорна зона или китайска банка във Външен Китай.
Втората група са посредниците, които уреждат прекарването на стоките до България. За китайски стоки страната ни се е превърнала в център на Балканите. От нас се снабдяват пазарите на бивша Югославия и Албания. Заплащането им е колкото успеят да спестят от мита. Печелят разбира се най-много, ако осигурят черен внос.
Емблематичен е примерът с вноса на Ники Пилето, който може да се определи като тъмносив, вкарал 88 тира като строителни материали от Гърция, за което митата са по 4000 лева на камион вместо по 1.66 лева на килограм, както е за китайското карго. Пилето сега е временно затруднен, поради проблеми с правосъдието, но на фронта са други посредници като Ники Китаеца, Ирина Дебелата, Здравко Прокурора, Китайския доктор, Тони Виетнамеца. Контейнер китайска стока до пристанище Солун струва 4000 долара. Той побира от 5 до 18 тона в зависимост от вида на артикулите. Посредникът получава от семействата от 23 000 до 50 000 лева за разходите по докарването му до наша вътрешна митница и освобождаването му. В схемата по надолу се включват кухи фирми на името на пенсионери, студенти и роми, които при възникване на проблем веднага се закриват. Големият посредник почти никога не ходи сам да освобождава стоката. Ходи така нареченият декларатор, който притежава пълномощно да представлява кухата фирма.
В цялата верига роля играе и структурата на охранителите, които осигуряват доставянето на контейнерите до тържищата. Чрез тях всъщност китайските семейства са получили първия си достъп до тях и продължават да им плащат. В противен случай следва унищожаване или изчезване на стоката.
Декларираният китайски внос за 2003 г. е за 217 млн. евро. Черният и сивият никой не е в състояние да изчисли точно. Като се има предвид, че икономиката в сянка у нас е около 30 %, може би мафията ни е забогатяла с 50-60 млн. евро сухи пари за пране.


Go back BG Online