Едва 1/5 от заетите в малките фирми работят с компютър
(МОНИТОР) - 2005/10/31
Интернет се ползва основно за комуникация *
"Монитор"

Едва 20% от персонала в малките и средни предприятия (МСП) у нас притежават базова компютърна грамотност, а служителите със специална подготовка в областта на информационните технологии са още по малко ­ около 5%.
Що се отнася до компютъризацията, по-голямата част от МСП все още са в процес на оборудване с периферни устройства, а активната мрежова комуникация като фактор за производство е силно ограничена. Българските предприятия още са на ниво екипиране с е-бизнес инструменти, докато реалното им участие в е-бизнеса е сравнително слабо и неефективно. Засега българските фирми се ограничават до компютризация, но не и мрежова комуникация и до най-елементарните (и най-популярните) операции в интернет. Не е ясно и до каква степен мениджърските екипи са подготвени да управляват бизнес в е-мрежите.
Размерът на предприятието е основен фактор за използването на компютри в бизнеса и свързаността им с интернет. Степента на използване на интернет в микропредприятията (с брой на заетите до 10 души) е до 25-30% по-ниско в сравнение със средното за страната. Тази разлика обаче непрекъснато намалява. Степента на използване на интернет във фирмите с персонал под 10 души се е увеличила над два пъти за две години и през 2004 г. почти достига степента на използване на интернет във фирмите с персонал 11-100 души. Вероятно до края на 2005 г. всички фирми с над 50 човека ще бъдат свързани с интернет.
Само 1,33 % от предприятията имат ИТ системи за управляване на поръчки или покупки, свързани автоматично с други ИТ системи, показва изследване на "Витоша Рисърч" от август 2004 г. Едва 4.5 % от фирмите с компютри имат някаква система за планиране на ресурсите в предприятието (ERP), а 6.4 % ­ приложения за работа в група (groupware). Тези цифри се променят за фирмите, в които има 20 или повече компютъра. Те по-добре отразяват развитието на е-бизнеса в тази област, защото е естествено и икономически по-ефективно подобни системи да се прилагат първо в по-големите предприятия ­ от тях 19 % имат ERP система, а 28 % ­ някакво groupware-приложение. За сравнение едва 55 % от фирмите с повече от един компютър са ги свързали в мрежа, което е признак за сравнително ниската степен на развитие на мрежовите приложения.
Около 25% от населението и 75% от фирмите в България ползват интеренет, като за повечето предприятия глобалната мрежа остава единствено и само средство за комуникация. 32,6 % от работещите използват интернет за пращане на електронна поща, 18,5 % ­ за взаимодействие с институциите, 34,7 % ­ за търсене на информация и анализи, и в много по-малка степен ­ за онлайн маркетинг (6,2 %) и електронна търговия (4,7 %), като повечето служители използват мрежата поне няколко пъти дневно. Делът на българските предприятия с уеб-страници е около два пъти по-малък в сравнение с предприятията с достъп до интернет.
Поради сложните процедури по регистрацията на домейни .bg и високите цени на монополиста "Регистър.БГ" броят на bg-домейн имената расте бавно (с по няколко домейна на ден). Много компании на българския пазар предпочитат да избегнат усложненията и да запазят ime-bg.com вместо ime.bg.
Към май 2005 г. България със своите регистрирани общо 41 840 домейна в най често използваните области (.com, .net, .org, .biz, .info) заема 39-о място в света според международната класация на WebHosting.Info, което приблизително изравнява нашата страна с Португалия и Тайван. По този показател изпреварваме страни като Украйна, Румъния, Унгария, Гърция, Словения, Хърватия, Кипър и Сърбия и Черна гора и същевременно изоставаме зад страни като Турция (265 043), Полша (84 778) и Чехия (66 465 домейна).
През последните три години се наблюдава устойчиво покачване в темповете на средногодишния растеж в броя на компютрите, свързани в интернет с активен IP (т. нар. хостове) с 5-7%. Този растеж обаче не може да компенсира изоставането в пъти от страните в Централна и Източна Европа. Унгария, например, която е съпоставима с България по население и територия, има около осем пъти повече хостове в сравнение с България през 2003 и 2004 г.
* Част от доклада "Иновации.бг: Иновационен потенциал на българската икономика", изготвен от фондация "Приложни изследвания и комуникации", под редакцията на проф. д. ик. н. Марин Петров, Председател на Експертен съвет по иновации, фондация "Приложни изследвания и комуникации", преподавател в УНСС и Руслан Стефанов, координатор на проект, Икономическа програма, Център за изследване на демокрацията.
Заглавията са на редакцията.

Go back BG Online