Най-големите песимисти сме в Европа
(МОНИТОР) - 2003/2/21
От 44 изследвани държави само хората в България приемат бедността за по-страшна заплаха от СПИН и ядрените оръжия
Българите възприемат като най-сериозен личен проблем икономическия аспект на своето съществуване.
Този извод е направен в международния проект Pew Global Attitudes Project с председател Мадлин Олбрайт. Българският партньор в изследването е Витоша Рисърч. В отговор на въпроса "какво е глобалното мислене за света днес" в продължение на една година са проучвани 44 държави, между които и България.
От резултатите в изследването става ясно, че не само българите не харесват икономическия си статус. Същото е мнението и на хората от индустриалния свят, и от страните с по-слабо развити икономики. В същото време съществуват значими различия между степента, в която икономическите трудности се възприемат като основен проблем от жителите на развитите страни и тези от бившия социалистически лагер.
В България над 90% от запитаните посочват икономическите трудности като най-значим проблем за тях самите и техните домакинства. Това е
два пъти по-често от най-скептично настроените
представители на страните с развита пазарна икономика. След България в Източна Европа се нареждат Русия (85%) и Украйна (79%). Като цяло съществува силна зависимост между личната удовлетвореност от живота и дохода на глава от населението в отделните страни.
Докато болшинството в САЩ, Франция и Италия изразяват висока удовлетвореност от своя личен живот, то хората в повечето източноевропейски страни изразяват ниска удовлетвореност. В най-голяма степен това важи за България. Почти половината от българите дават много ниски оценки на своя живот, следвани от жителите на Русия и Украйна.
Друга обща тенденция е по-високата степен на удовлетвореност на младите хора от живота им днес. Докато в страните от Западна Европа съществува сравнително малка разлика между поколението на възраст от 18 до 34 години и хората над 35 години, то в бившите социалистически страни младите хора са значително по-оптимистично настроени от възрастните. В България младите изразяват почти два пъти по-голяма удовлетвореност от поколението на възраст между 35 и 59 години.
По-голямата част от жителите на развитите страни са удовлетворени от настоящия си живот и вярват, че през последните пет години той значително се е подобрил.
В повечето източноевропейски държави доминира негативизмът
Той е изразен особено силно сред жителите на България. Повече от половината българи твърдят, че през този период животът им се е влошил. В представите на повечето от хората в Източна Европа социално-икономическите промени имат негативен ефект върху тяхната лична жизнена ситуация.
Като цяло, независимо от спецификите в икономическите ситуации на отделните държави обаче, преобладават оптимистичните очаквания.
Впечатление прави настройката на българите. Въпреки че болшинството от тях дават негативна оценка на настоящето си, около една трета вярват, че след пет години ще живеят по-добре.
Като цяло хората са много по-удовлетворени от своя семеен живот, отколкото от доходите на домакинството и своята работа.
Най-ниското ниво на неудовлетвореност от доходите на домакинство сред Европейските страни е регистрирано в България (19%). В противовес удовлетвореността от семейния живот сред пълнолетните жители на България е повече от три пъти по-висока, а от своята работа задоволство изказват малко повече от половината работещи българи. Въпреки тези относително високи нива на удовлетвореност, те са сред най-ниските в Европа - България се нарежда след Украйна и Русия. Както би могло да се очаква, хората в страните с по-ниски доходи на глава от населението заявяват, че не могат да си позволят закупуването на храна по-често, отколкото жителите на икономически по-развитите държави.
В България почти половината от респондентите декларират, че осигуряването на прехрана е проблем за тях. Този дял е почти шест пъти по-голям от съответния дял на жителите на Чехия и приблизително с 10% по-малък от този в Украйна, където се наблюдава най-влошена ситуация в Европа.
Като цяло сред жителите на отделните страни преобладава
неудовлетвореност и от общата ситуация в държавата
Сред европейците българите изразяват в най-висока степен неудовлетвореност от състоянието на собствената си страна. Делът на негативно настроените хора в България е приблизително с 20% по-голям от дела на жителите на Италия и Франция, които най-често изразяват неудовлетвореност сред останалите западноевропейци.
Сред страните от Източна Европа България (91%) заедно с Полша (91%) се нарежда на второ място по степен на неудовлетвореност от икономическата ситуация в страната си след Словакия (92%). Както по отношение на настоящето, така и по отношение на бъдещето, българите са сред най-песимистично настроените жители на Източна Европа.
Престъпността категорично се откроява като един от най-сериозните проблеми според пълнолетните граждани. Сред страните от Източна Европа българите посочват най-често този проблем.
Другите най-често споменавани проблеми са корумпираните политически лидери, СПИН, тероризъм и упадъкът на морала. Докато упадъкът на морала тревожи приблизително в еднаква степен пълнолетните жители от западноевропейските и източноевропейските страни, то с някои малки изключения корупцията сред политическите лидери е проблем повече за източноевропейците, а болести като СПИН и други инфекциозни болести притесняват в по-голяма степен жителите на западните страни, както и тероризмът.
В България след престъпността на второ и трето място като най-значими проблеми се нареждат корумпираните политически лидери (60%) и емиграцията (58%).
По отношение на емиграцията България е специфичен случай - в болшинството от другите европейски страни този проблем се споменава приблизително между два до шест пъти по-рядко.
Сравнявайки удовлетвореността на гражданите от трите институции - правителство, медии и армия, медиите се ползват с най-голямо обществено доверие и одобрение.
С най-голямо доверие се ползват правителствата
на Великобритания, САЩ и Франция. Българите са по-умерени, когато оценяват ролята на правителството.
В Чехия с близо 1/3 се е увеличил делът на хората, подкрепящи своето правителство през 2002 г. В Русия и Словакия оптимизмът е по-умерен. Оценките се движат в обратна посока най-вече за Украйна, където одобрението на правителството през 2002 г. е спаднало с 10 % в сравнение с 1991 г. За България оценките за правителството са относително високи макар да е регистриран спад за периода 1991-2002 г. Обща тенденция за изследваните страни е връзката между ниските оценки за правителството и икономическото положение на съответната страна. Слабо развитата и бедна икономика безусловно предизвиква и неодобрение.
България представлява изключение от общата тенденция, валидна за източния блок, където рязко се е покачило доверието в армията като източник на сигурност. Общественото одобрение на армията у нас е спаднало с 11%.
Според резултатите от изследването на глобалното обществено мнение, различните страни се характеризират със специфичен избор за най-голяма световна заплаха. От петте изброени възможности в затворен въпрос най-голям брой страни от 44-те изследвани са посочили на първо място по степен на сериозност
проблемът СПИН и други инфекциозни болести
На второ място е поставена религиозната и етническа омраза. Замърсяването на околната среда предизвиква по-малко опасения, когато се поставя наред със заплахи като СПИН, ядрено оръжие, религиозна търпимост. Това обаче не прави проблема по-малко значим.
От 5-те изброени проблема притесненията на българите се съсредоточават най-вече около финансовото неравенство на хората. Прекомерното забогатяване на едни и драстичното обедняване на други е видяно като най-сериозен социален проблем. На фона на ситуацията в Източна Европа стойностите на този показател са най-високи за България, от което могат да се направят изводи за нагласите на българите спрямо икономическото положение в страната.